— Не, Пиърс…
Устните му се спуснаха по шията й, намериха лудо биещия пулс, после езикът му закръжи около зърното на гърдата й. Не, о не! Тя стисна здраво зъби и се опита да се пребори с огъня, който пламтеше в утробата й и който мъжът й неумолимо подклаждаше с нежностите си.
Толкова отдавна не го беше усещала близо до себе си и не беше чувала омагьосващия му шепот до гърдите си:
— Мила моя, ти си се променила. — Ако не го спреше, щеше да бъде загубена. — Колко е сладка кожата ти! — Езикът му описваше пламтящи кръгове около наедрялото зърно. — Бях забравил вкуса ти… — Той пое жадно зърното в устата си и го засмука. — О, Боже! — Изведнъж в очите му засвяткаха ледени искри. — Ти миришеш на мляко! — извика невярващо той.
Роуз се изчерви цялата и се опита да се освободи от ръцете му, но той зарови пръсти в косата й и я натисна на леглото.
— Да! — изкрещя сърдито тя. — Разбира се, че мириша на мляко. Така е, когато жената има бебе.
Пиърс я изгледа с присвити очи.
— И от кого е детето?
— О, как смееш! — изфуча разярено тя. — Вече няма да търпя обидите ти. Можеш да ме набиеш, да ме изнасилиш, да ме изхвърлиш през борда! Но те уверявам, че никога вече няма да търпя издевателствата ти!
Пиърс се надигна и разтърси глава.
— Мое дете? — прошепна изумено той.
— На кого другиго би могло да бъде?
— Заклеваш ли се?
Побесняла от гняв, тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но не успя.
— Ти не вярваш в нито една моя дума! Пусни ме веднага! По-скоро ще скоча в морето, при акулите, но няма да понасям надменността ти!
— Момче ли е или момиче?
— Това не те засяга.
— Момче ли е или момиче? — изгърмя той.
— Имам син.
— Син? — Пиърс беше толкова смаян, че пусна жена си.
Тя скочи на крака и се скри зад писалището.
— Имам син… — Гласът му беше само дрезгав шепот. — И той е жив и здрав?
Сърцето й се стопли, но тя побърза да прогони неканените чувства. Нямаше да му прости, докато не я помолеше за извинение.
Пиърс отново разтърси глава, сякаш не можеше да разбере какво го е сполетяло.
— На колко години е?
— На девет месеца и няколко дни — отговори неохотно тя.
Пиърс стана от леглото и тя се отдръпна нервно към стената, но той сякаш не я забелязваше. Вместо да отиде при нея, отвори едно чекмедже и намери онова, което търсеше. Бутилка с ром. Отпи голяма глътка и промълви като замаян:
— Имам син…
Сигурно беше пресметнал и най-после беше приел, че детето е негово.
— Затова не мога да дойда с теб в Англия. — Роуз реши да се възползва от благоприятния момент. Може би след тази вест Пиърс щеше да бъде готов на компромиси. — Трябва да се върна в къщи. Той е още малък и не мога да го оставя сам.
— Все пак си го оставила, за да посетиш Бермудските острови — напомни й с остър глас той.
— Смятах да свърша работата си колкото се може по-бързо и да се върна.
— А сър Уесли, грандиозният кандидат за женитба?
— Той не ме интересува. Вече имах съпруг и той ми е напълно достатъчен. За цял живот.
— Така значи?
— Във всеки случай трябва да се върна в къщи, при Уди!
— При кого? — процеди през зъби той.
— При Уди. Така се казва бебето ми.
— Ти си нарекла моя син, бъдещия херцог Уъртингшиър, Уди? — промълви невярващо той.
Роуз въздъхна театрално и извъртя очи.
— Цялото му име е Пиърс Удбайн Дефорт, но в къщи го наричаме Уди.
— Уди… — повтори бавно и с очевидно отвращение той.
— Сега разбираш ли защо не мога да отида в Англия?
— Домът му е в замъка Дефорт.
— Още от самото начало смятах да го заведа в Англия. Но той е само на девет месеца. Дългото пътуване по море може да се отрази зле на здравето му. Затова реших да изчакам, докато навърши една година. Ако не ми вярваш, попитай Нименс. Вече го провъзгласих за свой капитан, когато потегля за Англия. Повярвай ми най-после…
— За това ще поговорим по-късно — прекъсна я рязко той.
— Пиърс, моля те…
Без да й обръща внимание, той излезе от кабината с големи крачки и затръшна вратата зад гърба си.
Щом се изкачи на палубата, спря и се загледа към морето. Все още не можеше да повярва в чутото. През дългите дни на пленничеството и пиратския живот не беше помислял дори за миг, че е станал баща. По вените му се разля странна, тръпнеща топлина. Той имаше син! Уди. Какво идиотско име за английски аристократ. След минута на лицето му изгря усмивка. Бъдещият херцог беше само на девет месеца. Може би името беше подходящо за едно бебе.
Шон се втурна забързано към него.
— Какво има, капитане? Поемаме ли към Англия?
— Какво? — Пиърс го погледна, без да разбира.
— Потегляме ли към Англия?
— Не. Аз имам син.
— Какво? — Шон беше напълно объркан.
Пиърс избухна в луд смях и го потупа по рамото.
— Имам син! Трябва да отида да го взема. Ще ида да кажа на Роуз… Не! Шон, слез в капитанската каюта и… — Той млъкна и на лицето му се изписа уплаха. Роуз беше полугола. Никой мъж освен съпругът й нямаше право да я вижда в това състояние. — Попитай Нименс къде е багажът на милейди и ми донеси един от сандъците. Побързай, моля те! Трябва да поговоря пак с нея, а след това ще свикаме екипажа. Хайде, какво чакаш!
— Добре, добре. Искам да ви обърна внимание, че на хоризонта се показаха платна, флагът още не се вижда добре, но би трябвало да се махнем оттук колкото се може по-бързо.
— Разбира се — кимна с отсъстващ вид Пиърс.
След малко Шон се върна, превит под тежестта на един сандък, и Пиърс побърза да го отнесе в капитанската кабина. Когато влезе, видя Роуз с чаша уиски в ръка. Очевидно беше решила да успокои малко бурята в душата си. Когато го видя, тя се усмихна виновно и побърза да остави чашата на писалището.
— Ти да не си започнала да си попийваш тайно? — подразни я той.
— С човек като теб сигурно ще стана истинска пияница!
— Е, тогава си пийни още малко, защото още не си преживяла най-лошото. — Той остави сандъка на пода. — Но първо облечи нещо по-прилично.
Роуз приседна на ръба на леглото и отпи глътка уиски.
— Наистина ли искаш да се покажа на палубата?
Пиърс застана пред нея и скръсти ръце на гърдите си.
— Ако желаеш, ще сваля от гърба ти и другите дрехи. Би трябвало да знаеш, че пиратите разбират от тези неща.
