заискри в тях.
— Мистър Блеър, връщам се веднага — оповести той високо, връчи далекогледа на някакъв моряк и пристъпи към Скай. Тя не успя да му се изплъзне. Здравите ръце я сграбчиха и я вдигнаха високо.
— Сър, как си позволявате! — запротестира тя възмутено и забарабани с юмруци по раменете му. Напразно. Без да обръща никакво внимание на крясъците и ударите й, той я пренесе надолу по стълбите към каютите. Пред нейната врата я сложи обратно на крака и я бутна в каютата. И двамата бяха наясно с битката, която бушуваше между волите им. И докато се гледаха вторачено един друг, маските паднаха окончателно. О, как ненавиждаше, тези очи, тази дяволска прилика с братовчед му! Блясъкът в погледа му издаваше бясна решимост.
Тя се нахвърли с крясък насреща му, сякаш можеше да го отстрани от вратата. Без всякакви усилия той я хвана за китките и изви ръцете и на гърба. Също като Сокола, помисли си тя и я обзе панически страх. Тялото му се притисна към нейното, твърде плътно, твърде настойчиво. Отчаяна, тя се заизвива в хватката му.
— Пуснете ме веднага!
— Никога, скъпа съпруго — отвърна той. Пред очите му сякаш падна пелена, която прикриваше тайни. И тогава се наведе към нея, устните му запечатаха устата й и езикът му си запроправя път към нейния. Това бе целувка, която настоява за нещо повече — за всичко…
Най-накрая й се удаде да се отскубне. Цялата трепереше от ужас, тъй като той успя да събуди в нея онези чувства, които бе опознала в прегръдките на Сокола.
— Може би бракът ни наистина е пародия — забеляза той. — Струва си да обсъдим този въпрос по- подробно, но се боя, че пиратите всеки миг ще потропат на вратата. Така че, ако можете сега да ме извините…
Скай издаде гневен вик и избърса с опакото на ръката устата си. Ако можеше да изтрие завинаги от паметта си и облика на Кемерън, звученето на глава му, спомена за неговата целувка. Над главите им по палубните дъски трополяха тичащи крака — екипажът се подготвяше за битката.
— За съжаление се налага да ви напусна — додаде капитанът.
— Да ви вземат мътните, дайте ми веднага сабя!
— За да я насочите след това срещу мен, нали? — надсмя й се той.
— Да не би да се боите от фехтовалните ми умения?
Той се разсмя, извади сабята си от ножницата и й я подаде. Планът й предвиждаше да го заплаши със сабята още тук, в каютата, и след това да поиска свободата си. Той обаче се оказа неочаквано пъргав, и изскочи бързо в коридора и се поклони вежливо.
— До скоро виждане, скъпа.
Вратата хлопна и резето изскърца. Скай закъсня да я подпре отвътре и затропа с юмруци по таблата. Кемерън бе вече далеч, но тя реши да се обърне към екипажа.
— Ей, хора! Грешите, ако си мислите, че като сте ме заключили, се намирам в безопасност. Загубите ли битката, разбойниците ще успеят да влязат безпрепятствено в каютата ми!
Не й отговори никой. С въздишка седна на леглото със сабята на Кемерън в ръка. Острието й бе остро като бръснач.
Внезапно някаква сила запрати Скай на пода. Корабът бе завил светкавично. Успя да се изправи с мъка, но още в следващия миг падна отново. Оръдеен зали разтърси въздуха. Най-накрая се намери до прозореца и дъхът й спря. „Лейди Елена“ се носеше странично към вражеския кораб, блъсна се в него, скърцане и трясък на строшено дърво изпълниха въздуха, куки излетяха и се забиха в борда. Пиратите наскачаха от такелажа върху палубата на Кемерън, зазвънтя стомана.
Скай вдигна сабята от пода. Закашля се, очите й се насълзиха. Дим проникваше през процепите на вратата в каютата.
Тя се хвърли с вик към вратата. Не след дълго се появи лице — смъртно бледо.
— В трюма е избухнал пожар, милейди. Хората се мъчат да го загасят, но за всеки случай трябва да ви заведа на носа.
Тя кимна.
— По-добре да загина от оръжие, отколкото да изгоря тук жива.
Завтече се по тесния коридор, а Дейви я последва.
— Милейди, почакайте малко! Ние контролираме положението, бандитите са почти победени, а корабът им — завзет.
Тя не обърна внимание на виковете му и се понесе нагоре по стъпалата. На палубата въздухът бе почти същият, димът от оръдията се стелеше навсякъде. Скай замига и се опита да се ориентира сред пушека. Звънтежът на стомана бе престанал, навсякъде цареше странна тишина.
— Добре сте ни дошла, милейди!
Огромна космата лапа се протегна към нея, сграбчи китката й и дръпна сабята от ръката и. Тя издаде ужасен вик. Мускулесто мръсно тяло се притисна плътно в нея, а острието на сабята се допря под брадичката й. Скай не смееше да издаде нито звук.
— Лорд Кемерън! Сър! — извика мъжът през смях. — Я вижте каква птичка сме си хванали. Това променя нещата, нали? Слушайте внимателно какво ще ви кажа, ако искате да си получите момичето обратно. Сега аз и хората ми се връщаме на кораба си. След като се поотдалечим малко, ви връщам малката заедно с някой от вашите момчета на една от лодките. Имате ли да добавите нещо по въпроса?
Не му отговори никой. Скай се беше вцепенила. Постепенно димът се разсея. Лорд Кемерън бе на двадесетина крачки от тях, дъските бяха осеяни с трупове, в голямата си част — пиратски. Явно хората на Кемерън умееха да се бият. Тя го загледа изпитателно. Облечен бе в своите светлокафяви къси панталони и в бяла риза. Жилетката липсваше. Дълбока драскотина се спускаше по бузата му, но други рани не се забелязваха. С единия си крак се беше опрял в някакви навити въжета, в дясната ръка държеше сабя, а в лявата — пистолет.
— Мистър Стайкс — обърна се той усмихнат към пирата — вие сте просто жалък аматьор.
— Аматьор ли? — Стайкс се разсмя саркастично. — Хвърляй оръжието, човече, защото иначе ще прибера жената при себе си!
Рок Кемерън подигна равнодушно рамене.
— Тя и без това ми създава само ядове.
— Какво-о? — извикаха Скай и пиратът в един глас.
Кемерън изобщо не обръщаше внимание на съпругата си. Разговаряше единствено с пирата.
— Казах ви вече — само ядове с нея.
— Казват, че сте женени.
— Е да де, не съпруга — същинска чума! — заоплаква се Рок. — Можете спокойно да я вземете, лично аз нямам нищо против.
— Велики Боже! — извика Скай, невярваща на ушите си. Какъв жалък страхливец! Май наистина възнамерява да я предаде на този разбойник.
— Да, да, можете да си я приберете — повтори той. — За мен тя не струва и пет пари, щом като в един такъв момент може да излезе на палубата, вместо да си кротува долу в каютата.
— Сигурно сте полудели — извика Стайкс. — Но както кажете. Отстранете се тогава от пътя ми! Вземам я със себе си.
Пиратът я задърпа в посока на Питрок Кемерън, който я наблюдаваше с мрачно изражение на лицето. Тя се изплю в лицето на Стайкс. Очите му се присвиха и побърза да избърше лицето си.
— Слушайте, милорд, само едно погрешно движение и…
И в този миг Кемерън наистина се раздвижи. Скай видя ужасена как вдига пистолет и светкавично стреля. Гърмежът я оглуши за момент и тя не успя да чуе дори собствения си писък. Усети обаче кръвта на пирата, която се стичаше по тялото й. Той се строполи на пода и я повлече със себе си. Погледна към лицето му и видя, че е отнесено от изстрела. Закрещя отново истерично, а след това някой я вдигна не особено нежно от дъските. Кемерън бе хвърлил оръжието. Хвана я за раменете и я разтърси, докато тя най-сетне млъкна.
— Уби го — развика се някои. — Уби Стайкс! — Кемерън все още гледаше втренчено Скай. Тя също го
