Любовницата на корсаря

— Милейди…

Тя пое лампата с треперещи пръсти.

— Откъде знаете?

— Нали „Лейди Елена“ е мой кораб. Нормално е да знам, че в тази каюта няма осветление.

Това, значи, е имал предвид той — а не неразумния й страх от тъмнината.

— Освен това баща ви ме предупреди. Обясни ми, че не се чувствате удобно на тъмно.

— О, така ли… — Скай сведе поглед. Баща й постоянно й нанасяше удари. Издава тайните й, продава тялото й, душата й… — Благодаря ви — успя да изговори тя с усилие. Лорд Кемерън все още стоеше до вратата. Сянка падаше върху лицето му. Този човек излъчваше огромна енергия, от него се носеше и аромат на първокласен вирджински тютюн. Сигурно Сокола бе изострил усета й за подобен род неща. Едно трябваше да признае пред себе си — като мъж негова светлост не бе в никакъв случай отблъскваш.

Той е мой съпруг или поне твърди това, спомни си тя и потръпна. Все пак ми отпусна лична каюта, това ме успокоява малко. Не, не мисля, че ще вземе да се нахвърли върху ми, за да си поиска съпружеските права…

Или ще го направи все пак? Рок Кемерън пристъпи в каютата и се огледа.

— Всичко наред ли е?

— Да! Всичко! — Скай почувства, че всеки момент ще изкрещи. Той обаче само се обърна с усмивка към нея.

— Днес сте много нервна, милейди.

— Това, което научих преди малко, ме прави доста неспокойна.

— О, не си струва да се отчайвате — Питрок Кемерън се приближи още малко и тя се дръпна към стената, изви глава встрани в страха си, че той може и да я докосне. Ето, за втори път вече попадам в ръцете на очарователен мошеник, мина й през ума. Единият — пират, а другият — благородник и джентълмен. Но и двамата преливат от арогантност и самоувереност.

Пръстите му погалиха страната й, а тя захапа долната устна, за да не изкрещи.

— Вие сте моя съпруга, милейди.

— Не, не съм ваша жена! — ядосана, тя го загледа право в лицето. — И недейте, моля ви, да бъдете тъй сигурен, че всички пирати до един ще увиснат някой ден на бесилката. Идвам от Лондон, както знаете, и за някои неща съм по-добре информирана от вас. Бях в родината, когато кралица Ана почина и повикаха курфюрст Георг от Хановер да я наследи на трона. Хора като Хорнигоулд, Чернобрадия, включително и Сребърния сокол, могат да бъдат съдени официално, само ако разпореждането дойде пряко от монарха. Доколкото ми е известно обаче, крал Джордж все още не е издавал нови закони.

— Скъпа моя лейди, моля ви, издайте ми източниците, от които черпите всички тези сведения.

— Чета вестници, лорд Кемерън. Във висшите кръгове се говореше, че кралят ще помилва всички пирати, които до един определен ден му се подчинят и положат клетва за вярност пред короната. При това положение няма да става нужда да се убиват пирати.

— Да се убиват ли! Наричате екзекуцията на пирати „убиване“? — извика той възмутено, но тя долови, че едновременно с това се и усмихва под мустак. На подбив ли я вземаше? Или пък наистина бе разгневен?

— Във всички случаи ще се лее кръв, нали, милорд?

— Вие наистина сте доста непреклонна личност!

— Просто държа на собственото си мнение и не го скривам. Предполагам, че това не спада към качествата, които бихте желали да притежава съпругата ви.

— Признавате, значи, че сте моя съпруга?

— Не! — Скай уплашено се притисна към стенната ламперия. Този мъж бе човек на честта. Нямаше да упражни насилие спрямо нея. Или, може би, имаше точно това наум? — Не! Защо, за Бога, ме измъчвате по този начин? Смятах, че отхвърляте варварския обичай да се сгодяват напълно беззащитни деца…

— Е, междувременно стигнах до заключението, че тази ситуация ми допада, лейди Кемерън — отвърна той тихо и по гърба й премина ледена тръпка. Този дълбок глас, благозвучният тембър й напомняха един друг човек. Няма ли най-сетне да се маха оттук?

— Милорд — прошепна тя, но явно нямаше никакъв смисъл да го моли за каквото и да било. Той изобщо не я докосваше и се извърна от нея.

— Лампата ще гори до утре заран — увери я той и затвори безшумно вратата отвън.

Стоя още няколко минути облегната на дървената ламперия, а след това постави лампата на масата и легна бавно на леглото. Остана да лежи облечена. Нападнаха я спомените от предната нощ и сутринта. Не бе в състояние да забрави Сокола, не можеше да не си спомня това, което бе станало между тях. Душата й страдаше. Тя знаеше, че ме бива да изпитва чувства към този човек и все пак го обичаше. Макар че се бе разделил тъй хладно с нея. В крайна сметка за него тя се оказа евтина стока. Дори и откуп не бе поискал. Прищяло му се, позабавлявал се. Приключението вече свърши и вместо това отнякъде изниква някакъв непознат с благородническа перука, който твърди, че бил неин съпруг.

Всичко бе просто непоносимо! Внезапно се изпълни с копнеж по родния дом, по Уйлямсбърг — с пазарния площад, където тъй често имаше народни празненства, с голямата поляна, където някога играеше и се смееше с другите деца. Уйлямсбърг с широките си прави улици, в който винаги цареше оживление, с изисканите заведения и долнопробни кръчми…

Това бе нейният дом, където баща й построи къщата, в близост до двореца на губернатора. Като малко момиче тя наблюдаваше веднъж заедно с Аликзандър Спотсууд строителните работи по новата резиденция. Той разроши нежно косата й.

— Тук, на това място, ще бъде входната зала, където ще си поздравявам гостите — и теб също, Скай. Ти ще се изкачваш по стълбищата, а аз ще те посрещам на най-горното стъпало. Стените ще бъдат тапицирани с ценна кожа. И както вече казах на баща ти, избата ще бъде препълнена с великолепни вина.

Домът ми е най-сигурният пристан, помисли си тя. Но лорд Кемерън нямаше да я отведе там, а в плантацията си в Тайдуотър, в някаква си забравена от Бога къща, насред пустош и противни блата. А през лятото жегата и насекомите щяха да направят живота й ад.

Скай потръпна цялата и си припомни своето намерение да се бори решително срещу лорд Кемерън и да го победи. Но беше ли по силите й да се противопостави на такъв богат и могъщ земевладелец. Още повече без ничия помощ? Всички щяха да я сметнат за ненормална — да се противи срещу една толкова добра партия? Пък и самият лорд Кемерън… Какво ли щеше да си помисли, когато научи истината? Сигурно ще я презре.

Може би точно презрението му щеше да го накара да анулира този брак. Можеше обаче да реши да си останат формално съпрузи и омразата му да я преследва цял живот…

Обърна се на една страна, затвори очи и се опита да заспи. Трябваше й доста време, докато се потопи в неспокойна дрямка. Засънува, и единственото, което й се явяваше, бе той, Сребърния сокол.

Той тръгна право към нея и я сграбчи в обятията си. Очите му искряха… и внезапно всичко се преобърна — не той, а лордът бе нейният любовник, който твърдеше „Аз съм твоят съпруг“. Тя се дърпаше отчаяно от прегръдката му, но той я държеше непреклонно и я притегляше със себе си в морските дълбини, шепнейки непрекъснато някаква неразбираема думичка в ухото й, но в един миг тя взриви мозъка й: „Курва!“

Скай се стресна. Помещението бе осветено, а тя бе сама. Треперейки, отново падна на постелята. Тази нощ не намери покой.

На следващата сутрин я обслужваха двете весели, приказливи ирландски прислужнички. Скай ги слушаше мълчаливо, докато Бес сплиташе косата й и се възторгваше през цялото време от Боун Кей. Тара пък донесе поднос с пресни яйца, черен хляб и силен чай. Това оживление и веселото им настроение се дължеше на факта, че всички на кораба ги смятаха за героини. Преживели бяха твърде опасни приключения и заразказваха ли за пиратския остров, винаги се намираха млади морячета, които ги слушаха със зяпнали уста. Скай реши да не им разваля удоволствието, само защото самата тя се боеше от бъдещето. Защото някакъв пират се явяваше в съновиденията й и винаги, щом ситуацията станеше по-интимна, неотклонно се превръщаше в лорд Кемерън…