— Да, случиха ми се някои и други неща.
Той се настани срещу нея на масата.
— Чух за вашата храброст, Скай.
— Наистина ли?
Той кимна сериозно.
— Екипажът на „Силвър месенджър“ ни разказа колко решително сте влезли в бой с пиратите, за да зашитите своите ирландски камериерки. Опитът ви очевидно се е увенчал с успех.
— Учила съм фехтовка.
— Известно ми е. Веднъж баща ви спомена това.
— Успяла сте също да се справите с няколко пирати.
— Да.
— Но не и със Сокола.
Тя сведе машинално глава.
— Не.
Мълчанието му продължи толкова дълго, че тя изпита неразумното желание да изкрещи, само и само да наруши потискащата тишина и да хвърли в лицето на този мъж цялата истина.
— Но все пак не ви стори нищо, нали? — попита той накрая.
— Не, лорд Кемерън.
— Скай, скоро ще бъдем мъж и жена, така че още отсега можете да се обръщате на малко име към мен. Казвам се Питрок и всички близки и приятели ме наричат Рок.
Тя се усмихна хладно.
— Щом настоявате, нека бъде Рок — промълви тя послушно.
— Колко приятно е да чуеш името си от такива красиви уста…
— Няма ли да ми кажете как е баща ми, сър?
— Чувства се прекрасно и ни очаква в Кемерън Хол.
— В Кемерън Хол! — повтори тя неразбиращо.
— Какво, не ви ли харесва?
— О, не. Мислех, че пътуваме към Уйлямсбърг.
Лорд Кемерън се изправи, отиде до прозореца, повдигна за няколко секунди една от завесите и видя, че нощта вече е настъпила.
— Уйлямсбърг се е променил много — забеляза той. — Губернаторът Спотсууд се премести в новия си дом и организира множество най-изискани балове. Безброй саби и мушкети за опълчението изпълват склада. Църквата бе обновена и разширена и в града прииждат все повече и повече търговци, включително и от Лондон. Новият облик на столицата ни ще ви направи силно впечатление, Скай.
— Не се и съмнявам в това.
— Лошото е, че Кемерън Хол е доста отдалечен от Уйлямсбърг. Пътуването трае над три часа. То се знае, от време на време ще посещаваме града, така че няма да се чувствате чак толкова изолирана от светския живот.
Пред вътрешния й взор сякаш наново израсна затворническа решетка.
— Милорд, аз… — Тя замълча неуверено.
— Скай, нека си говорим направо. Известно ми е, че сте против тази женитба.
Тя го загледа с искрящи очи.
— Доколкото знам, това се отнася и до вас, милорд.
Усмихнат, той наклони глава на една страна.
— Така си мислех, преди да тръгна по море заради вас.
Кръвта се качи в бузите й и тя вече не можеше да се сдържа — грабна чашата и я изпи на един дъх. Той стана на секундата от мястото си и й доля.
— Сър…
— Рок, Скай, моля ви. Трябва да свикнете с малкото ми име.
— Така да бъде, Рок… — стисна гневно зъби. Той отиде бавно до масата и се опря на ръба й. Учтиво я изчака да продължи. — Ценя усилията, които сте положили, Рок, и съм ви много благодарна, че ме спасихте. Разбира се, и за разходите, които сте направили за мен…
— Разходи ли? — попита той и повдигна недоумяващо вежди.
— Ами да, откупът. Предполагам, че е бил висок.
— Ни най-малко.
— Сър, вие сте твърде дискретен и щедър.
— О не, просто пиратът не поиска нито пени.
Тя скочи от мястото си.
— Какво?
— Трябваше да платим за кораба, за екипажа и двете ирландки. Но вас, скъпа, ви върнаха безплатно.
— Да, но…
В този момент на вратата се почука и в каютата влезе моряк, който постави голям поднос на масата.
— Благодаря ви, мистър Монахан. Скъпа, това е мистър Монахан, помощникът на корабния готвач. Мистър Монахан — моята лейди Скай.
Милейди… — Мистър Монахан се поклони почтително и повдигна сребърния капак на подноса. — Фазан, пълнен с орехи, стафиди и царевични зърна. Надявам се, че е по вкуса ви, милейди.
Разбира се, мистър Монахан — отвърна тя с принудена усмивка, докато кухненският помощник сипваше в чиниите. Скай се чувстваше неуютно. Вдигна очи към лорд Кемерън и срещна пронизващия поглед на сребристосивите му очи. Отчаяно й се прииска да избяга незабавно и да остане най-сетне сама.
— Зле ли се чувствате? — попита той, сядайки отново на масата, след като мистър Монахан излезе от каютата.
— О не, чувствам се отлично — излъга тя, взе вилицата и ножа и започна да човърка нещо в чинията.
Той я наблюдаваше изпитателно.
— Нашият губернатор е решен да обезвреди окончателно пиратите — храбър мъж, решителен и с авантюристична жилка. Убеден съм, че ще успее да ги изгреби до един, като ги избие или пък ги изправи пред съда и след това ги окачи на бесилката.
Тя преглътна мъчително и спря да се храни.
— Как можете да сте толкова коравосърдечен? Все пак става въпрос за братовчед ви.
— Братовчед, няма що! — целият потръпна при споменаването на тази дума. — За щастие родството ни с него е, меко казано, твърде далечно. След всичко, което е трябвало да изтърпите по негова вина, би трябвало да се радвате, че ще го сполети справедливо възмездие. Или може би симпатизирате на пиратите — на Логан и неговите шайкаджии, или пък на Тийч? А напусналият ни междувременно Едноок Джек — и него ли харесвате?
— Разбира се, че не! Презирам тези хора. Става въпрос за…
— Да, Скай?
— Вие говорите за човек, с когото ви свързва кръвта, сър.
— Не обичам да ми припомнят родствената връзка с този човек.
— Да, но вие се познавате със Сокола, водите преговори с него. Как иначе щях да се озова толкова бързо на кораба ви, сър?
— Наистина, Сокола е най-надеждният сред тази паплач и по тази причина се случва от време на време да си говорим. Това е всичко.
— В тази връзка има и прецедент. Сър Френсиз Дрейк бе корсар. Той е нападал испанците дори тогава, когато не сме били във война с тях. Кралица Елизабет си е затваряла очите, щом нейните английски юнаци плячкосвали испанските кораби. Тази традиция е била продължена и от Стюартите. Ние сме насърчавали пиратството — е, какво чудно тогава, че днес то цъфти и процъфтява. Къде е границата, сър? Едните са достопочтени корсари, чиито действия правителствата одобряват, а другите — крадци и убийци.
