сме съпрузи и по тази причина присъствието ви в моята каюта е абсолютно неприемливо. Вярно е, че ме спасихте от пиратите. Но също така е вярно, че не сте ни на йота по-добър от тези бандити. По време на сблъсъка ви със Стайкс вие проявихте точно такава безскрупулност, с каквато се отличава и вашият братовчед. И двамата сте еднакво арогантни, и двамата сте готови всеки миг да нарушите приетите нрави, обичаи и човешка порядъчност.
Хладните очи на лорд Кемерън се присвиха.
— Мадам, наистина съжалявам, че имате такова лошо мнение за мен. Това обаче ни най-малко не намалява валидността на брака ни. А крайно враждебното ви отношение само затвърждава решимостта ми да задържа в свое владение това, което и без друго ми принадлежи. За добро или зло, вие сте обвързана с мен завинаги. Помислете отново върху това.
Скай се разсмя, невярваща на ушите си. Та този мъж бе в нейна власт — как си позволява изобщо да я заплашва.
— Заслужавате да пробода гръкляна ви, милорд.
— Бихте могли да го сторите, разбира се. Най-добре ще бъде да се заемете с това дело незабавно, защото в противен случай ще съжалявате цял живот.
— Изобщо нямам намерение да ви убивам, сър. Вместо да умрете, по-добре напуснете веднага каютата ми.
— Не и без сабята си.
— Е, това точно няма да стане. Както виждате, държа сабята ви в ръцете си.
— Вече не я държите…
Той явно разбираше, че Скай е неспособна да извърши убийство. В своя триумф тя забрави за светкавичните реакции на мъжа срещу нея. Във всеки случаи, в този момент острието на сабята вече бе насочено към гърдите и.
— Както виждате, милейди, сега сабята се намира в моите ръце — отбеляза той с делова усмивка.
Бавно и предпазливо тя приседна на пети, като не изпускаше Кемерън от погледа си. Усмивката все още не слизаше от лицето му, така както и стоманеното острие — от нейните гърди. Съвсем спокойно се зае да срязва дантелените ширити на нощницата и не след дълго тя се свлече на земята. Изпитателно започна да разглежда Скай под светлината на лампата, но в сребристосивите му очи не можеше да се открие нито какво мисли, нито какво чувства. Тя изобщо не бе наясно дали я желае истински. Острието на сабята докосваше кожата й. За свое огромно удивление установи, че тялото й реагира по много особен начин. Зърната на гърдите й се надигнаха, дишането се ускори, а бясното пулсиране на вратната жила не можеше да остане незабелязано.
— Кучи син! — изсъска тя, съзирайки в погледа му сатанинска злост, и блъсна сабята встрани. Той не се възпротиви и я остави да падне на пода. През това време Скай се опитваше да прикрие гърдите си с остатъците от нощницата. — Беше почти нова нощница! — проплака тя.
— Мое задължение е да ви храня и обличам, следователно ще ви я заменя с нова. Струваше си все пак да я съсипя…
— Какво безсрамие от ва…
— Сега вече разбирам, защо Сокола ви е пуснал, без да поиска дори пени откуп. — При тези думи той се ухили, обърна се и се накани да си тръгва.
Ако в този миг разумът не бе напуснал Скай, тя непременно щеше да остави Кемерън да си тръгне безпрепятствено. Но гневът надделя, тя скочи от леглото и го заудря с юмруци по гърба.
— В това, което казвате, няма нищо смешно. Категорично отказвам да бъда ваша съпруга. Затова настоявам незабавно…
Трябваше обаче да замлъкне, защото той я извърна към себе си и я притисна в обятията си.
— Престанете най-сетне да ме дразните — освен ако не сте решили още тази нощ да докажете, че сте моя жена.
Усети силата на мускулите му, притискащи голите й гърди, и твърдите, опънати бедра, опрени в нейните. Разтрепери се цялата. Горещи вълни заобливаха тялото й. Срамът и унижението накараха кръвта й да избуи по бузите. Поиска да умре на място. Не бе искала да принадлежи нито на единия, нито на другия. Но първия разкри пред нея сладките тайни на страстта, а сега и вторият я изкусяваше със същите сребристосиви очи. Трябва да се противопостави с всички сили.
— Моля ви! Съжалявам много. Пуснете ме.
Ръцете му бавно-бавно се отпуснаха. Погали с пръсти голата плът, докато тя се опитваше да прикрие гърдите й с остатъците от нощницата.
След като Рок напусна каютата, Скай облекчена приседна на леглото. Но внезапно отново се разтрепери. Как да се справи с непоносимата ситуация, в която се намира? Бе омъжена за този чудак, а може би вече носеше под сърцето си детето на друг — на един мошеник и разбойник. При тази мисъл тя скочи рязко от мястото си и отпи голяма глътка ром.
И Питрок Кемерън, капитан на „Лейди Елена“ и, поне досега, господар на съдбата си, пиеше в своята каюта. И то не само една глътка.
Той седеше на масата, блъскаше, бутилката с ром пред себе си и след това отново я надигаше с гневни ругатни. Да го вземат дяволите този Спотсууд! Мътните да отнесат и Чернобрадия, и Логан, и Вейн, и всички пирати, кръстосвали някога из Атлантика!
— Проклет да е най-много Сребърния сокол, да се пържи в хиляда преизподни дано — шепнеше си той.
Облегна с въздишка глава на облегалката. Вълшебната сила на рома започваше да действа. Болката, напрежението и копнежът бавно напускаха сгърчените мускули. Рок притвори очи, но не можа да изтласка образа на Скай от вътрешния си взор. Въображението му непрестанно възпроизвеждаше нейния аромат, допира на пръстите и устните му до меката копринена кожа. И косата й не можеше да забрави — като слънчеви лъчи се спускаха те върху гърдите й. И очите — синьозелени като водата на Карибско море, неизмеримо дълбоки, постоянно менящи се. И тялото…
Би искал да я завлече в каютата си, да я хвърли на леглото. Да пукне дано целият свят! Нека дойдат всички те, нека експлодира във въздуха — би загинал щастлив сред вълните, в обятията на Скай.
Тя е негова жена, значи има права над нея.
Докосна гладко избръснатата си буза, драскотината, която получи в схватката с пиратите, и изкриви лице. Ако противникът му бе само с няколко сантиметра по-точен, този ден щеше да е последният в неговия живот. Пръстите му се спуснаха към врата, където все още усещаше докосването на сабята. Спомни си за триумфа, проблеснал в очите на Скай… И победена, тази жена никога не се предаваше. Дори когато разсичаше нощницата й, нейният поглед се впиваше предизвикателно в неговия. О, как би сграбчил тези едри, кръгли гърди…
Простена и отново се пресегна към бутилката. По-разумно бе да заведе Скай първо в Кемерън Хол, да я остави там, да се заеме с деловите си проблеми и едва тогава — при първия удобен случай — да нанесе своя удар. Да, така щеше да е по-разумно… Но понякога разумът го изоставяше. Достатъчно бе веднъж само да погледне Скай и в него отново се пораждаше желанието за борба. И то защото… защото трябва да знае истината.
Да, желаеше тази жена, копнееше за нея, в душата му горяха пламъци. Все по-непоносим бе адът вътре в него, който сам сътвори. Не биваше нито да я целува, нито дори да я докосва. Как да забрави меката коса под ръцете си, очите, забулени в страст, бедрата и, които се движеха под неговите…
На следващия ден лорд Кемерън като че съзнателно я избягваше. Дейви бе вече свободен и когато я обслужваше, не правеше впечатление на особено потиснат. Приятно й бе да вижда момчето, Тара и Бес покрай себе си, докато наблюдава бреговите ивици. Ден след това тя бе застанала до перилата, когато Рок се приближи.
Северна Каролина, мадам. Приближаваме вече Вирджиния. Съвсем скоро ще стигнем Чийзъпийк Бей и Джеймз Ривър и, разбира се, Кемерън Хол.
— Колко мило! Предполагам, че тогава ще мога да видя и баща си.
— Сигурно вече ни очаква в къщата. Преди да потегля към вас, се срещнах със Спотсууд. Той вече
