— Наистина, не мога да ви отговоря съвсем точно, милейди. Знам само, че откакто ви познавам, вашето присъствие ми доставя голямо удоволствие.
Очите му искряха злобно и тя се отскубна бързо.
— Струва ни се, че по-скоро ви доставя удоволствие да ме ядосвате.
Той се поклони вежливо.
— И това също, лейди Кемерън. — След тези думи Рок се завърна на кормилото и започна да дава нареждания на хората си.
Не и убягна многозначителният му поглед. Вероятно истината му бе известна и затова я измъчваше безмилостно. Със стиснати зъби тя вторачи поглед в брега. „Лейди Елена“ вече се приближаваше към кея, където ги очакваше многолюдна тълпа. Скоро платната бяха събрани и моряците хвърлиха въжетата, за да закрепят кораба. Жени викаха имената на мъжете си, деца — бащите си. Очаровани и възхитени, Тара и Беси наблюдаваха драматичната сцена.
Скай мълчаливо размишляваше как ли ще протече животът й в бъдеще и вдигна поглед към къщата. Там най-сетне ще срещне баща си и ще сложи край на тази катастрофа. А след това двамата с него ще се завърнат у дома, в Уйлямсбърг, при приятелите. Като домакиня на лорд Кинсдейл тя и икономката Мати ще организират приеми, ще преоткриват красотата на градините и непременно ще посетят новия дворец на губернатора. Всичко ще се обърне към по-добро и като продължи да води привичния си живот, тя непременно ще забрави и Сребърния сокол, и благородния му братовчед.
Корабната дъска бе спусната и лорд Кемерън отново се отправи към Скай.
— Скъпа? — Хвана я под ръка и тръгна с нея, без да обръща внимание на съпротивата й.
— Не съм ви никаква скъпа!
— Елате! — нареди само той.
Не й оставаше нищо друго, освен да го последва.
— Почакайте само да видите какво ще стане, когато срещна татко! — заплаши го тя шепнешком.
— Целият съм в напрегнато очакване, мадам. — Вече на дъската, той забави крачките си, по устните му заигра усмивка на богоизбран и с властен жест накара ликуващите да замлъкнат. — Това е моята млада жена Скай, лейди Кемерън! — оповести той пред смълчаното множество. Избухна нова вълна на въодушевление. Деца се откъсваха от полите на майките си и се блъскаха едно друго, за да разгледат по- подробно непознатата лейди. Във въздуха се вееха шалчета и кърпи.
Лорд Кемерън изведе Скай на пристана, където за съвсем кратко време я представи на толкова много хора, че чак главата й се замая.
— Скъпа, това е Мери, дъщерята на ректора. Жена му Жан… Мистър Тибо и мистър Оскин, наши арендатори, които обработват на север около триста и петдесет декара земя. Мисис Билингсгейт… — целуна топло по бузата и една поруменяла старица. — Покойният й мъж неведнъж е пътувал с мен по море. Държи малък магазин на кея, в който се сервира между другото чай и ейл. Голяма специалистка е по сладките бисквити.
Мисис Билингсгейт направи реверанс и загледа Кемерън с обожание. Скай трябваше да признае пред себе си, че той притежава някакъв чар, с който сякаш омагьосва поданиците си.
— А, ето я и каретата! — извика той и задърпа Скай натам, като по пътя продължи скоростно да я запознава с все нови и нови колонисти. Тя кимаше във всички посоки и се усмихваше на хора, чиито имена едва ли някога щеше да запомни. Отвсякъде я обгръщаше толкова човешка топлота, че тя така и не успя да обясни на хората, че не е съпруга на Кемерън и никога няма да стане такава.
Той я придружи до каретата с герба на Кемерън на вратата. Придържаше я лакей. Впрягът се състоеше от четири бели коня на сиви петна. Скай се качи в каретата и седна. Последва я и Кемерън. Кочияшът плесна с камшик конете и те полетяха в тръс. Кадифената тапицерия на седалките омекотяваше тръскането.
Рок Кемерън наблюдаваше Скай.
— Какво не ви харесва, мадам? Защо гледате толкова неодобрително?
Тя се премести колкото е възможно по-далеч от него.
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Искам просто да знам на какво се дължи лошото ви настроение. Кемерън Хол сигурно не е най- голямото имение в Тайдуотър, Вирджиния, но все пак се гордея с дома си, където и вие, милейди, ще живеете във възможно най-големия лукс. Ние сме хора-моряци и в течение на годините сме успели да насъберем множество ценности от цял свят. Затова ви питам какви възражения имате относно положението си на лейди Кемерън?
Тя се усмихна мило.
— Лорд Кемерън е нещото, което ми се струва непоносимо — отвърна тя и извърна рязко глава към прозореца.
Тихият му смях я достигна.
— Добре, ще видим.
— Ще видим!
Каретата спря внезапно, вратата се отвори, Кемерън изскочи навън и пое Скай в ръцете си.
— Да, ще видим — наблегна той отново.
Тя установи удивена, че сърцето й се е разтуптяло силно. Сведе поглед и нервно се откъсна от Рок Кемерън. Той обаче прихвана лакътя й и я поведе по стъпалата към верандата. Портите на дома ги очакваха разтворени. Влязоха в просторна зала с полиран дървен под и пред тях се появи вежлив иконом в представителна ливрея.
— Как сте, Питър? — осведоми се Кемерън.
— Благодаря, добре, сър. Подаграта ми създава известни проблеми, но иначе всичко е наред. — поклони се ниско на Скай и додаде: — Добре дошли, милейди. Моите сърдечни благопожелания.
Целият персонал бе тук, за да поздрави новата стопанка на дома. Скай трябваше да се запознае с конярите, готвачката, камериерките и кухненските прислужнички. Макар и вътрешно да кипеше от яд, тя се усмихваше всекиму. Не, по никакъв начин няма да остане тук. Но с всеки изминал миг усещаше как брачните вериги я впримчват все по-здраво и по-здраво.
В края на редицата от прислужници тя установи, че съпругът й е изчезнал някъде. В този момент икономът се поклони отново.
— Милейди, ще ви заведа във вашата стая. Моля, последвайте ме…
— Благодаря, Питър. Къде е баща ми? Лорд Кемерън ми каза, че ще ни очаква тук.
— Лорд Кинсдейл още не е пристигнал.
— О-о! — възкликна тя разочаровано.
Той посочи красиво извито стълбище и тя го последва нагоре до галерия с портрети на предните. Такива галерии бяха типични за времето на кралица Елизабет Първа. Скай се спря и се зае да разглежда представителите на рода Кемерън — красиви жени и горди, смели мъже. Твърде много от тях имат тези объркващи сребристосиви очи, помисли си тя и потръпна. На това място би могъл да виси и портретът на Сокола. Стига да се обръсне, да се облече по модата и да си сложи перука…
— Насам, милейди. — Питър я поведе по тесен коридор към западната част на къщата и разтвори пред нея двукрила врата на просторна спалня. През прозорците, които стигаха почти от пода до тавана, се виждаше Джеймз Ривър. Гледката бе тъй красива, че Скай неволно възкликна от възхищение. Когато обаче се огледа в стаята, възхищението й отлетя на мига. Огромно легло с красиви кадифени завеси, разположено на четири широки квадратни крака, владееше пространството в помещението. Вдясно имаше лавици с книги, а вляво до камината — няколко кресла с широк овален гръб. Шкафовете в два от ъглите и раклата до леглото си съответстваха по цвят и стил. Масивното дъбово писалище срещу камината и масата за хранене, покрита в бяло, до един от прозорците допълваха цялостния облик на стаята.
Отворена врата сочеше пътя към помещението за преобличане. Скай отиде до прага и откри там умивалник, голяма седяща вана от месинг и стол. На една поставка висеше мъжко облекло.
Когато се върна в спалнята, внасяха раклите й. Отново се огледа. Всичко тук бе предназначено очевидно за мъж.
— Не е възможно това да е моята стая — запротестира тя, обърната към Питър.
Икономът замига объркан.
