Любовницата на корсаря

— Наясно ли сте, че с това ваше решение вие изложихте не само вашия живот на опасност, а и тези на моите хора, мадам?

— А вие, вие не бяхте ли готов да ме хвърлите за храна на вълците, сър?

— Нито за миг не съм възнамерявал подобно нещо.

— Да, но нали…

— Стайкс беше аматьор с малък екипаж и повреден кораб. Предопределено бе да загуби битката.

— Да, но…

Той изобщо ме позволи на Скай да продължи. Заговори отново тихо, но от думите му лъхаше недвусмислена заплаха.

— И въпреки това вие, милейди, за малко не обърнахте победата в поражение. Всеки от моите хора би жертвал живота си за вас. Но с необмисленото си поведение вие за малко не причинихте безсмислено кръвопролитие. Цяло щастие е, че хората бяха под моя контрол! На всеки кораб, а в тези морета това важи с дваж по-голяма сила, строгата дисциплина е абсолютно задължителна. А що се отнася до Дейви, това, момче трябва да се научи как да се справя с женските приумици.

— Той изобщо не е виновен. Аз просто му избягах.

— Длъжен е бил да предвиди вашето намерение. Но каквото и да говорим, мадам, появяването ви на палубата бе, меко казано, изключително неприятно.

— Неприятно ли? — Обзета от гняв, тя пристъпи към Питрок Кемерън, забравяйки при това да придържа покривката, която бавно се свлече на пода. Без изобщо да обръща внимание на тази дребна подробност, Скай тропна с юмрук по масата. — След като представлявам такава тежест за вас, по-добре да ме бяхте оставили на пирата. Той беше поне честен мошеник, докато вие претендирате, че сте джентълмен. Въпреки това вие искате да накажете бедното момче…

— Доколкото си спомням, проявихте готовност да поемете наказанието върху себе си, нали? — прекъсна я той.

Когато забеляза, че Рок е застанал твърде близо до нея и че оскъдното й облекло придава твърде драматичен характер на ситуацията, тя се изправи. Ризата бе прилепнала към все още влажната й кожа и под нея гърдите се очертаваха съвсем ясно. В смущението си тя отбягна развеселения поглед на Кемерън и реши да си тръгне бързо, но той я задържа за ръката.

— Това, което казахте, блъф ли беше, милейди? Или наистина ще изтърпите наказанието вместо бедния младеж?

— Не беше блъф! — извика тя и понечи да се освободи от хватката му. — Хайде да приключваме вече с този въпрос. Закарайте ме на палубата и ме завържете за някоя мачта. Обещавам ви, че няма да се съпротивлявам.

— Нима няма да се противите? — Неочаквано той я завъртя във въздуха, сграбчи ризата й откъм гърба и я разкъса. Загубила ума и дума, Скай се загърми в ръцете му. „Що за мъж е този, който се отнася по такъв начин с дама“, недоумяваше тя. — Каква нежна кожа! — прошепна той, прегърна я здраво отзад и тя усети как топлият му дъх премина по тила й, а след това и устните му. — Би било наистина много жалко бичовете да обезобразят тази красота. Не, милейди, няма да допусна това. — В гласа му се прокраднаха чувствени, провокативни нотки. — Моля ви, не се бойте. Момчето се намира под палубата. Ще бъде една нощ на хляб и вода. По този начин му се дава възможност да поразмисли върху глупостта на мъжете, които се доверяват на лъжовни, очарователни жени. Друго нищо няма да му се случи. А що се отнася до вас, мадам…

Той направи пауза и мълчанието му породи в нея странни чувства — страх, гняв, и за неин най-голям ужас, надежда и трепетно очакване.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Той я пусна, вдигна покривката от пода и наметна с нея раменете й.

— Що се отнася до вас, мадам… може би трябва да се върнете сега в каютата. Следобедът бе напрегнат, а ми се е събрала и доста работа. — Тя го погледна втренчено, загубила дар-слово, а той продължи: — Наистина ли повярвахте, че съм толкова жесток? Е, може би наистина се поувлякох в гнева си. Но при вида на пиратски флаг ставам малко нервен и, да си призная, когато това животно ви награби с мръсните си лапи, сърцето ми се качи чак в гърлото. После обаче всичко си дойде на мястото. Дейви е чудесно, храбро момче. Сигурен съм, че един ден от него ще излезе първокласен моряк. А сега, скъпа моя…

Скай все още мълчеше. Той я хвана под ръка и я заведе в нейната каюта. Междувременно ваната бе изчезнала, а на тоалетната масичка горяха няколко лампи. Тя продължи да мълчи. Лорд Кемерън се поклони ниско и се оттегли.

Какъв странен мъж… Тя седна объркана на леглото. Може би наистина не е трябвало да излиза на палубата. Да, но толкова се изплаши от пожара, че… А после влетя направо в ръцете на пирата. Точно както до бреговете на Ню Провидънс, когато искаше да избяга от Сокола — тогава се натъкна не на друг, а на Логан.

Сокола… Скай искаше за задържи в паметта си всички сладки спомени, но те някак избледняваха, смесваха се с образа на братовчед му — нейния съпруг.

Стана и горещо, когато си спомни пламенната целувка на Кемерън. Той също разголи раменете й — но не за да ги бичува, а за да притисне устните си в тях, нежно и деликатно…

Не, в действителност този човек бе несломим и коравосърдечен. Нежността, деликатността — това не бе нищо друго освен фасада. В никакъв случай не биваше да остане негова съпруга. Дължеше му наистина благодарност, по нищо повече. Изтегна се изтощена на леглото и се зави плътно със завивката.

В каютата влезе някакъв моряк с поднос в ръце и Скай се стресна. Вечерята се състоеше от прясна риба и зелени пиперки. Не сметна за необходимо да се облича специално за случая. Съблече разкъсаната риза и се пъхна в обвезана нощница с фини дантели.

Тя забеляза рома на масата, взе го и отпи глътка. Алкохолът я загря и й помогна да заспи по-лесно. Отново засънува Боун Кей. Любимият излиза от водата и върви към нея. Яркото слънце огрява неговите голи рамене. Но с всяка следваща крачка той все повече и повече се превръща в друг човек — в съвсем определено властен, уверен в себе си лорд. Насън тя не бе наясно със себе си — дали да избяга с викове, или пък да го приеме с разтворени обятия?

Тялото й подскочи и тя се събуди. Развиделяваше се, а лампите бяха почти изгаснали. В коридора някой изруга тихо. Нима искаше да нахълта при нея? Скочи бързо от леглото, вдигна сабята на лорд Кемерън от пода и отново се пъхна под завивката. Сърцето й заби бясно.

Вратата се отвори почти безшумно. Скай лежеше напълно неподвижно — не смееше дори да диша. Престори се на заспала и започна да наблюдава пришълеца през клепки.

Широкоплещестата фигура на лорд Кемерън изпълни рамката на вратата и се отправи към леглото. Завивката се бе свлякла от раменете й и когато той протегна ръка, за да я завие, тя изписка тихо. Отвори очи и го погледна втренчено.

— Не се безпокойте, мадам — успокои я той. — Извинете, че наруших съня ви.

— Нямате право да влизате тук — промърмори тя с неприязън.

— Разбира се, че имам това право. Но нека сега не спорим. Скоро пристигаме у дома.

— Уйлямсбърг е моят дом.

— Милейди, вашият дом представлява чудно хубава къща на полуострова, построена с кръв, пот и сълзи. Мисля, че е много некрасиво да ме обиждате по този начин.

— Не съм ви обиждала.

— О, обидихте ме. А сега си починете още малко.

Още преди да се обърне и да си тръгне, тя се изправи, изтегли светкавично сабята изпод завивката и опря острието на гърлото му.

— Не мърдайте! — Изправи се на колене, острието на сабята се плъзна нагоре и Кемерън също трябваше да повдигне брадичката си. Скай се усмихна триумфално. — Ще приключим този разговор, когато аз поискам, сър. Предлагам да започнем отначало. Вие нямате право да пристъпяте този праг. Заедно с баща ми вие измъдрихте този коварен номер и сега си въобразявате, че сме мъж и жена. Е, аз твърдя, че не