слоновете в Централна Африка. Колкото до златото, по пътя на щъркелите то не е много. Остават диамантите — в Централна Африка, в ЮАР… Макс Бьом е бил инженер и е работил в мини. Само че се е пенсионирал още през 77-а и вече не е стъпил в Африка. Занимаваше се само с щъркели. Не знам, Сара, наистина.
Сара запали цигара и сви рамене.
— Сигурна съм, че имаш някакво предположение.
Усмихнах се.
— Имам. Смятам, че търговията продължава и щъркелите са нещо като куриери. Пратеници, ако щеш. Като пощенските гълъби. Смятам, че пренасят съобщението си в пръстените.
— Какви пръстени?
— В Европа орнитолозите слагат на краката на птиците пръстени, върху които са отбелязани датата и мястото на раждането или датата и мястото на залавянето, ако са диви птици. Но мисля, че пръстените на Бьом разказват друга история.
— Каква?
— Нещо, заради което си заслужава да се убива. Райко го беше открил. Брат ти също, струва ми се. Идо дори е разбрал за какво точно става дума. Оттам и надеждата му да забогатее.
Сара не каза нищо. За миг помислих, че напълно ме е забравила. После стана.
— Луи, в момента проблемите ти не са в небето. Гледай си по-скоро в краката. Ако продължаваш да хвърчиш из облаците, ще те убият като куче.
Сара обу дънките си и облече фланелка.
— Ела с мен.
Излязохме в градината, където Сара се спря между къщата и гаража на Идо. Отмести клоните на едно маслиново дърво и отдолу се появи прашно платнище.
— Помогни ми.
Издърпахме платнището. През деня сигурно бях минал отгоре му поне десет пъти. Сара повдигна дъската на скривалището и пред очите ми се разкри истински арсенал. Бойни карабини и ножове, сандъци с боеприпаси.
— Складът на семейство Габор — каза Сара. — Винаги сме имали оръжие, но Идо се снабди с още.
Коленичи и издърпа прашен сак за стикове за голф. Изтупа го и го напълни с оръжие и муниции. След това ми подаде един автоматичен пистолет.
— Това е глок 21, австрийско оръжие. Стреля с четирийсет и пет милиметрови куршуми. По-добро е от берета.
21
На другата сутрин станахме в три часа. Мълчаливо изпихме чая си. Навън се чуваха тежките стъпки на жителите на кибуца. Сара не пожела да я придружа до развъдниците. Младата еврейка не можеше да афишира връзката си с гой. Целунах я и поех по обратния път, към летището „Бен Гурион“.
Чакаха ме близо триста километра път. Карах бързо. В околностите на Наблуз се сблъсках с другата израелска действителност. Полицейска проверка. Паспорт. Разпит. Пред дулото на бойните карабини отново разказах историята си. „Щъркели? Какво искате да кажете?“ Отговорих на въпросите им. Гледаха ме недоверчиво. Накрая извадих снимките на Бьом и им показах черно-белите птици. Войниците избухнаха в смях. Засмях се и аз. Предложиха ми чай, който набързо изгълтах и потеглих. Обливаше ме студена пот.
В осем сутринта проникнах в складовата зона на летището, където бе разположена лабораторията на Йосе Ленфелд. Той ме чакаше пред входа и нетърпеливо крачеше напред-назад.
Директорът на Обществото за опазване на природата бе истински феномен. Поредният. Но колкото и да крещеше (най-вероятно за да надвика бученето на самолетите), колкото и бързо да говореше на ръбатия си английски, въпреки че бе нахлупил еврейската си шапчица накриво и се държеше като арабски каид, Йосе Ленфелд не ме впечатли. Вече нищо не ми правеше впечатление. Този дребен човек с посивели коси, вторачен в заниманията си като жонгльор в бухалките си, трябваше преди всичко да отговори на въпросите ми — бях се представил като журналист — и толкова.
Йосе ми обясни „орнитологическия“ проблем на Израел. Всяка година петнайсет милиона прелетни птици от двеста и осемдесет различни вида прелитали над страната. Заради тях през последните години станали немалко злополуки с цивилни и военни самолети. Няколко пилоти загинали, а самолетите им се разбили. Щетите възлизали на петстотин хиляди долара за машина. Затова израелските военновъздушни сили решили да вземат мерки и през 86-а година се обърнали към него. Днес Йосе разполагал с неограничени средства, за да организира „щаб за защита от птиците“.
Най-напред посетихме наблюдателния пункт, разположен в контролната кула на летището. Освен традиционните радари тук имаше и специален радар за локализиране на птичи ята.
— Оттук предотвратяваме най-лошото — обясни Йосе. — Птичите ята понякога са невероятно многобройни.
Ленфелд се наведе над един компютър, натисна няколко клавиша и на екрана се появи карта на Израел, върху която се виждаха огромни ята от птици, покрили цялата територия на страната.
— Какви са тези птици? — попитах.
— Щъркели — отговори Ленфелд. — От Бейт Шехан до Негев могат да прекосят Израел за няколко часа. По пистите на летищата има високоговорители, по които се пускат крясъците на някои хищни птици, за да се избегне струпването на щъркелите. В най-лошия случай прибягваме до нашата „ударна сила“ от дресирани хищни птици.
Върнахме се в лабораторията. Ленфелд отвори една метална врата с магнитна карта. Влязохме в нещо като стъклена клетка, разположена над огромно ателие.
— Тук пресъздаваме точните условия на злополуките — обясни Ленфелд. — Изстрелваме срещу прототипите птици със скорост, която надвишава хиляда километра в час. След това анализираме точките на сблъсъка, оказаното съпротивление, нанесените щети.
— Птици ли?
Ленфелд се разсмя.
— Пилета, господин Антиош. Пилета от супермаркета!
Следващата зала, която посетихме, бе пълна с компютри, на чиито екрани се виждаха колони от цифри, карти и графики.
— Тук е изследователският ни отдел. Определяме траекториите на всеки птичи вид. Вкарваме цялата информация, получена от орнитолозите по места.
Тези данни ме интересуваха.
— Знаете ли откъде точно минават щъркелите в Израел?
Йосе широко се усмихна и застана пред един свободен компютър. Отново се появи картата на Израел с очертани върху нея маршрути, които се събираха в Бейт Шехан.
— Неизменни ли са тези маршрути?
— Абсолютно.
— Имате ли данни за броя на птиците?
— Разбира се. Четиристотин и петдесет хиляди щъркела прелитат всяка година над Израел през пролетта и есента. Познаваме навиците им. Знаем точните дати, периодите на струпвания, всичко. Щъркелите са точни като часовници.
— Интересувате ли се от опръстените щъркели, които идват от Европа?
— Не специално. Защо?
— Изглежда, че някои от тях не са се появили тази пролет.
— Не знаех това, но те са толкова много, че…
Продължихме да обикаляме, като този път орнитологът ме въведе в биологическа лаборатория, пълна с епруветки и микроскопи. Изследователите носеха бели престилки и сякаш се готвеха за бактериологическа война. Йосе поднови обясненията си.
— Тук е мозъкът на програмата. Изучаваме злополуките в подробности. Останките от самолетите се донасят в тази зала и се проучват с микроскоп, така че да се забележи и най-малкото перце, и най-малката
