— Наричай ме Кийли.
— Тогава ти трябва да ми казваш Ричард. — Топлата му усмивка можеше да разтопи ледове.
Кийли се усмихна в отговор и седна до него на леглото, за да прегледа крака му.
— Не виждам никакъв отток — каза тя. — Кой е навехнатият крак?
— И двата.
Кийли го погледна недоверчиво.
— Най-напред си навехнах десния глезен — обясни Ричард. — А след това, докато изкачвах стълбите, и левия.
— Това масло ще помогне. — Кийли капна няколко капки на дланта си и подаде шишенцето на графа. След това постави десния му крак в скута си и започна да втрива маслото в кожата му. — Промени ли мнението си по въпроса с братовчедите ми?
— Може би.
Кийли подскочи, но след като видя, че мъжът се усмихва, разбра, че само се бе пошегувал.
— Ти също открадна нещо — подразни го на свой ред тя. — Целуна ме, без да поискаш позволение.
— Това едва ли може да се нарече целувка — отвърна Ричард. — А и ако всеки мъж, целунал някое хубаво момиче, биваше съден за кражба, едва ли щеше да остане жив англичанин. — Той се взря в очите й и добави: — Но това навярно би ти допаднало, прав ли съм?
Кийли мълчеше, но на устните й играеше усмивка.
— Ако сега ми подариш една страстна целувка — опита се да я подмами той, — сме квит с братовчедите ти.
— Изнудването е незаконно — напомни му Кийли.
— Защо да не се отдадем на престъпен живот? — предложи Ричард, навеждайки се напред. — Можем да направим обирите и изнудването свой специалитет.
Кийли му хвърли унищожителен поглед.
— Е, добре, тогава ми разкажи за себе си — промени темата той.
— Няма нищо за разказване.
— Аз имам три по-възрастни сестри — започна да й разказва за себе си Ричард, опитвайки се по този начин да изкопчи нещо повече от нея. — Катрин, най-голямата от всички ни, е на тридесет, след нея идва Бриджит, която е на двадесет и осем, и Хедър — на двадесет и шест.
— Винаги съм мечтала за голямо семейство и най-вече за сестра — призна Кийли. — Разкажи ми за сестрите си.
— Сестрите ми ме тормозеха безмилостно и не проявяваха и капчица респект към подрастващия граф.
Кийли се засмя.
— Те също ли са сред придворните на Елизабет?
— За съжаление никоя от тях не живее в Англия.
— Разкажи ми как те измъчваха.
Ричард повдигна едната си бакъреночервена вежда и въпросително погледна събеседницата си.
— Да не би да ти трябват идеи?
Смеейки се, Кийли постави левия му крак върху леглото и започна да масажира глезена с масло.
— Имаш твърде странно име — забеляза Ричард.
— Кийли означава красавица.
— Колко подходящо. Ричард означава могъщ владетел.
Кийли се подсмихна. По самонадеяност той не отстъпваше дори на крал.
— На колко години си? — попита тя.
— На шестия ден от май ще направя двадесет и пет.
— Двамата с теб сме пълни противоположност! — обясни Кийли. — Ти си твърдоглав телец, а аз смъртоносен скорпион.
— Ти си прекалено крехка и нежна, за да бъдеш опасна — възрази Ричард.
— Мъжката арогантност говори с твоите уста. — Кийли престана да масажира крака му и потърси спасение от изкушението край прозореца.
Пастелните цветове на залеза бяха обагрили небето чак до хоризонта в нежно виолетово, тъмносиньо и кадифено черно. За Кийли минутите след залез слънце бяха другата любима част от деня.
Откъм Темза прииждаше все по-гъста и по-гъста мъгла. Тежка пелена от изпарения бе притиснала земята като любовник.
— Какво гледаш? — облегнат на възглавниците попита Ричард.
— Гледам отвъд хоризонта — без да се замисли, отвърна Кийли.
— Трябва да имаш превъзходно зрение. — Ричард скри една усмивка.
— Отвъд хоризонта се гледа със сърцето, не с очите.
— При тази мъгла Темза едва се вижда оттук.
— Виждам единствено дъха на дракона, никаква мъгла — отвърна тя.
— Къде е драконът?
— По-близо, отколкото си мислиш.
Кийли се извърна и за своя изненада видя, че графът е съблякъл ризата си. Хипнотизирана от рижите косми на гърдите му, тя пожела да имаше смелост да пристъпи до леглото и да зарови пръсти в тях. Дали не пареха?
— Харесва ли ти това, което виждаш? — с дрезгав глас попита Ричард.
Въпросът му я стъписа. Очите й изненадано потърсиха неговите, а страните й пламнаха. Отчаяно търсеше някоя хаплива реплика, но разумът й бе унизително парализиран.
— Трябва да си вървя — рече тя.
Ричард кимна, но направи отчаяна гримаса.
— Не би ли могла преди тръгване да ме разтриеш още малко?
Кийли се поколеба за част от секундата, но след това го дари с пленителна усмивка и се върна на мястото си на ръба на леглото. Тя изсипа още малко масло върху дланите си и започна да масажира десния му крак.
— Залезът е любимото ми време от деня — заговори Ричард.
Кийли го погледна изненадано.
— Моето любимо време е изгревът. Той изпълва сърцето ми с надежда.
— Толкова рано ли се будиш?
Кийли кимна.
— Обичам да посрещам новия ден.
— Знаеш ли, че всеки залез е различен?
— Както и всеки изгрев.
Сега, когато седяха толкова близо един до друг, Ричард търсеше погледа й.
— Очите ти са толкова красиви, че един мъж може да се изгуби в бездънната им, тайнствена синева.
Кийли се изчерви и сведе поглед.
— Много благодаря за цветята.
Ричард нежно повдигна брадичката й, така че сега най-сетне погледите им се срещнаха.
— Напомняш ми принцеса — рече той.
Кийли устоя на погледа му, докато лицето на мъжа се приближаваше към нейното. Чувствените му устни, които всеки момент щеше да усети върху своите, караха сърцето й да тръпне от възбуда.
Тя затвори очи. Устните им се докоснаха. Неговите бяха топли, нежни и настойчиви.
— Толкова сладка — промърмори той. Дъхът му се сля с нейния.
Устните му бяха така неустоими, а гласът — болезнено възбуждащ. Кийли се разтапяше. Силните му ръце я привлякоха към мускулестото мъжко тяло. Тя опря длани на раменете му.
Кийли се отдаде на това непознато, завладяващо чувство и отвърна на целувката му.
