Жрицата

Окуражен, Ричард я целуна още по-страстно. Езикът му галеше устните, които се отваряха пред него като венчелистчетата на цвете под лъчите на слънцето. Мъжът веднага се възползва от възможността да опита сладостта на устата й.

Омагьосана от ласките на графа, Кийли трепереше в обятията му. Имаше чувството, че потъва в опияняващите му целувки и дори не усещаше, че езикът й отвръща на ласките на неговия.

Ричард я притегли при себе си на леглото. Сега устните му се откъснаха от нейните и започнаха — по- леки от крилцата на пеперуда — да я целуват по слепоочията, клепачите, шията.

Носена на крилете на непознато желание, Кийли не усети кога Ричард бе свалил блузата и ризата й. Сега поглъщаше гърдите на момичето с жадни очи. Той внимателно целуна зърната на гърдите й и нежно ги засмука, отприщвайки в тялото й истинска буря.

Сякаш я изпепеляваха огнени езици. Кийли гореше от желание. Сякаш от огромно разстояние дочуваше сладострастните стенания на някаква жена. Своите собствени. Забравила всичко, тя се притисна към тялото на мъжа.

В това време графиня Чешир взе наметката си и се запъти към конюшните на херцога. Отначало вървеше спокойно, но постепенно ускори ход, а накрая се затича.

— Тали, къде си? — извика госпожа Даун.

— Тук! — достигна до нея от един от боксовете.

Госпожа Даун се втурна вътре. Херцогът, Одо и Хю тъкмо разглеждаха копитото на един жребец. Това още повече щеше да улесни плановете й.

— Намерих това в стаята на Кийли — задъхано рече графинята и размаха парче пергамент.

— По-късно, Чеси — махна с ръка херцогът, без зори па вдигне поглед. — Не виждаш ли, че съм зает?

Графинята се нацупи.

— Важно е.

— Слушам. Чети.

— Добре тогава — рече госпожа Даун. — „Безценна моя“. — Тримата мъже подскочиха и я зяпнаха.

Доволна от предизвиканата реакция, графинята продължи да чете прочувствено:

— „Беше непростимо от моя страна да изгубя самообладание. Но нима бихте ме упрекнали за желанието да ви имам в леглото си до свършека на света? Двамата с теб вкусихме от сладостите на рая. Бързай към мен, любима. Копнея за копринената ти…“

— Къде е тя? — извика херцогът.

Госпожа Даун изглеждаше ужасена.

— Тя… тя… отиде при графа

Херцогът излетя от конюшните, следван по петите от Одо и Хю. На лицето на графинята изгря доволна усмивка, след това тя забърза след мъжете. Не би заменила предстоящото представление за всичките бижута на света.

— Вътре не мога да ви пусна — настояваше Дженингс, препречвайки пътя на тримата мъже, които нахлуха във фоайето и сега искаха да се качат на втория етаж, където се намираше спалнята на графа.

Сякаш икономът не бе нищо повече от досадна муха, херцогът го отстрани от пътя си, като го блъсна на земята, и тримата се втурнаха нагоре по стълбите, вземайки по три стъпала за едно.

— Девъро! — изрева херцогът още от вратата на спалнята.

— Не! — извика Кийли при вида на тримата мъже.

Ричард скочи от леглото и закри Кийли с тялото си, така че тя да успее да скрие голите си гърди. По природа Ричард бе смел, но притежаваше и силен инстинкт за самосъхранение, който сега го накара да отстъпи крачка назад. Очакваше само херцога. Очевидно графинята притежаваше странно чувство за хумор.

Фучащите от гняв натрапници настъпваха към графа. Херцогът замахна пръв. Ударът, който се стовари върху дясната буза на графа, бе толкова силен, че младият мъж политна наляво. В същия момент юмрукът на Одо го посрещна отляво, така че графът отново полетя надясно. Ударът на Хю окончателно изпрати Ричард на пода.

— Ричард! — Кийли се хвърли към младежа и коленичи до него. След това нежно притисна главата му към гърдите си, гневно стрелкайки спасителите си с очи. — Никога няма да ви простя, че му причинихте болка.

Прекалено замаян, за да може да се движи, Ричард се ухили насреща й и промърмори:

— Безценна моя.

— Гответе се за сватба, Девъро — изсъска през стиснати зъби Робърт Талбот. — Утре сутрин ще говоря с кралицата.

— Не мога да се омъжа за него! — извика Кийли.

— Ще се омъжиш — заплаши баща й, — иначе ще бъда принуден да го убия.

В този момент на вратата се появи графиня Чешир. Тя наметна Кийли с палтото си и й помогна да се изправи.

Херцогът изправи на крака бъдещия си зет и го предупреди:

— Утре ще дойдете с мен при кралицата. Ако ли не, ще се наложи да ви замъкна насила пред олтара. — Херцогът даде знак на графинята и на уелсците и те изведоха Кийли.

— Моля ви, не искам да се омъжвам — умоляваше Кийли, докато графинята я водеше по коридора. Момичето хвърли поглед през рамо и видя Ричард да ги следва. Дори в тъмния коридор личеше колко подуто бе лицето му. Походката му обаче бе лека и гъвкава.

— Той не куца! — осъзна Кийли. — На проклетия глезен му няма нищо!

Смазана, тя изхлипа. Графът умишлено й бе отнел девствеността, за да я накара да застане с него пред олтара. Ако баща й и братовчедите й не ги бяха заварили в тази неловка ситуация, тя би отрекла всичко. Но сега… О, защо я изостави богинята майка? Щеше ли да бъде щастлива и да намери мястото си? Или завинаги щеше да си остане една чужденка?

— Ако Девъро не те направи щастлива — опита се да я успокои херцогът, — ще му изтръгна сърцето с голи ръце.

При тези думи очите на Кийли се напълниха със сълзи. Тя не желаеше съпруг, който да я прави нещастна. Но по някаква необяснима причина не желаеше Ричард да страда, задето съсипа живота й.

— Девъро е по-богат от папата! — обясни й графинята, която по свой начин се опитваше да я утеши, докато слизаха по стълбите.

— Не искам бижута и дрехи — изхлипа Кийли.

— По-тихо — смъмри я графинята. — Какво искате тогава?

— Искам само обич.

Сърцераздирателното й хълцане стигаше чак до горната част на стълбището, където стоеше Ричард. Той не можа да не се усмихне, въпреки че това му причини нетърпима болка — толкова подуто бе лицето му. Искаше тази екзотична красавица в леглото си, също и пътуването до Ирландия. Херцогът на Лъдлоу щеше да му поднесе всичко това на тепсия.

— Дженкинс, имам нужда от теб! — извика Ричард, опипвайки пулсиращото си от болка лице.

— Идвам, ваша светлост — дочу се гласът на иконома. — Само да успея да се изправя.

7

На другата сутрин есента разкри цялата си прелест. Лъчезарно синьо небе нежно докосваше хоризонта, а земята тръпнеше под милувките на лекия бриз — всичко обещаваше един от онези невероятни, съвършени есенни дни.

Кийли, изглежда, не забелязваше нищо от заобикалящия я рай. Момичето седеше между херцога и госпожа Даун и угрижено хапеше долната си устна. Покритата им лодка пое надолу по Темза към двореца Хемптън Корт, който се намираше на дванадесет мили югозападно от Лондон.

Тя със сигурност би се насладила на първия си излет по реката, ако мрачните предчувствия не я бяха