— Днес изглеждаш особено привлекателна. Розовата рокля подчертава по момичешки поруменелите ти страни.
Преди Кийли да успее да отговори, вратата към залата за аудиенции се отвори. Лорд Бъргли покани херцога и графа да влязат. Госпожа Даун и Кийли останаха да чакат в коридора.
— Успокойте се, скъпа — рече графинята. — Вие сте идеалната съпруга за Девъро.
— Защо го казвате?
— Бракът с вас ще му осигури три неща, които той страстно желае: вас, сродяването с баща ви и едно пътуване до Ирландия.
— Какво общо имам аз с Ирландия? — учудено попита Кийли.
— Девъро ще може да замине за Ирландия, където го очакват важни дела, едва след като му се роди наследник.
С това обяснение графинята засегна една твърде чувствителна струна в душата на момичето. Кийли си спомни за Мадок Лойд, вкарал майка й в гроба с безбройни бременности, които тя не успяваше да износи.
— Графът е много привлекателен мъж — отвърна Кийли. — Не една и две жени биха се радвали да се омъжат за него и да го дарят със син.
— Но те не са Кийли Глендоуър.
Кийли не намери какво да отвърне. Графинята бе сърдечна жена, но понякога мисълта й не бе съвсем логична. Едно копеле не можеше да предложи на първия граф на Англия нищо друго освен тялото си.
— Сега става интересно — неочаквано рече госпожа Даун.
Кийли проследи погледа й и видя към тях да се задават две млади жени.
— Госпожа Джейн е омъжена, но с всички средства се домогва до леглото на графа — прошепна на ухото й госпожа Даун. — Госпожица Сара, блондинката, се надяваше да замъкне Девъро пред олтара.
Двете елегантно облечени жени почтително поздравиха графинята и любопитно измериха с поглед Кийли.
— Стори ни се, че видяхме Бъргли и Базилдън — обясни госпожа Джейн.
— Знаете ли къде можем да ги намерим? — попита госпожица Сара. — Трябва да поговорим с графа по един важен въпрос.
— Не се и съмнявам — изчурулика госпожа Даун, — но двамата тъкмо влязоха при кралицата. В момента графът иска позволение да се ожени за дъщерята на херцог Лъдлоу.
Тази новина ни най-малко не смути госпожа Джейн, но госпожица Сара не можа да скрие разочарованието си.
— Каква щастливка е Моргана — сломено каза тя.
— Не става дума за Моргана, скъпи мои. Графът се стреми към ръката на другата дъщеря на херцога — обясни графинята, която видимо се забавляваше. — Ще позволите ли да ви представя госпожица Кийли Глендоуър, най-голямата и най-красива дъщеря на херцога.
Смутена, но горда, Кийли ги дари с усмивка. По ужасения израз на лицата им момичето лесно можеше да отгатне мислите на двете жени:
— Поздравления — промърмори госпожица Сара.
— И от мен — добави госпожа Джейн и огледа новата съперница. Без нито дума повече двете дами се понесоха по коридора. Те изгаряха от нетърпение да разгласят новината, че най-желаният ерген на Англия възнамерява да се ожени за една незаконна херцогска дъщеря.
— Още един съвет, скъпа — каза госпожа Даун, проследявайки с поглед двете жени. — В двора приятелите идват и си отиват, но враговете постоянно се увеличават. Не се доверявайте никому, освен на съпруга и семейството си.
Докато графинята споделяше с Кийли познанията си за живота в двора, духовете в залата за аудиенции се разпалваха все повече и повече. Объркана от избухливостта на херцога, Елизабет му хвърляше гневни погледи, докато граф Бъргли, най-верният от министрите й, който помирисваше нещо нередно в цялата тази работа, недоволно клатеше глава. Само Ричард изглеждаше спокоен, макар и ужасяващо насинен.
— Или Девъро ще се ожени за нея — беснееше Робърт Талбот, — или ще бъда принуден да го убия.
— Спестете ми този театър, Лъдлоу — сряза го кралицата. — Имам по-важни грижи от опетненото име на незаконната ви дъщеря.
При тази забележка херцогът прехапа устни.
— Базилдън е съгласен на този брак — продължи кралицата, — но преди и аз да дам съгласието си, искам да видя малката.
— Кийли очаква отвън с госпожа Даун — обясни херцогът.
— И какво общо има Чешир с тази история? — пожела да знае кралицата.
Херцогът се изчерви.
— Когато Кийли се появи, графинята случайно гостуваше в дома ми и предложи да помогне с каквото може за представянето на момичето в двора.
— Колко великодушно от нейна страна — сухо отбеляза Елизабет. — Кажете на Чешир, че може да присъства на разговора ни.
Херцогът се поклони и с умерена крачка прекоси необикновено дългата зала. Стигнал вратата, той покани двете жени да влязат. Графинята усмихнато поведе треперещото като лист момиче. Щом застанаха пред кралицата, двете направиха почтителни реверанси.
— Изправете се — подкани ги Елизабет.
Пребледнялата като платно Кийли вдигна поглед и бе заслепена от вида на кралицата. Червено- златистата коса на Елизабет блестеше с цвета на залязващото слънце, а строгите й сиви очи напомняха утринна мъгла. Носеше блестяща жълта рокля и цяло състояние от диаманти и перли.
— Определено прилича на вас — установи кралицата, обръщайки се към херцога. След това към Кийли: — Какво имате да кажете в своя защита, дете?
Кийли не издаде нито звук. Как един обикновен смъртен да говори с богиня?
— Хайде, говори — подкани я Елизабет.
Острият тон изплаши Кийли. Тя стоеше трепереща, широко отворила прекрасните си теменужено сини очи.
— Аз… чувствам се поласкана от възможността да застана пред ваше величество и съжалявам за неприятния повод и гнева, който той е предизвикал у вас — с треперещ глас обясни Кийли. — Зная, че ви очакват важни държавни дела и се извинявам, че отнемам от безценното ви време.
— Малката може и да е копеле — забеляза Елизабет, — но е наследила вашата дипломатичност, Лъдлоу. — След това отново обърна синьо-сивите си очи към момичето и го подкани: — Дете, бъдете кратка и кажете истината. Вярно ли е, че моят скъп Мидас ви е поставил в компрометиращо положение?
— Ваше величество, доброволно признавам, че бях заварен от негова светлост в леглото с дъщеря му — взе думата Ричард. — Готов съм да се оженя за нея.
В присъствието на кралицата Кийли бе прекалено развълнувана, за да обърне глава. Тя само изгледа графа с крайчеца на очите си. Думите му я накараха да пламне от срам. Не стига, че бе отнел девствеността й, ами сега смееше и да парадира със срама им пред кралицата на Англия!
— Вие, надут женкар! — извика Елизабет. — Би трябвало да ви направя с една глава по-нисък, задето сте посмял да посегнете на това невинно дете.
Отърсила се от първоначалния ужас, Кийли тъкмо се канеше да отвори уста, за да възрази, но херцогът бе по-бърз. Той светкавично запуши устата й с ръка и й даде знак да мълчи.
— Ще прекарам остатъка от октомври тук — обясни кралицата. — На десети ноември ви искам отново в Хемптън Корт. Ще се венчаете в кралския параклис. С това веднъж завинаги ще бъде сложена точка на тази абсурдна история. — Обръщайки се към херцога, тя попита: — А другата ви дъщеря?
— Моргана има цял списък с възможни…
— Омъжете малката за когото искате, освен за някой от братовчедите Дарили — прекъсна го кралицата и стана от трона си.
Херцогът падна на колене.
— Имам една последна молба, ваше величество.
