подразнен.
— Документът вече е оформен, дете. Не можем…
— Просто една дреболия — настоя Кийли. — Бихме могли да я добавим тук отдолу.
— За какво става дума, съкровище? — попита Ричард.
— Бих искала в договора да бъде отбелязано, че на Одо и Хю няма да им се случи нищо.
Ричард повдигна едната си вежда.
— Братовчедите ти не могат да бъдат освободени от отговорност за бъдещи престъпления. Напълно съм съгласен обаче, що се отнася до минали техни постъпки.
Кийли кимна.
— Така е справедливо.
Ричард вписа добавката и постави монограма си под нея, за да бъдат избегнати възможни недоразумения. След това отново подаде перото на Кийли.
Тя го пое, но вместо да постави подписа си под тези на баща си и графа, започна да върти перото в пръстите си, прехапала устни.
— Моля те, подпиши го, съкровище — настоя Ричард.
Кийли се усмихна извинително и се обърна към херцога.
— Ваша светлост, може ли да поговорим за кратко на четири очи? — Хвърляйки кос поглед към графа, тя рече: — Обещавам ви след това да подпиша.
Херцогът и дъщеря му се отдалечиха на няколко крачки от останалите. Кийли се повдигна на пръсти и започна да шепне нещо на ухото на херцога, без обаче да изпуска графа от очи.
Ричард я наблюдаваше, сигурен, че тя се опитва да спечели време. Но малката нямаше да напусне залата, преди да е подписала договора, дори ако за целта се наложеше да сграбчи ръката й и сам да води перото.
Неочаквано херцогът се ухили широко. Той й кимна и отведе дъщеря си обратно при графа.
— Девъро, дъщеря ми току-що ми обърна внимание на нещо, на което ние, мъжете, гледаме като на дреболия — обясни херцогът. — Но аз съм убеден, че това е от изключителна важност за всяка бъдеща невеста.
— За какво става дума? — сърдито попита Ричард.
Херцогът се покашля и потисна една усмивка.
— Кийли смята, че все още не сте й направили истинско предложение за женитба Тя би искала да поправите този пропуск — при това, демонстрирайки искрени чувства.
— Това е пропуск, който лесно може да се поправи. — Ричард погледна Кийли в очите. — Елате, госпожице. Да седнем пред камината.
Повеждайки я през залата, Ричард със смущение установи, че в тях са вперени стотици любопитни погледи. И в най-налудничавите си сънища не се бе виждал да се обяснява в любов на едно красиво, макар и своенравно, уелско момиче, при това пред свитата и прислужниците на херцог Лъдлоу. Но какво, по дяволите, можеше да стори? Нищо!
Ричард наблюдаваше Кийли с ъгълчето на окото си. В този момент тя, изглежда, се наслаждаваше на своя триумф. Графът реши да й достави това удоволствие. След като веднъж се закълнат във вечна вярност, той също щеше да има своите мигове на триумф.
Кийли седна в едното кресло пред камината и изкусно надипли роклята си, преди в очакване да се обърне към Ричард. Ричард коленичи и се усмихна — гледка, която накара много от дамите сред публиката да въздъхнат с нега.
Широко ухилен, той взе дланите й в своите.
— Заслужаваш да ти издърпам ушите — изфуча той през зъби.
При тази заплаха теменужено сините очи на Кийли станаха огромни. Тя едва не се разсмя от уплаха.
— Ако дръзнеш да се засмееш, ще те сложа на коляното си и ще ти хвърля един хубав пердах, какъвто заслужаваш за този цирк.
Кийли веднага се овладя.
— Госпожице Кийли, малко хора излъчват такова душевно благородство — поде Ричард на висок глас, който достигаше до най-затънтеното кътче на огромната зала. — Скъпа госпожице, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга и графиня?
Цялата зала избухна в гръмки аплодисменти. Сега бе ред на Кийли да се смути. Тъй като не успяваше да издаде нито звук, тя само кимна в знак на съгласие.
— Отговорете, скъпа моя — заповяда Ричард. — Всички тези хора очакват вашия отговор.
— Да — едва доловимо прошепна Кийли.
— По-силно.
— Да, ще се омъжа за вас.
Отново избухнаха аплодисменти.
Без да обръща внимание на зрителите, Ричард се изправи и предложи на Кийли ръката си. Когато момичето стана, той я дръпна в обятията си. Устните му се притиснаха към нейните и се сляха с тях в дълга, интимна целувка.
Хората на Талбот и стражите пощуряха и избухнаха в диви аплодисменти и подсвирквания с пръсти.
Когато погледна в лицето годеницата си, Ричард усети, че сърцето му е обхванато от пожар.
— Време е да подпишеш договора.
Кийли сложи подписа си върху документа и вдигна поглед към графа. Скоро щеше да бъде негова съпруга.
Ричард извади нещо от джоба си и го вдигна високо, така че всички да го видят.
— Годежният ти пръстен, скъпа моя.
При вида на бижуто дъхът на Кийли секна. Пръстенът представляваше златна халка с шест безценни камъка.
— Каква прелест! — възкликна госпожа Даун.
— Браво, Девъро! — Робърт Талбот потупа графа по рамото.
Ричард виждаше единствено Кийли.
— Всеки от тези камъни има символично значение, съкровище — обясни Ричард. — Смарагд, хризоберил, хелиотроп, аметист, топаз, цитрин.
Ричард посегна към лявата й ръка и постави пръстена на средния й пръст с думите:
— Pour tous jours.
— Какво значи това? — попита Кийли.
Мъжът погали брадичката й.
— Завинаги.
Без да се замисли, Кийли докосна бузата му. След това още повече го изненада, притискайки устни към неговите в невинна момичешка целувка.
— Ще ме изпратиш ли до вратата? — попита той.
— Вече си тръгваш?
— Съжалявам, но кралицата ме очаква — обясни той. — Трябва да тръгна веднага и ще отсъствам две седмици.
— Цели две седмици? — извика Кийли.
Ричард се усмихна.
— Благодаря, съкровище!
— За какво?
— За това невероятно разочаровано изражение. Мисълта, че ще ти липсвам, кара сърцето ми да ликува.
— Няма да ми липсваш — излъга Кийли.
— Напротив, ще ти липсвам. И ще копнееш устните ми да обсипят твоите с целувки. Ето така. — Ричард я целуна страстно и я остави да жадува за още.
