изображение на дракон.
Колко ли унизително щеше да се почувства, когато Моргана започнеше да я засипва с обидите си в присъствието на графа. Но може би така е по-добре. Графът трябваше да разбере какво значи да е женен за едно копеле. Тогава той или щеше да развали годежа, или да се въоръжи с търпение срещу клюките, които пял живот щяха да ги преследват.
Мисълта за Ричард напомни на Кийли, че барон Смит също щеше да бъде на масата тази вечер. Въпреки че не можеше да го понася, тя бе решила заради графа да преодолее отвращението си. Независимо от това я сковаваше страх. Тъкмо се канеше да прехапе долната си устна, когато извика от болка — подутата устна и насинена буза все още я боляха.
Кийли се опита да прогони грижите и изглади една несъществуваща гънка от роклята си. Невъзможно бе завинаги да се скрие от омразата на сестра си. С вирната брадичка и изправени рамене тя се отправи по коридора към голямата зала.
— Здравей, красавице.
Срещу нея стоеше Ричард — облегнат на стената на фоайето със скръстени на гърдите ръце. Смарагдено зелените му очи я измериха от главата до петите и грейнаха, но Кийли не бе сигурна защо.
— Какво правиш тук? — попита тя, изненадана да го открие във фоайето.
— Чакам те, какво друго?
Тя му се усмихна с благодарност.
— Нямаше нужда, зная пътя.
Ричард повдигна вежда.
— Храбрите рицари са неотменно до своите дами, за да ги закрилят от опасни дракони. Мислех, че би искала да съм до теб, когато се изправиш лице в лице с нея.
— Колко мило от твоя страна — отвърна Кийли, трогната от това внимание. — Откъде знаеш какво си мисля?
— Сърцата ни бият като едно, съкровище.
— Притежавате най-острия език на света, господин графе.
Ричард я дари с усмивката си на хищник.
— Веднъж да се оженим, ще ти покажа какво още може езикът ми.
Кийли ставаше все по-червена и по-червена. Нямаше представа какво иска да каже с това графът, но го познаваше вече достатъчно дълго, за да й е известна любовта му към пикантните забележки.
— Хубава си, когато се изчервяваш — подсмихна се Ричард и я целуна по горещата буза.
След това, вместо към залата, я поведе към малката трапезария. Достъп в нея имаха само членовете на семейството, които вече ги очакваха. Херцогът и госпожа Даун седяха на тесните страни на масата. Моргана и Уилис Смит вече седяха отляво от херцога, а Хенри — отдясно. До него имаше две празни места. Кийли седна между Ричард и брат си.
— Който закъснява, не получава вечеря и трябва да чака до следващото ядене — обяви Моргана.
— Аз казвам кой ще се храни и кой не — остро я смъмри херцогът. Кийли събра кураж, преглътна антипатията си и сърдечно поздрави барона:
— За мен е удоволствие да ви видя отново, бароне.
— Уилис — поправи я той и отвърна на усмивката й. — Ударила сте си устната?
Кийли кимна.
— Паднах.
Ричард и Хенри се покашляха неодобрително, което предизвика изпепеляващи погледи от страна на Моргана. Кийли се опита да се съсредоточи върху вечерята.
На масата бяха струпани превъзходни ястия. Първото блюдо бе зелева супа, следваха пълнени с ориз и бадеми печени пилета. Имаше още листни зеленчуци и праз.
— Изглеждаш много красива в новата си рокля — обърна се Хенри към Кийли.
— Като малка сива гълъбица — хапливо додаде Моргана.
Хенри се покашля. Срещайки погледа на Кийли, той й намигна и се обърна към графинята:
— Госпожо Даун, бихте ли ни казали как вървят сватбените приготовления?
— Това ще бъде сватбата на десетилетието — отвърна графинята, давайки вид, че не е забелязала недоволната гримаса на херцога. — Само си представи, Хенри, нашата скъпа Кийли ще се омъжи за най- желания ерген в цяла Англия, за фаворита на кралицата, и всичко това сред блясъка на Хемптън Корт.
— Елизабет държи да се получи голям празник — заговорнически поде Ричард.
— А аз имам честта да ви бъда кум — вдигна чаша Уилис, за да поздрави приятеля си.
— Кралицата ще ти плати ли за това?
— Разходите се поемат от бащата на булката — отвърна херцогът. — Добре го знаеш.
— Толкова много суетня заради едно копеле? — при мисълта за това чудовищно разточителство русата красавица смръщи нос.
— Моргана! — в гласа на херцога имаше заплаха.
Кийли седеше поруменяла, но с вдигната глава. Забележките на сестра й я вбесяваха, но тя не желаеше да се поддаде и да провали вечерта на останалите. А освен това Моргана говореше истината. Тъй като не желаеше да срещне ничий поглед, тя бе свела очи към ръцете си в скута.
Ричард и Хенри пожелаха да я утешат и да погалят ръката й, но вместо това се погалиха взаимно. При тази гледка Кийли не можа да се сдържи да не се изкиска. Тя постави двете си длани на масата, при което графът и момчето отдръпнаха ръце като ужилени.
— Надявам се, че ще мога да присъствам на сватбата — рече Хенри, обръщайки се към баща си. — Кийли има нужда от някой, който да държи под око братовчедите й.
Ричард слисано погледна Кийли. Изненадан бе от желанието й двамата великани да присъстват на венчавката. Дори само представата за двамата уелсци, мотаещи се сред придворните, му изглеждаше абсурдна.
Моргана, която забеляза реакцията на графа, попита:
— Наистина ли искате да представите в двора тези двама глупаци?
— Одо и Хю са част от семейството — обясни Кийли. — Разбира се, че ще присъстват на сватбата ми. — Тя погледна към Ричард, търсейки потвърждение на думите си. — Не съм ли права?
— Разбира се, съкровище, такова бе и моето намерение — увери я Ричард, след като се бе овладял. — Мей, Джун и Хенри ще ги държат под око… исках да кажа, ще им правят компания.
— Мей и Джун? — попита Уилис.
— Ричард помоли две от братовчедките си да станат камериерки на Кийли — обясни госпожа Даун.
— Защо са й две? — завистливо нададе вой Моргана. — Една й е предостатъчна.
— Тъй като скъпият Ричард е по-богат от всеки друг англичанин, на Кийли подобава да има две камериерки вместо една — обясни госпожа Даун, без ни най-малко да се съмнява в наистина доста странната си логика. — Видя ли годежния й пръстен?
Кийли мигновено скри лявата си ръка в скута, тъй като не желаеше да ядосва сестра си.
— Покажи й го — извика Хенри и вдигна ръката й високо, така че всички да могат да видят пръстена. След това пресилено извика: — Смарагд, аметист…
— Татко — прекъсна го Моргана, вбесена от хвалебствията на брат си, — знаеш ли, че Хенри занича под всяка пола в Лъдлоу?
Ричард и Уилис избухнаха в гръмък смях. Графиня Чешир се закиска, прикривайки устата си с длан, а Кийли прехапа устни, за да не се разсмее, но пронизалата я болка веднага я накара да съжали. Изглежда единствено херцогът не се забавляваше.
— Тази тема не е подходяща за маса — смъмри дъщеря си херцогът. След това, обърнат към Хенри, добави: — Двамата с теб ще си поговорим за това по-късно.
— Но, Тали — изчурулика графинята, притичвайки се на помощ на момчето. — За едно момче е естествено…
— Чеси, последното, което бих желал, е замък, пълен с коп… — херцогът замълча насред думата. Както всички знаеха, на масата седеше собственото му копеле.
Моргана наруши последвалото неловко мълчание:
— Как ви хрумна да се ожените за нашата скъпа, достойна за съжаление сестричка? — обърна се към
