Хиляди! Да, дори кралицата вярва в свръхестествени сили. Ясно ли ти е, че можеш да отидеш на клада? Ясно ли ти е? Когато се страхуват, хората първо действат, а след това задават въпроси.
Кийли се усмихна благо.
— Господине, никой от нас не умира наистина. Душите ни поемат по пътя към Великото приключение.
Той пристъпи към писалището си и си наля чаша шотландско уиски, която изпразни на един дъх. Сега разбираше защо съпругът на сестра му толкова дънеше тази напитка. Нямаше нещо, което така да подкрепи един мъж, който си имаше работа с тези нелогични същества, наричани жени.
Кийли се извърна и отново застана с лице към Кийли, която започна още по-нервно да се върти в креслото си. Графът коленичи пред годеницата си и стопли дланите й със своите.
— Съкровище, безпокоя се за твоята сигурност. Вярвай в каквото искаш, но да се излагаш на показ пред едно толкова коравосърдечно общество, може да се окаже фатална грешка.
Кийли не вярваше на ушите си.
— Искаш да кажеш, че нямаш нищо против убежденията ми?
Ричард надмогна себе си и кимна.
— Болшинството от хората в тази страна хич няма да погледнат с добро око на уменията ти. Трябва да ги запазиш в тайна.
— Но разбира се — с готовност се съгласи Кийли. Двете е Мегън винаги се бяха крили от хорските погледи и любопитни уши.
Ричард въздъхна дълбоко.
— Какво правеше навън? — попита го тя.
— Исках да посрещна изгрева, защото знаех, че ти ще направиш същото — призна той.
Думите му извикаха на устните й чаровна усмивка.
— Нямах представа, че ще те заваря да се мотаеш из градината ми и да изричаш заклинания — накара я да се разсмее Ричард. Слез това се изправи и й подаде ръка. — Ще те отведа в къщи.
Щастлива, че не се налага повече да крие тайната си от него, Кийли го улови под ръка и се притисна към него. Двамата се отправиха към Талбот Хаус.
— Днес ще ти покажа Лондон — сподели Ричард, когато достигнаха парка на херцога. — Ще те взема в десет.
— Не мисля…
— Може би предпочиташ да прекараш сутринта в компанията на Моргана? — попита я той, повдигайки вежди.
— Ще бъда готова в девет — отвърна Кийли и изчезна в къщата.
Ричард тъкмо се канеше да си тръгне, когато видя херцога да излиза от конюшните. Робърт Талбот бе целият в кръв и мръсотия, но грееше от щастие.
— Любимата ми кобила току-що се сдоби с жребче — обясни той, без да откъсва поглед от вратата, зад която само преди миг бе изчезнала дъщеря му. — Ужасно рано е за посещение — забеляза той.
— Заварих годеницата си да се мотае в градината ми, напявайки заклинания — отвърна Ричард, любопитен да види реакцията на херцога.
За миг Робърт Талбот сякаш си бе глътнал езика, но бързо се овладя.
— Сомнамбулство навярно — излъга той, избягвайки погледа на графа.
— Нищо подобно — ухили се Ричард и неодобрително поклати глава. — Добре знаете за какво става дума, прав ли съм?
Херцогът кимна.
— Как може да й позволите да се излага на опасност. Забранете й.
— В продължение на осемнадесет години не съм играл никаква роля в живота й — прекъсна го херцогът. — Мегън й е предала своите странни, но невинни убеждения. Не можем да променим миналото, Девъро. Можем да влияем единствено на бъдещето.
— Сега вие отговаряте за нея — напомни му Ричард.
— Папата би ли се обърнал против католическата църква? — парира херцогът. — Не вярвам. Също толкова малко Кийли би могла да се откаже от онова, което е част от духовната й същност. Дъщеря ми би предпочела да умре, вместо да се отклони дори на крачка от избрания път. Както добре знаете, уелсците никога не са били практични. За тях е нещо обичайно да загинеш заради убежденията си.
— Ако някой от придворните се откроява, веднага привлича вниманието върху себе си — вметна Ричард. — Това може да бъде опасно, и дори фатално.
— Кийли има нужда от мъж, който е достатъчно силен, за да се грижи за сигурността й, дори срещу кралицата — отвърна херцогът. — Ако сте неспособен, откажете се. Ще й намеря друг съпруг.
При тази обида Ричард потръпна, но не каза нищо.
— Още ли сте решен да се ожените за нея? — попита херцогът.
— Да. — Без нито дума повече, Ричард се обърна и се запъти обратно натам, откъдето бе дошъл.
Херцогът го проследи с поглед, подсмихвайки се.
— Младоците като теб мислят, че знаят всичко — доволно промърмори Робърт Талбот. — Девъро, на път си да получиш един от най-важните уроци в живота си. Когато една жена спечели сърцето на някой мъж, свободата и душевният му покой вече са минало.
Есента бе настъпила с цялата си прелест. Утринната мъгла се вдигаше под лъчите на слънцето, а нежен бриз галеше лицето на Кийли и развяваше наметката й, докато чакаше на уговореното място появата на графа.
Под вълнената наметка Кийли носеше виолетова вълнена рокля и бяла ленена блуза. Катранено черната й коса бе сресана на път и сплетена на дебела, навита на кок плитка.
— Още веднъж добро утро — поздрави я Ричард с дружелюбна усмивка. — Красотата ти прави деня ми сладък и приятен.
Кийли се изчерви и отвърна на усмивката му. Изпод дългите си, гъсти мигли тя се любуваше на графа. Ричард бе облечен изцяло в черно. Напомняше й на прекрасна граблива птица и изглеждаше много по- благороден и възхитителен от наплесканите с руж контета от двора на Елизабет.
— Не бива да яздиш на мъжко седло — вметна Ричард, докато й помагаше да се качи на Мърлин. — Английските дами яздят на дамски седла.
— Ние в Уелс не сме толкова придирчиви — отвърна Кийли. — Обичам да усещам Мърлин между краката си. Иначе изобщо не бих могла да яздя.
Ричард се изчерви. Колкото и невинно да бяха казани последните думи, те го възбудиха. Той я зяпна, но Кийли само се усмихна със загадъчна усмивка. Съзнаваше ли тя колко многозначителна бе забележката й? Възможно ли бе жена на нейната възраст да е толкова безхитростна?
Ричард и Кийли насочиха конете си на североизток и бавно тръгнаха по брега. Лондон се намираше на изток от Талбот Хаус.
— Днес устната ти изглежда по-добре — забеляза Ричард. Малко по-късно: — Знаеш ли всъщност, че Мърлин е кобила?
— Да. Как се казва конят ти?
— Няма име.
— Всяко същество има нужда от име — упрекът в гласа й бе недвусмислен.
Ричард я погледна с бялото на окото си.
— Ти му дай име, съкровище.
Кийли впери очи в красивия вран кон, замисли се малко и рече:
— Пипер.
Ричард се изкиска.
— Пипер не е подходящо име за коня на един граф.
— Искаш име, което да подхожда и за човек?
Ричард кимна.
