графа тя.
— Девъро я желаел толкова неустоимо — изтърси Хенри, — че ги заварили в компрометираща ситуация.
— Колко ли отвратително трябва да е било — сбърчи нос Моргана. — Изглежда, тя е наследила разпуснатостта на майка си.
Докато херцогът замахне да зашлеви дъщеря си, Кийли вече бе скочила от мястото си, при това таткова рязко, че столът й се катурна. С искрящите си от гняв очи тя представляваше заплашителна гледка. Момичето опря ръце на масата и прониза с поглед сестра си.
— Запомнете добре думите ми — предупреди я Кийли. — Мога да понеса обидите, с които ме засипвате, но да говорите зле за майка ми, е вече друго нещо. Мегън бе най-благата душа, която някога е живяла на Земята. Тя би ви простила всичко, което казвате. В моите вени обаче тече и английска кръв, така че аз далеч не съм толкова миролюбива като нея. Ако още веднъж дори само прошепнете името й, ще ви убия. Разбрано?
Моргана я гледаше ужасено, неспособна да произнесе нито звук.
— Отговорете на въпроса ми — извика Кийли. — Разбрахте ли ме?
— Д… да — заекна русото момиче и кимна няколко пъти с глава.
— Физическото ви здраве зависи от това, колко добре ще запомните думите ми — заплаши я Кийли, след което напусна стаята с гордо вдигната глава.
Ричард видя сълзите в очите на Кийли, когато тя се обърна към вратата.
— Проклятие — изруга той и последва годеницата си.
Херцогът бавно се надигна от стола. Той се приближи към Моргана, без нито за миг да я изпуска от поглед, сграбчи я над лакътя и я повлече след себе си към вратата.
— Още малко праз, бароне? — усмихнато попита госпожа Даун.
Устните на Уилис трепнаха конвулсивно.
— Не, благодаря, госпожо.
— Кажи ми, сърчице мое — продължи графинята и се премести по-близо до младия Талбот, — как става така, че заничаш под всяка фуста в замъка Лъдлоу?
Хенри едва не се задави с виното си.
Ричард настигна Кийли във фоайето тъкмо когато тя се канеше да се качи по стълбите към стаята си.
— Пусни ме… — видяла кой я е сграбчил за ръката, Кийли не довърши изречението си.
Ричард хвърли красноречив поглед на любопитните прислужници, които се мотаеха наоколо, и те веднага се разбягаха във всички посоки.
— Не бива да взимаш толкова присърце думите на Моргана, Винаги е бълвала само змии и гущери — успокои я той, когато останаха сами.
— Придворните на кралицата ще се държат по същия начин — със сълзи на очи му обясни Кийли. Тя се опита да свали от ръката си годежния пръстен.
— Само посмей! — извика Ричард и улови ръката й.
— Ако се ожениш за мен, ще направиш ужасна грешка — рече тя.
— Остави на мен да реша това. — Ричард я притисна в прегръдката си и нежно прокара пръст по бузата й. — Сега не си на себе си, което е разбираемо.
Кийли въздъхна и се облегна на гърдите му.
— Моето нетърпение ме притеснява не по-малко от казаното от нея. Как бих могла да изкупя този грях?
— Не се измъчвай с подобни въпроси, съкровище. Ти си светица.
Устните на Кийли се разтегнаха в усмивка.
— Може би ще добавиш в „Живота на светците“ една глава и за мен?
Ричард я целуна по бузата.
— Хайде в леглото, съкровище. И не забравяй, че ако искаш да поставиш Моргана на мястото й, аз съм близък с кралица Елизабет.
В това време херцогът влачеше Моргана след себе си към другия край на коридора. Той отвори с ритник вратата на библиотеката и бутна дъщеря си в креслото пред камината.
— Само посмей да мръднеш, и ще ти хвърля такъв бой, че с единия крак ще бъдеш в гроба. — След тези думи той свали от лавицата някаква стара библия и я хвърли в скута на дъщеря си. — Чети това и помисли къде си сгрешила. — Без нито дума повече той излетя от стаята.
Моргана кипеше от гняв. Колко унизително се бяха отнесли с нея пред барона. Виновна за всичко бе онази вещица Кийли.
Извън себе си от гняв, Моргана запокити библията на земята, при което от нея изпадна някакъв стар пергамент. Момичето небрежно му хвърли поглед и замръзна.
— О, боже — задъха се тя. Зарови глава в дланите си и безутешно зарида.
Вратата на библиотеката се отвори и на прага се появи Уилис Смит. Погледът му се плъзна към търкалящата се на пода библия, след което баронът се приближи към момчето и коленичи до креслото.
— Не плачете скъпа — опита се да я утеши той. — Само ако се бяхте опиташ да бъдете вежлива с…
— Вие не разбирате — изхлипа Моргана. — Това е скандал. О, какво да правя?
— Щом госпожица Кийли се омъжи за Девъро, никой няма да дръзне…
— Все ми е едно!
— Защо тогава сте толкова разстроена? — с мек глас я попита Уилис, а сините му очи блестяха откровено. — Доверете ми се, скъпа моя.
Моргана му подаде избелелия пергамент и внимателно изучаваше израза на лицето му, докато баронът четеше документа. Отначало изглеждаше объркан, а след това, изглежда, схвана.
— Това е брачно свидетелство — рече Уилис, препрочитайки написаното. — Вие сте толкова разстроена, защото херцогът е бил женен за майката на госпожица Кийли?
— Майка й е умряла съвсем наскоро — прошепна Моргана. Тя не смееше да погледне барона в очите, толкова сигурна бе, че той ще я отблъсне. — Кийли е законната наследница на татко, докато Хенри и аз…
— Негова светлост никога няма да лиши Хенри от наследство — увери я Уилис. — Тайната ви е на сигурно място при мен.
— Изгорете го — настоя Моргана.
— Не можем да го изгорим тук — отвърна Уилис, сгъна пергамента и го пъхна в единия от джобовете си. След това протегна ръка на момичето. — Доверете ми се, ще се погрижа за това.
Устните на Уилис се притиснаха към нейните и в следващия миг той я целуваше страстно. След това притисна главата й към рамото си и нежно я погали по гърба.
Никога повече нямаше да шмекерува на дребно за няколко дребни монети. В джоба си държеше ключа към своето щастие.
— Доверете ми се, любов моя — прошепна Уилис, заровил устни в русата коса. — Искам само вие да сте добре.
— Вярвам ви — отвърна Моргана и успокоена се облегна на мъжката гръд. — Вярвам ви от все сърце.
9
Това завладяващо прозрение порази Кийли като гръм от ясно небе.
— Pour tous jours — прошепна тя. — Завинаги.
Кийли гледаше през прозореца на спалнята си в очакване на изгрева. Утринта бе хладна и момичето трепереше, но дългът я зовеше и това беше по-важно. На изток вече се развиделяваше.
