Жрицата

8

Липсваше й и тя копнееше устните му да обсипят нейните с целувки.

За Кийли двете седмици изтичаха мъчително бавно. На четиринадесетия ден от заминаването на Ричард тя седеше на една от каменните пейки в парка на херцога.

Вече бе късна есен и въпреки че слънцето обливаше всичко наоколо с мека светлина, хладният въздух вещаеше настъпването на зимата.

Кийли се загърна по-плътно в наметката си и се загледа по посока на Базилдън Хаус. Дали графът щеше да се върне днес, както бе обещал? Или тя напразно го търсеше с поглед? Какво ли правеше той в този момент? С кого се бе срещнал в двора на кралицата и с кого бе говорил?

Тези и още стотици други въпроси измъчваха Кийли и не й даваха покой. От страх стомахът й се бе свил на топка. А мисълта за Ричард, за това, как щеше да се зададе по моравата, разпалваше тлеещата в нея страст.

В душата й бе покълнало коварно съмнение и Кийли се питаше дали графът вече не съжалява за годежа си с нея. След това обаче погледът й попадна на годежния пръстен и при вида на прекрасните скъпоценни камъни настроението й отново се оправи

Pour tous jours — бе казал той. — Завинаги.

Кийли затвори очи и се опита да си спомни страстната му целувка. Но да върне миналото бе невъзможно, колкото и кратко време да я делеше от него. Между спомена за една целувка и действителния пожар на устните му върху нейните имаше огромна разлика.

Въпреки това Кийли остана със затворени очи и се отдаде на спомени за графа, за неотразимата му хубост и мъжественост. Междувременно синините му трябва да бяха изчезнали и…

— Здравей, скъпа! — извика графиня Чешир през моравата. Кийли отвори очи и слисано се взря в приближаващите хора. До херцога и госпожа Даун вървеше русият ангел от замъка Лъдлоу и някакво момче, очевидно нейният по-малък брат. Като видя омразата, изписана върху лицето на момичето, Кийли се въоръжи с търпение и хладнокръвие, стана и зачака четиримата да се приближат.

— Хенри и Моргана, това е сестра ви Кийли — обяви херцогът. — Кийли, това са брат ти и сестра ти.

Кийли се обърна най-напред към петнадесетгодишния Хенри, който й бе помогнал да открие баща си. Момчето имаше катранено черните коси на баща си и сините очи на Моргана. Кийли отвърна на широката му усмивка.

— Радвам се да се запозная с теб — поздрави я Хенри.

— Чувствата ни са взаимни — отвърна тя.

Тъй като не можеше да отлага още дълго неизбежното, Кийли се обърна към смръщения синеок ангел, който неотдавна я бе изхвърлил от замъка Лъдлоу.

— Винаги съм мечтала за сестра — смутено се усмихна тя. — Надявам се да станем приятелки.

— Лъжлива гад — изсъска ангелът толкова гневно, че Кийли неволно отстъпи крачка назад.

— Мери си думите, Моргана — предупреди по-малката си дъщеря херцогът, — или ще те изпратя в стаята ти.

— Отказвам да живея с едно копеле — обясни Моргана. — Гледай да се отървеш от нея.

Започна се — мислеше Кийли, пламнала от унижението. Копеле, думата не й излезе повече от главата. Изглежда, графът щеше да съжали за безразсъдството си доста по-скоро, отколкото си мислеше Кийли.

— Няма да се поколебая да те изпратя обратно в Шропшир — заплаши херцогът. — Нищо не ми пречи да те затворя там, докато не станеш достатъчно голяма, за да се омъжиш.

— Тя е откраднала роклята ми! — извика Моргана и тропна с крак.

— Извинете, че нося една от роклите ви — обясни Кийли. — Негова светлост и графинята настояха да я облека. Веднага ще се преоблека и ще ви я върна.

— Наистина ли мислиш, че ще я облека… сега… след като си я носила на себе си? — попита Моргана с треперещ от презрение глас.

— Сестра ти ще остане тук, при нас — намеси се херцогът. — Обуздай острия си език и се дръж като дама. Ашмол би трябвало да те е научила поне на това, като се има предвид парите, които й плащам.

— Отстъпи, Моргана — изчурулика графинята. — Кийли ще ни напусне след по-малко от четири седмици.

— Очаквам с нетърпение този ден — отвърна Моргана. — Също както и вашето заминаване.

Херцогът тъкмо се канеше да разтърси дъщеря си — в края на краищата тя не бе заслужила нещо по- добро, — но графинята го спря. Тя се усмихна дружелюбно и нанесе смъртоносния удар.

— Нашата скъпа Кийли успя да привлече вниманието на граф Базилдън. В началото на идния месец двамата с Девъро ще застанат пред олтара в Хемптън Корт. Това ще бъде сватбата на десетилетието.

— Отмъкнала си бъдещия ми съпруг? — изфуча Моргана.

— Бъдещия ви съпруг? — ужасено повтори Кийли. Тя хвърли въпросителен поглед към херцога, но той гледаше графинята, мръщейки чело.

— Вероломно копеле! — Моргана вдигна обсипаната си с бижута ръка и зашлеви плесница на Кийли.

Ударът бе толкова силен, че Кийли политна назад и падна на тревата до каменната пейка.

Когато останалите трима й се притекоха на помощ, Кийли отклони поглед и прошепна:

— Благодаря, нищо ми няма.

— Устната ти кърви — каза Хенри и й подаде носната си кърпичка. Кийли погледна първо кърпичката, а след това него.

— Чиста е, още не съм я използвал.

Колкото и да й бе зле, Кийли не можа да не се усмихне на тази забележка. Тя пое кърпичката и я притисна към устните си.

— Може ли да ти помогна? — попита Хенри.

Кийли поклати глава и обясни, без да се обръща:

— Съжалявам, ако съм ви причинила болка, госпожице Моргана. — Мисълта, че Ричард бе ухажвал сестра й я болеше повече от кървящата устна.

— Кийли не е виновна — намеси се госпожа Даун. — Графът бе този, който настоя да се ожени за нея. Девъро я обожава. Очевидно заради благия й характер.

— Просто не мога да повярвам, че всичко това е истина — със сълзи на очи проплака Моргана.

— Върви в стаята си — нареди херцогът. — И не смей да се появяваш преди вечеря, иначе ще усетиш колана ми.

— Ти си на нейна страна! — извика Моргана. — Тя е насъскала срещу мен собствения ми баща!

— Изпълнявай каквото ти казах — Строгият тон трябваше да предупреди момичето, че търпението му се е изчерпало, но Моргана не осъзна това.

— Трябваше да се досетя, че копелето вече ти е разказало как я изхвърлих от Лъдлоу — изфуча Моргана.

— Какво си направила? — изрева херцогът с пламнало от гняв лице.

Моргана разбра, че е сбъркала.

— Аз… аз… мислех, че не би желал да ти се напомня за някогашните ти прегрешения.

Без предупреждение херцогът зашлеви дъщеря си, сграбчи я за ръката и я повлече след себе си към къщата, където виковете й за милост станаха още по-отчаяни.

Хенри се захили злорадо, доволен, че сестра му бе паднала в гроба, който сама бе изкопала. Графиня Чешир също се засмя и се запъти към къщата.

Само Кийли остана сериозна. Тя седеше, опряла гръб на каменната пейка, а по страните й се стичаха сълзи.

— Сигурна ли си, че ти няма нищо? — попита Хенри, докато й помагаше да стане от земята. След това седна на пейката до нея.

Кийли се потопи в мъката си, взирайки се в далечината с празен поглед. Тя отчаяно се опитваше да се овладее, но не успяваше. От гърдите й се откъсна сърцераздирателна въздишка, момичето зарови лице в