лекомислен. Ах, защо графът пренебрегваше предупрежденията й? Като светски човек той трябваше да знае, че външността често лъже.
Неочаквано Кийли почувства необикновено пробождане. Ревнуваше, без дори сама да съзнава това. Без да избягва погледа му, тя попита:
— Какви други слабости сте имали, преди да откриете катранено черните коси и теменужено сините очи?
Ричард се усмихна небрежно.
— Руси, кестеняви и червенокоси момичета.
— Точно както и предполагах — каза Кийли. — Уважаеми графе, изглежда, преди всичко имате слабост към това, да постигате своето.
В отговор на тези дръзки думи Ричард смръщи чело.
— Боли ли ви нещо? — уплашено попита Кийли. — Зная начини и средства за успокояване на всяка божа.
Въпреки че досега не бе използвал тази възможност, Ричард знаеше, че състраданието също може да бъде път към сърцето на една жена.
— Чувствам лека пулсираща болка ето тук — излъга той.
— Затворете очи. — Кийли се наведе опасно близо до него и докосна с пръсти слепоочията му. След това сама затвори очи, за да се концентрира. Устните й безмълвно нашепваха някаква молитва.
Без никакво предупреждение устните на Ричард се оказаха върху нейните. Ръцете му я обвиха и притиснаха към мускулестото му тяло.
Сърцето на Кийли едва не спря. Тя несъзнателно обви врата на графа и се отдаде на топлите, предизвикателни ласки на устните му.
След това всичко свърши толкова бързо и неочаквано, както и бе започнало. Когато отвори очи, Кийли го видя да се хили доволно.
— Нали ви помолих да не ме целувате. — Чувстваше се неловко, задето толкова бързо се бе предала.
Ричард се подсмихна.
— Вината е твоя, съкровище, ти си просто неотразима.
— Този път ще ви простя. — Кийли съзнаваше, че не се бе съпротивлявала твърде усърдно.
— Ще ме съпроводиш ли до Талбот Хаус? Трябва да се срещна с баща ти.
Кийли плъзна поглед от очите му към протегнатата ръка. Имаше чувството, че този въпрос е символичен и от много по-съдбовно значение, отколкото можеше да се отгатне по безгрижния тон на графа. Ричард я молеше за нещо, което тя бе неспособна да му откаже.
Кийли сложи длан в неговата. Пръстите му стиснаха нейните и сега момичето се почувства като пленница. С изненада установи, че не й е неприятно. Ръка в ръка двамата се отправиха по моравата към дома на Талбот.
— Мисля, че негова светлост е в кабинета си — обясни Кийли, когато влязоха във фоайето.
Ричард се усмихна и й целуна ръка.
— До довечера, съкровище мое. — Той тъкмо се канеше да поеме по коридора към кабинета на херцога, когато гласът й го спря.
— Господине?
Ричард се извърна. Кийли се усмихна дяволито.
— Наистина ли можете едновременно да мърдате уши и да докосвате носа си с език?
— Също и много други неща — намигна и той. — През първата ни брачна нощ ще ви изнеса цяло представление.
Няколко часа по-късно Кийли стоеше пред огледалото в стаята на баща си и разглеждаше отражението си. Годежът е повратна точка в живота на всяка жена. И макар и убедена, че върви право към катастрофа, тази вечер Кийли желаеше да изглежда възможно най-привлекателна.
Роклята й от виолетово кадифе, което подчертаваше цвета на очите й, имаше дълбоко изрязано деколте и тесен корсаж. На шията й блестеше медальонът на Мегън. Кийли искаше, без да парадира, да подчертае уелския си произход, така че бе изчеткала косата си до блясък и по езически обичай я бе оставила да пада свободно чак до талията й.
Сега момичето отмести поглед от огледалото, но остана в стаята. Боеше се от мига, в който щеше да повери живота и щастието си в ръцете на графа. Тя затвори очи и няколко пъти си пое дълбоко дъх, но въображението й неизменно рисуваше усмихнатото лице на графа.
Дълбоко в сърцето си Кийли знаеше, че веднага щеше да се поддаде на чара му. Надяваше се само да не бъде прекалено зле наранена, когато графът започнеше да се отегчава от жената, за която се е оженил в мимолетен пристъп на заслепение.
Кийли пристъпи прага на голямата зала и замръзна. Около стотина мъже от свитата на херцога и въоръжени стражи очакваха появата й. Годежите бяха почти толкова големи празници, колкото венчавките и кръщенетата. Тази вечер всеки се опитваше да вземе участие в празненството или поне за малко да зърне годениците.
В другия край на залата Ричард и херцогът седяха пред камината. Бяха седнали с гръб към вратата, така че не забелязаха появата на момичето. Графинята седеше върху облегалката на креслото на херцога.
Когато множеството в залата се смълча, госпожа Даун хвърли поглед към вратата и съзря Кийли.
— Ето я, идва — извика тя.
Ричард стана и се извърна. Смарагденият му поглед се плъзна одобрително по изящната женствена фигура на момичето.
Кийли имаше чувството, че всеки момент ще потъне в земята. Страните й горяха. Графът направо я събличаше с поглед! Без да откъсва очи от нея, Ричард бавно прекоси залата. Той взе ръката на годеницата си, поднесе я към устните си и прошепна:
— Изглеждаш великолепно, ужасно апетитно.
Кийли го гледаше недоумяващо.
— След сватбата ще ти обясня какво имам предвид — подсмихна се Ричард и я поведе през залата към баща й и графинята.
Херцогът се изправи и целуна дъщеря си по бузата.
— Пленителна си — поздрави я той.
— Апетитна? — невинно попита Кийли. — Така смята графът.
Херцогът се покашля и хвърли кос поглед към Ричард, който имаше благоприличието да се изчерви. Госпожа Даун се подсмихна скришом.
— Остава само да подпишем договора — обясни херцогът, повеждайки дъщеря си към масата. Той пръв постави своя подпис и подаде перото на графа, който също се подписа. Кийли пое перото от ръката му, но се поколеба.
— Мога ли най-напред да му хвърля един поглед? — попита тя.
Ричард наведе глава.
— Разбира се, любов моя.
Кийли плъзна поглед по документа. Разбираше отделните думи, но всичките тези правни изрази напълно я объркваха.
— Аз… бих желала да добавя нещо — рече тя. — Възможно ли е?
Херцогът, който бе свикнал жените около него да се подчиняват безмълвно, изглеждаше
