Жрицата

Сивите очи на Елизабет го стрелнаха сурово.

— Насилвате късмета си, Лъдлоу.

Херцогът изглеждаше още по-твърдо решен. Теменужено сините му очи издържаха погледа на кралицата.

— Добре, казвайте тогава — подкани го Елизабет. — За какво става дума?

— Моля за позволение да се оженя за графиня Чешир — с твърд глас каза херцогът. — Имам предвид, когато Кийли вече няма да се нуждае от помощта й.

— Чешир вече е вкарала в гроба трима мъже — отвърна Елизабет, — но не ме е грижа дори ако решите да заведете пред олтара последната кухненска прислужница. От цялата тази брачна треска ме заболя глава. — След тези думи тя напусна залата.

— Глупаци, само леглото им е в главата — промърмори Бъргли и хвърли пълен с погнуса поглед към четиримата, след което побърза да настигне кралицата.

— Ще ви посетя днес следобед в Талбот Хаус, за да изготвим брачния договор — обърна се Ричард към херцога. Младият мъж се усмихна на Кийли, целуна й ръка и излетя през вратата.

Кийли все още бе твърде замаяна от случилото се, за да може да се ядоса. Отначало мислите й бяха заети с дреболии. Докато напускаха залата за аудиенции, тя попита графинята:

— Защо краищата нарече графа Мидас?

— Това е прякорът, който му е дала — отвърна госпожа Даун.

— Но какво означава той?

— Мидас е легендарен цар, чието докосване превръщало всичко в злато — обясни херцогът. — В деловите си начинания графът притежава златна ръка…

Довери се на краля с огнената корона и златна длан…

Споменът за пророчеството на Мегън я порази като гръм. Дали майка й не бе имала предвид графа? Наистина ли той бе мъжът, на когото трябваше да се довери? Откъде можеше да е сигурна?

— Госпожице? — прошепна някакъв женски глас. — Ричард каза, че името й било Кийли — обясни друг глас.

— Госпожице Кийли, събудете се — каза първият глас малко по-настоятелно. — Не бива да спите на тревата.

Бавно изплувайки от дълбините на съня, Кийли реши, че гласовете долитат някъде много отдалече. Сънуваше ли?

— Не се събужда? — обади се първият глас.

— Какво да правим? — попита другият.

— Поразтърси я малко.

— Ами ако е мъртва? — ужасено прошепна вторият глас. — Ох, не ме щипи!

— Не е мъртва, глупачке — убедено обясни първият глас. — Може би трябва да извикаме името й едновременно.

— Госпожице Кийли — извикаха двете в един глас. — Събудете се!

Кийли подскочи. Двете млади момичета се отдръпнаха назад и извикаха. Кийли стъписано се втренчи в усмихнатите им лица, след това се огледа.

Все още седеше на тревата под любимите си дъбове в градината на баща си.

Кийли потърка очи и още веднъж се втренчи в двете момичета. Свещени камъни! Два пъти едно и също лице. Нещо не бе наред. Вгледа се още веднъж. Близначки.

Две брюнетки с кафяви очи, една-две години по-млади от нея. Близначките си приличаха като две капки вода. Единствената разлика помежду им бе малък родилен белег, който едното момиче имаше над горната си устна.

— Кои сте вие? — попита Кийли.

— Аз съм Мей — отвърна момичето е родилния белег.

— А аз Джун — усмихнато рече другото.

Това не помогна много на Кийли.

— Какво правите тук? — попита ще веднъж тя.

Мей и Джун се спогледаха и избухнаха в кикот.

— Ние сме роднини на Ричард — обясни Мей.

— Граф Базилдън — поправи я сестра й.

Мей хвърли на Джун изпълнен с укор поглед, преди отново да се обърне към Кийли.

— Ричард, искам да кажа графът, ни покани да ви станем камериерка.

— Камериерки — отново я поправи сестра й.

Мей ощипа сестра си по ръката, което накара Кийли да избухне в смях. Постоянните дрязги на момичетата й напомняха Одо и Хю.

— Нямам нужда от камериерки — обясни им тя.

— Ако не ни искате, няма да постигнем много в живота — разочаровано се оплака Джун.

— Бяхме толкова щастливи, когато ни избраха за тази задача — добави Мей.

— Сестра ни Спринг…

— …наречена така, защото е родена през март — вметна Джун.

— …е камериерка на госпожа Бриджит — довърши изречението си Мей.

— Коя е госпожа Бриджит?

— Сестрата на Ричард — отвърнаха близначките в хор.

— Сестра ни Ейприл бе камериерка на госпожа Хедър — продължи Джун.

— Госпожа Хедър също ли е сестра на Ричард? — попита Кийли.

— Да — в един глас извикаха двете.

— Толкова се надявахме да станем ваши камериерки — обясни Мей с най-тъжното лице на света.

Кийли преглътна една усмивка. Тези момичета бяха учудващо непосредствени дори за уелския вкус. Облегната на дъба, Кийли ги заоглежда.

— Четири сестри, които се казват Спринг, Ейприл, Мей и Джун?3

— Майка ни кръсти Ейприл на месеца, през който е била родена — отвърна Мей.

— А вас?

— Нас също — отвърна Джун.

— Но вие сте близначки! — извика Кийли. Момичетата се закискаха и отговориха:

— Аз съм родена в последния ден на май.

— А аз — в първия ден на юни.

Кийли се усмихна на двете сестри.

— Откъде сте?

— Живеем наблизо — отвърнаха в хор те.

Кийли се усмихна. Доброто им настроение бе наистина заразително.

— Е добре — предаде се Кийли. — Можете да бъдете мои камериерки.

Близначките възкликнаха с облекчение, прегърнаха се и започнаха да скачат от радост. След като се поуспокоиха, заоглеждаха скришом новата си господарка, усмихвайки се смутено.

— Простете този изблик на чувства — извини се Джун.

— Ще бъдем най-добрата камериерка, които можете да си представите — обеща Мен.

— Камериерки — поправи я Джун. Мей ощипа сестра си.

— Ето я — разнесе се мъжки глас. Кийли вдигна поглед и видя Одо и Хю.

— Братовчедите ми — представи ги тя на близначките, които зяпнаха с отворени уста младите великани, които идваха право към тях.

— Научихме радостната новина за твоя годеж — поздрави Одо братовчедката си, без да удостои момичетата дори с поглед.

— Защо не ни каза сама? — попита Хю, който изглежда се чувстваше засегнат.

Кийли се изправи и поглади с длани роклята си, за да отстрани полепналите тревички. След това се облегна на дъба.