Кийли се чувстваше задължена да вкара Роджър в правия път. Не подобаваше на едно дванадесетгодишно момче да говори по този начин за прелюбодеяния и изневери.
— Склонността на Джейн да престъпва брачния обет, е всеизвестна — отвърна поглед той. След това, поглеждайки я крадешком, добави: — Говори се също, че братовчедите ви доста са се сближили с братовчедките на графа.
Кийли кимна.
— Между тях се завърза удивително приятелство.
— Бих казал интимно приятелство.
Кийли го погледна изненадано.
— Да не искаш да кажеш…?
— Точно така.
В конюшните Одо и Хю се въртяха около жребеца на Рис и проверяваха дали е готов за дългия път. Когато видя сестра си, Рис се усмихна с облекчение.
— Сигурен бях, че ще дойдеш. — Той я взе в обятията си.
— Вече ми липсваш! — Кийли го погледна с големите си, мокри от сълзи, очи. — Обещай ми да бъдещ предпазлив.
Рис кимна.
— Не забравяй, сестричке, винаги си добре дошла у дома, в Уелс.
— Благодаря, братко. — Хвърляйки бегъл поглед към братовчедите си, Кийли добави: — Жалко, че няма да можеш да присъстваш на сватбата на Одо и Хю.
— Какво? — извика Одо.
— Сватба? — ужасен подскочи Хю.
Кийли се престори, че не ги е чула.
— Вече са изконсумирали първата брачна нощ — обясни на брат си тя. — Сега ги очаква семейният живот.
— Предполагам, че още преди да пристигна в Уелс, ще са щастливо оженени — усмихнато отвърна Рис. — Ще ме известиш, когато се роди бебето, нали?
— Разбира се. — Кийли, която с нежелание пускаше брат си да си тръгне, склони глава на гърдите му.
— Предай на Моргана много поздрави — помоли я Рис. — И кажи на херцога, че се интересувам от дъщеря му и ще му пиша при първа възможност.
— Бракът с Моргана би бил истински ад — обясни му Кийли. — Освен това тя прекалено обича живота в двора, за да се омъжи и да замине с теб за Уелс.
— Моргана е много темпераментна — отвърна Рис. — Това е всичко. Тя има нужда от някой силен мъж, който да я държи изкъсо.
— Ти най-добре знаеш кое е добро за теб. Винаги си обичал предизвикателствата.
Двамата се прегърнаха за последен път. Рис целуна Кийли по челото, изтръгна се от прегръдката й и се качи на коня си.
— Лек път! — извика Кийли и му маха чак докато изчезна от погледа й. По бузите й се търкулнаха сълзи, които тя бързо изтри с опакото на дланта си.
В живота се налагаше човек постоянно да се сбогува с някого или с нещо. Мегън, Рис и Мърлин бяха изчезнали от живота й, но затова пък имаше Ричард, херцога, Хенри и госпожа Даун. Кийли се изтръгна от мрачните мисли и се обърна към Одо и Хю.
— Няма да допусна братовчедките на съпруга ми да бъдат опозорени. Гответе се за сватба… Ела, Роджър.
Вместо да се върнат в двореца, Кийли и Роджър продължиха разходката си по моравата. Момчето изглеждаше потиснато. Двамата седнаха на една каменна пейка в някаква усамотена част на парка.
— Госпожо, имам нужда от помощта ви — най-сетне изплю камъчето Роджър.
— С какво мога да ти помогна? — попита Кийли.
— Останалите пажове ме притискат.
— Не разбирам.
— Измъкнах на всеки от тях по една златна монета срещу това, да ги заведа в Дългата галерия и да им покажа призрака, който се навъртал там — обясни Роджър. — Но не се получи нищо и сега те си искат парите обратно.
Кийли прехапа устни, за да не се разсмее.
— Какво да правя сега? Златото не е у мен — простена Ричард. — Помислих си, не бихте ли могли да дойдете с нас в Дългата галерия и да извикате призрака? Баща ми ще ви бъде признателен до гроб, ако спасите живота на единствения му наследник.
— За какво похарчи златото? — попита Кийли с надеждата, че гласът й е прозвучал достатъчно строго.
— Не съм го похарчил — отвърна Роджър. — Всичко, с изключение на една златна монета, вложих в Левантинското дружество на вашия съпруг. Искам, когато порасна, да стана като графа.
Сега Кийли не можа да не се засмее. Роджър и плановете му за бързо замогване й помогнаха да си представи как е изглеждал Ричард на младини. Сега не й оставаше нищо друго, освен да му помогне да се измъкне от деликатната ситуация, в която се бе насадил.
— Какво направи с последната монета? — попита тя.
— С нея си купих афродизиак.
— Какво е това?
Роджър се изчерви.
— Любовно биле, което помага да събудиш желание у една жена.
Сега бе ред на Кийли да се изчерви. Свещени камъни, за нищо друго ли не мислеха мъжете? Очевидно кралицата е била права, когато й каза, че мъжете мислят с онази си работа.
— Няма причина да се изчервявате — каза Роджър с тон на човек, видял всичко в живота. — В края на краищата половият акт е нещо съвсем естествено и е част от живота.
Кийли направи ужасена гримаса.
— От какво е направено това биле?
— Аптекарят ми обясни, че имало три различни вида. Аз купих смлян мозък от яребица, който трябва да се изпие с червено вино.
Кийли усети, че й се повдига.
— И подейства ли?
Роджър се ухили, отговаряйки по този начин на въпроса й.
— Коя бе щастливката?
— Един джентълмен не дава гласност на подобни неща.
Кийли отмести поглед, за да не се разсмее. В края на краищата искаше да вкара момчето в правия път.
Недалеч от тях, само на няколко крачки от пейката, имаше двуреден жив плет. На Кийли й се стори, че под един от храстите нещо блести. Тя се вгледа и й се стори, че видя острието на някакъв кинжал да отразява лъчите на изгряващото слънце.
— Какво е това там? — полита тя и стана.
Приближи се към живия плет, а Роджър я последва. След миг младата жена се свлече на колене с вик на ужас. Между двата реда от храсти бе скрито безжизнено женско тяло.
Докато Кийли се опитваше да си поеме дъх, Роджър се развика:
— Помощ! Стража!
Само за няколко секунди мястото се превърна в истински ад. Отнякъде се стекоха стражи, последвани от любопитни придворни и прислужници.
По заповед на капитана си стражите отблъснаха любопитните назад. Двама войници извадиха трупа от храстите.
При вида на обезобразеното лице на госпожа Джейн, Кийли се олюля. Стоящият до нея Роджър я прегърна и я задържа.
