Капитанът пристъпи напред, за да огледа трупа. Множеството се бе смълчало и само от време на време някой прошепваше името на жертвата.
— Лейди Девъро?
Кийли вдигна поглед към капитана.
— Познавате ли го?
Кийли с изненада разпозна онова, което мъжът държеше в ръката си. Както инкрустираният със скъпоценни камъни кинжал, така и златното копче носеха инициалите на съпруга й. Кийли искаше да каже нещо, но не успяваше да издаде нито звук.
— Госпожа Джейн беше любовница на Базилдън, прав ли съм? — грубо попита капитанът.
— Мъжът ми няма любовница! — извика Кийли. — Графът никога не би наранил жена. Освен това прекара нощта в леглото ни.
— Кралица Елизабет ще установи къде и как се е забавлявал Базилдън миналата нощ — каза капитанът. Той й обърна гръб и се отдалечи.
Напълно излязла от равновесие, Кийли впи поглед в разкривеното лице на мъртвата. Беше убедена, че Ричард е неспособен на такова грозно дело. Но кой беше този негодник, отровил Мърлин и подхвърли кинжала и копчето на Ричард до трупа на лейди Джейн?
— Пази се от тъмния ковач — отново си спомни Кийли неясното предсказание на Мегън. Но кой бе тъмният ковач.
Гневният шепот на тълпата не й излизаше от ума. Накрая Кийли припадна в ръцете на Роджър.
Тя седеше в скута на мъжа си и се взираше в огъня в камината. Склонила глава на рамото му, тя си блъскаше главата над безизходното положение, в което се намираше. Знаеше, че английското общество никога няма да я приеме, но сега й бе отрязан и пътят към Уелс — не можеше да изостави Ричард. Не и сега, когато бе в беда. Никога.
— Беше ужасна гледка — разказваше тя на Ричард. — Лицето й бе ужасно обезобразено, а около врата си имаше кърваво-синя следа.
— Не й ли е прерязал врата? — попита Ричард.
— Не, била е удушена с огърлицата, която си й подарил — отвърна Кийли, а при думата удушена гласът й секна.
— Съкровище, успокой се — опита се да я утеши Ричард. — Ако постоянно мислиш за това, може да навредиш на бебето.
— Отровата, която уби Мърлин, е била предназначена за теб — каза Кийли. — Мисля, че сега са намерили друг начин да се справят с теб.
— Значи това откри? — На устните на Ричард трепна нещо като усмивка. — Колко си умна, съкровище.
— Радвам се, че го оценяваш — отвърна Кийли. — Имаш ли някаква представа кой би искал да те отстрани от пътя си?
Ричард въздъхна.
— Не са малко хората, които биха се радвали, ако изчезна завинаги.
— Ах, ако в деня на сватбата ни бяхме превели Мърлин през Девъро Хаус, това нямаше да се случи — рече Кийли.
— Може би не, но затова пък щяхме да газим до колене в конски фъшкии.
Кийли изобщо не намираше това за комично.
— Може би ще е от полза да подредим магическия кръг и да помолим богинята за закрила.
— Защо вместо това не ме целунеш? — подразни я той.
— Не можеш ли поне веднъж да бъдеш сериозен? — тросна му се Кийли, фактът, че Ричард гледаше на цялата история с толкова леко око, я объркваше.
— Спокойно, съкровище. Един кинжал и едно копче все още не доказват нищо. Освен това Елизабет знае, че екзекуцията ми няма да се отрази добре на финансите й.
— Тъмният ковач е убил Джейн — неочаквано рече Кийли. — Знаеш ли кой е тъмният ковач?
Ричард я погледна недоумяващо.
— Всичко, което Мегън предвиди, се сбъдна — рече Кийли. — На смъртното си легло ми каза: „Ще ходиш между силните, но щастието си ще намериш там, където брезата, елата и дъбът растат заедно. Дай верността си на краля с огнената корона и златната ръка. И се пази от тъмния ковач.“ — Кралица Елизабет е от силните — поясни Кийли. — Брезата, елата и дъбът растат заедно в твоя двор. А ти си кралят с огнената корона.
Ричард запротестира:
— Аз съм само граф, съкровище, не крал.
— Цяла Англия те нарича Мидас.
Усмивката на Ричард угасна. В думите на жена му се криеше зрънце истина. Може би наистина майка й е имала свръхестествени способности. Има хора, които са надарени с това. Но ако всичко това е така, кой тогава е тайнственият тъмен ковач?
— А и при посещението ни в Тауър духът на кралица Ана ме предупреди: „Пази се от тъмния ковач.“ — продължи Кийли. — И на Самуийн майка ми отново го повтори. Ако тогава…
На вратата се почука и тя спря насред изречението.
— Идват да те отведат — изкрещя Кийли и се вкопчи в ръката му. Ричард я прегърна и извика:
— Кой е?
Вратата се открехна леко и Уилис Смит надникна през отвора.
— Може ли да вляза?
Ричард дълго се взира в лицето на някогашния си приятел, но накрая кимна неохотно.
Макар и да се чувстваше защитена от прегръдката на мъжа си, Кийли се усети обезпокоена от присъствието на барона. Погледът му я разстройваше винаги.
Макар и да изглеждаше много красив с черната си коса и сини очи, Смит беше обгърнат от мътна като тъмен облак аура. Кийли усети, че смъртта на барона наближава главоломно.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — загрижеността беше изписана на лицето на Уилис. — Ако трябва да попитам някого за нещо?
— Нямам понятие с кого е била Джейн — отговори Ричард.
Уилис кимна:
— Мога ли да направя нещо, което да облекчи положението ви?
Ричард поклати глава. Смит беше най-добрият му приятел по времето, когато растяха при граф Бъргли. Не би искал и Уилис да бъде забъркан в тази каша.
— Чух, че Джейн била удушена със собствената й верижка — доверително пошушна Уилис.
— Знам вече това от Кийли — отвърна Ричард. — Но мисля, че този, който отрови коня й, също е…
Някой почука на вратата и прекъсна Ричард насред дума. Кийли погледна към вратата с ужас. Ричард и Уилис също се обърнаха да видят кой ще влезе.
Херцог Робърт и лейди Даун влетяха в стаята. Ричард и Уилис облекчено въздъхнаха, а Кийли пое дълбоко дъх.
Кийли стана от скута на Ричард и се втурна към баща си. Ричард се изправи и стисна ръката на тъста си.
— О, клети мои — изгука госпожа Даун. — Какво ужасно недоразумение!
— Елизабет тъкмо разговаря със съветниците си — съобщи херцогът. — Дъдли се опитва на всяка цена да я склони да те затвори в Тауър.
— Не! Не могат да го направят! — извика Кийли.
— Но, скъпа, не бива да се вълнуваш — опита се да я утеши госпожа Даун и я взе в обятията си.
— Вярвам в здравия разум на Елизабет — каза Ричард.
— Дъдли се опитва да те представи като побъркано чудовище. Настоява, че си се опитал да убиеш Кийли, а след това си удушиш Джейн — каза херцогът. — Бъргли е на мнение, че убиецът на Джейн би могъл да бъде всеки и най-вече ревнивият й съпруг, вбесен от изневерите на младата си жена.
