— Може да е и някой от любовниците й — добави Уилис.
— Който и да е бил, най-напред е откраднал ножа и копчето ми — вметна Ричард. — Всичко е планирано старателно. И дума не може да става за убийство в пристъп на ревност.
В този момент някой силно заблъска по вратата. Всички се извърнаха уплашени, а Кийли се хвърли в обятията на мъжа си, сякаш искаше да го предпази от всичко, което го дебнеше от другата страна на вратата.
— Базилдън! — извика граф Лестър. — Отворете в името на нейно величество.
Ричард кимна на тъста си. Херцогът пристъпи към вратата и я отвори.
Робърт Дъдли, графът на Лестър, влезе тържествено в стаята, следван от омърлушения лорд Бъргли.
— Останете в коридора — нареди херцогът на кралските войници. След като Дъдли им даде знак, те изпълниха нареждането на херцога, който затвори вратата след тях.
— Какво мило малко събиране — със задоволство забеляза Дъдли.
— Допускам, че ще поискате да ви последвам до Тауър — без заобикалки каза Ричард. — Дайте ми пет минути да си взема най-необходимото.
Дъдли даде съгласието си.
— Татко, направи нещо! — извика Кийли. Повечето от затворниците в Тауър никога повече не виждаха слънчевата светлина и тя не искаше сивите каменни стени да погълнат завинаги съпруга й.
— Съкровище, помогни ми да си стегна багажа — подкани я Ричард. Той сложи ръка на рамото й и я дръпна в далечния ъгъл на стаята.
— Това е недоразумение — настояваше херцогът. — Ричард не е убивал никого.
— Елизабет просто не желае да рискува — отвърна Дъдли. — Ако се установи, че Базилдън е невинен, тя ще го пусне.
— Не се безпокой, Лъдлоу, ще има безпристрастно разследване — намеси се Бъргли. — Уолсингам и аз лично ще се погрижим за случая. Това, че кинжалът на Ричард е бил намерен на местопроизшествието, е прекалено невероятно. Дори Лейсестър може да е извършил убийството и да е подхвърлил подвеждащите улики.
— Изобщо не е смешно — сухо отбеляза Дъдли.
След като бе свил най-необходимото в един вързоп, Ричард се обърна към жена си. Той я взе в обятията си и я целуна дълго и отчаяно.
— Пази бебето — прошепна на ухото й. — Pour tous jours.
— Завинаги — обеща Кийли. Тя посегна към медальона си и добави: — Вземи това, обичта на майка ми ще те пази.
Ричард отказа.
— Задръж го, съкровище. Предпочитам да знам, че си в безопасност.
— Побързайте — настоя Дъдли.
— Ще ви съпроводя до Тауър, за да съм сигурен, че зет ми ще пристигне там невредим — каза Робърт Талбот.
— И аз идвам — обади се Уилис.
Ричард целуна Кийли за последно и напусна стаята, съпроводен от Дъдли и херцога.
— Каква ужасна грешка! — извика Кийли и понечи да се втурне към вратата. — Трябва да говоря с кралицата. — В този момент бе готова да мине през хиляди галерии с призраци, само и само да успее да помогне на съпруга си.
Граф Бъргли я задържа — внимателно и все пак непреклонно. Каквото и да правеше, Кийли не успя да се освободи.
— Необмислените постъпки винаги само усложняват нещата — строго рече той, макар погледът му да бе пълен с разбиране. След като Кийли се бе успокоила, й обясни:
— Елизабет няма да ви приеме. Напротив, нареди ми да ви предам незабавно да заминете за Девъро Хаус.
— Но как тогава ще разбера кой негодник се крие зад всичко това? — попита Кийли.
— Не си блъскайте главата над това. Аз ще се погрижа — отвърна Бъргли. — Истината неминуемо ще излезе наяве.
Кийли го погледна колебливо.
— Зная кой е убил Джейн.
Бъргли й отправи въпросителен поглед.
— Направил го е тъмният ковач, но не мога да разбера кой е той.
— Моля, изразявайте се по-ясно.
— На смъртното си легло майка ми ме предупреди да се пазя от някакъв тъмен ковач — обясни му Кийли.
— Заварената ми дъщеря е мистично настроена — обясни госпожа Даун. — Майка й била ясновидка.
— Ясновидка? — повтори Бъргли и неодобрително поклати глава. Тези глупости го объркваха.
— Мисля, че тъмният ковач е прякорът на убиеца или по някакъв начин е свързано с него — добави Кийли.
— Много благодаря за помощта, лейди Девъро — каза Бъргли и я потупа по ръката. — Ще помисля върху това.
Той тъкмо се канеше да се обърне и да излезе, когато Кийли го спря.
— Господине, кога мога да посетя съпруга си?
— По нареждане на кралицата посещенията при него са забранени.
Тя избухна в сълзи. Госпожа Даун я отведе до креслото пред камината и я накара да седне. В този момент в стаята се втурнаха Мей и Джун.
— Ще намеря нещо за закуска, докато камериерките ти опаковат багажа — каза госпожа Даун.
Кийли поклати глава.
— Не съм гладна. Ще хапна нещо, когато стигнем в Девъро Хаус.
На вратата се почука, но Кийли дори и не се обърна. Ричард беше хвърлен в Тауър и сега нищо нямаше значение.
Госпожа Даун отвори вратата и видя насреща си един паж.
— Да? — попита тя.
— Мога ли да говоря с лейди Девъро?
Госпожа Даун погледна към заварената си дъщеря.
— В момента тя е заета.
— Кой е? — попита Кийли.
— Аз съм, Роджър.
— Влез, Роджър.
Госпожа Даун пусна момчето да влезе.
— Дойдох да се сбогувам — обясни Роджър.
— Ще ми липсваш — отвърна Кийли, което накара хлапака да се изчерви. Тя се надигна от креслото и започна да рови из джобовете си за оставената й от Ричард кесия с монети. Обърна се към Роджър и попита: — Колко момчета си преметнал?
— Никога…
— Колко?
— Десет, но…
Кийли отброи десет монети и му ги подаде.
— Не мога да приема парите ви, госпожо.
— Приеми ги като заем. — Кийли се усмихна. — Сега съм твой негласен партньор в дела ти в дружеството на мъжа ми.
Роджър се ухили и взе монетите.
— Ще си отварям ушите и очите на четири и ще информирам лорд Бъргли за всичко, което науча.
— Благодаря, Роджър. — Кийли го целуна по бузата.
