— Благодаря. — Ричард даде на двамата по една монета и те си отидоха. Той погледна към началника на стражата на Тауър. — А вие, Кинстън, трябва да си заслужите златото — усмихна се Ричард.
— Изгарям от нетърпение — отвърна Кингстън и потри длани.
Вратата се отвори и влезе кралският каплан. Свещеникът носеше сребърен поднос с печено пиле, хляб, сирене и шотландско уиски, които остави на масата.
— Майка ви е светица, Базилдън. Тя ни доведе любимия си готвач.
Тримата седнаха около масата. Ричард си взе от пилето и попита:
— Готови ли сте?
Двамата мъже кимнаха алчно.
Ричард напълни три чаши с уиски, сложи на масата тесте карти и два зара и рече:
— Господа, играта може да започне.
17
Това пророчество прошепна на Кийли Великата богиня майка. Младата жена щеше да види мъжа си, когато синята луна се издигне високо в небето, и завинаги — в първия майски ден, когато, както всяка година, младите влюбени двойки прескачат огъня.
В последния ден на март, мислеше си Кийли, а в душата й покълваше надежда. — А след това — завинаги в първия ден на май.
Трите месеца минаваха мъчително бавно.
Януари донесе невиждани студове. Дърветата се покриха с блестящи ледени висулки. По клоните на брястовете се събираха ята гладуващи скорци. Кийли излизаше всеки следобед в парка. Тя търсеше признаци за живот сред спящата зимен сън природа, следеше как пъпките на любимите й дъбове набъбваха, подобно на собственото й тяло. Вечер Кийли плетеше кошници от дъбови клони, докато луната се изпълваше и отново се смаляваше.
Постепенно дните започнаха да стават все по-дълги, а снегът да се топи. Започна февруари. Сретение Господне дойде и си отиде. Семената в земята взеха да се събуждат за нов живот.
Настъпи март, месецът на възраждащата се природа, на надеждата и синята луна, и донесе топли слънчеви дни. През третата седмица червеношийките се върнаха от юг и започнаха да търсят храна из все още черните полета, а влюбените мъжки сойки ухажваха избраниците си с безкрайни серенади. Показаха се първите, най-дръзки минзухари и отвориха чашките си, за да поглъщат топлите слънчеви лъчи.
Първият ден на март започна многообещаващо. Тъй като дните на сутрешното й неразположение отдавна бяха отминали, Кийли стана с първите оранжеви пламъци в небето. С всяка пора на тялото си усещаше възбудата, радостното очакване на срещата с любимия.
Инстинктът й подсказваше, че думите на богинята ще се сбъднат. Днес бе денят, в който отново щеше да види мъжа си.
Кийли обу ботушите си и се загърна в коженото си палто. Взе вързопа със свещените камъни и златния сърп и излезе от стаята.
Къщата тъкмо се събуждаше. Кийли стигна незабелязано до градината, където я чакаха първите пратеници на пролетта: цветя и птици. Усети и нечие приятелско присъствие. Одо и Хю я гледаха, скрити зад дърветата, за да не й пречат.
Тя се усмихна в себе си. Одо, Хю и Хенри бяха неизменно с нея, когато излизаше от къщата. В този ранен час Хенри, изглежда, все още спеше до мимолетната си любов, така че оставаха само братовчедите й.
Кийли изтича по поляната към свещеното място, където сплитаха клони бреза, ела и дъб. Тя избра девет камъка от вързопа си — три черни обсидиана срещу черна магия, три пурпурни аметиста за щастие и три карнеола за закрила от зли сили. С тези камъни тя нареди свещения кръг, оставяйки го отворен на запад. Влезе в кръга през отвора, попълни го с последния камък и изрече магическите думи:
— Смущаващите мисли остават отвън.
След това извади златния сърп от вързопа, описа въображаема окръжност и застана в средата, сърцето на кръга. Завъртя се три пъти около себе си и застана с лице към изгряващото слънце.
— Древните са тук, те чакат и ни гледат — прозвуча звънкият глас на Кийли в тишината на начеващия ден. — Звездите говорят чрез камъните, а светлината прониква през най-гъстите дъбове. Земя и Небе са едно царство.
Кийли спря и докосна медальона с изображение на дракон.
— Велика мощ на Татко Слънце, прогони злото от живота на Ричард. — Тя отново се завъртя три пъти, напявайки: — Докато се въртя в кръг, въртя се в кръг, въртя се в кръг, магията действа нашир и длъж. — След това добави достатъчно силно, за да бъде чута от братовчедите си: — Нека богинята благослови Одо и Хю, че всяка сутрин стават толкова рано, за да ме пазят, докато се моля.
След тези думи тя се приближи към западната част на кръга и развали магията. След като бе събрала камъните, тя се затича към къщата, без да забрави още веднъж да извика през рамо:
— Благодаря ви.
Одо и Хю излязоха от скривалището си, почесвайки се озадачено.
— Откъде мислиш знае, че сме тук?
— Честно казано, нямам никаква представа — сви рамене Одо и тръгна с брат си подир Кийли.
Както всяка друга сутрин, Кийли първо отиде в кабинета на Ричард, за да закуси. Винаги се хранеше в кабинета, защото тук най-силно чувстваше присъствието на съпруга си.
Масата вече бе сложена: две чинии — за нея и Ричард, а между тях букетът от челебитки. Закуската се състоеше от яйца, хляб, масло и кана с мляко.
Кийли тъкмо се канеше да седне, когато Дженингс се появи в стаята и обяви:
— Негова светлост херцог Лъдлоу моли да бъде приет.
Когато баща й влезе в кабинета, отстранявайки иконома, Кийли извика от радост и се хвърли в обятията му.
— О, татко! Толкова ми липсваше през последните месеци.
Херцогът я целуна по челото и я отведе до масата, където седна срещу нея. Усмихнат, той извади от джоба си един портокал и рече:
— За моето внуче.
Кийли прие подаръка с радост.
— Откъде знаеше, че ще те посетя тази сутрин? — попита херцогът, забелязвайки вторите прибори. — Или очакваш Хенри?
— Хенри никога не става толкова рано — обясни Кийли с многозначителна усмивка. — Винаги слагаме прибори и за Ричард, в случай… Как е той? Имаш ли новини?
— Имаш позволението на кралицата днес следобед да посетиш съпруга си — каза херцогът.
Кийли сложи длан върху неговата. В теменужено сините й очи проблеснаха сълзи.
— Благодаря, татко. Как така кралицата е променила мнението си?
Робърт Талбот се подсмихна.
— Ричард допусна няколко груби финансови грешки, които се отразиха зле на състоянието на хазната. В извинителните си писма той винаги изтъкваше като повод дългата раздяла с теб, поради която мисълта за младата му съпруга така го била обсебила, че не му позволявала да се съсредоточи върху нищо.
Кийли грейна. Херцогът реши, че на света няма по-хубава гледка от щастлива бременна жена.
— Бъргли и аз сме на мнение, че домашният арест би му се отразил по-добре — продължи херцогът. — Мисля, че мъжът ти ще продължи да допуска такива грешки, докато кралицата не му разреши да се върне в Девъро Хаус. В единадесет часа ще дойда да те взема, за да те съпроводя нагоре по реката.
Кийли тъкмо се канеше да отвърне, когато в стаята изникна Хенри. Изглеждаше като котарак, който току-що е прогонил съперниците си и е доставил наслада на дузина разгонени котки.
— Това беше най-хубавият задник, който някога… — При вида на баща си Хенри замлъкна насред
