и се хвърли в обятията му, а по лицето й рукнаха сълзи.
Ричард я притисна към себе си и я целуна по челото.
— Не плачи, съкровище — опита се да я утеши той и я погали по гърба. — Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш.
Кийли се засмя през сълзи. Тя го погледна с бездънните си теменужено сини очи и взе главата му в ръце.
— От бебето е. Малката ме прави много чувствителна.
— Заради него ли е наистина? — отвърна Ричард с леко закачлив тон.
Кийли видя в смарагдено зелените очи на съпруга й да проблясва желанието. Тя се повдигна на пръсти, прегърна го и го притегли надолу към себе си.
Ричард изглеждаше като хипнотизиран. Усмивката му изчезна, след което устните им се сляха в разтърсваща целувка.
Завладя ги отчаяно желание да се слеят, да станат едно. Тази страстна целувка бе последвана от друга, а след това от трета.
Херцогът се покашля високо, а другите двама мъже в стаята се засмяха тихо. Ричард трябваше да събере всичките си сили, за да се откъсне от нея. След това, усмихнат, потърси погледа на тъста си.
— Ела, съкровище — каза най-сетне Ричард, пое палтото й и го подаде на херцога. Кийли не искаше да се разделя с мъжа си и го улови подръка. Едва сега се огледа наоколо. Стаята не беше луксозна, но не бе нито тъмна, нито мухлясала или мръсна. На едната стена имаше камина, а в средата на стаята — маса с три стола.
— Добър ден, господине — поздрави Кийли началника на стражата.
— Изглеждате добре, милейди — отвърна Кингстън.
— Радвам се, че толкова добре се грижите за мъжа ми.
— Удоволствието е изцяло мое, милейди.
— Ще ти покажа стаята си горе — рече Ричард и я улови за ръка. Кийли посегна към вързопа си, изчерви се и последва мъжа си по витата стълба. На горния етаж Ричард отвори една врата и я въведе в спалнята си.
Кийли спря удивена. Затворът му бе доста по-комфортен от някогашната й стая в Уелс.
До стената имаше легло с балдахин, а до него, на малка масичка — сребърен поднос с кана с вода, две кристални чаши, самун хляб и богат избор на сирена. Пред камината, в която гореше приятен огън, стоеше удобно кресло. През двата прозореца на стаята проникваше следобедното слънце.
Леко объркана, но развеселена, Кийли се обърна към Ричард.
— Добре си се наредил.
— Да живея без теб, е най-ужасното мъчение, което човек може да си представи — отвърна Ричард и я привлече към себе си. — Ела в леглото, съкровище.
— Търпение, милорд — отвърна Кийли — По-добре да се погрижим за това, да привлечем богинята на своя страна.
Ричард повдигна вежда. Беше я чакал в продължеше на месеци. Да не би сега тя да имаше намерение да се прави на срамежлива девица?
— Моля те, постели завивката върху пода в средата на стаята — рече Кийли.
Докато Ричард бързаше да изпълни молбата й, тя развърза вързопа си и извади две ритуални роби и магическите камъни.
— Съблечи се и сложи това — нареди тя и му подаде едната роба. Ричард я гледаше колебливо.
— Нося детето ти в утробата си — дяволито рече Кийли, — достави ми тази радост.
Двамата се съблякоха и нахлузиха робите. Кийли понечи да извади камъните, но се спря за миг, за да оправи качулката на мъжа си.
— Не си прави труда, няма да остана дълго с това.
Кийли избра осем тъмни карнеола за закрила от зли сили и укрепване на духа. Нареди ги — доколкото бе възможно — в кръг върху завивката, оставяйки отвор на запад. Без да каже нито дума, Кийли взе мъжа си за ръка. Докато й подаваше ръката си, погледът на Ричард преливаше от обич.
Тя въведе любимия си в кръга, който затвори с думите:
— Смущаващите мисли остават отвън.
Извади златния сърп и описа с него мислена окръжност. След това се обърна със затворени очи към мъжа си и започна да се моли:
— Велика богиньо майко, закрилнице на всичките си деца, приеми този скромен дар на нашите тела. Закриляй прекрасния ми мъж от злите му врагове.
— Благодаря, съкровище — прошепна Ричард. — И какво сега?
С прелъстителна усмивка Кийли съблече бялата му роба и започна да му се любува. Огнената корона на бакърено червената му коса блестеше с цвета на залязващото слънце, а зелените му очи й напомняха за пролетната премяна на гората. Тялото му беше силно и съвършено като някой величествен дъб. Ричард наистина бе един оживял езически бог.
Погледът й се плъзна надолу, спря върху широките му рамене и мускулести гърди, а след това върху тесните хълбоци и възбудения му член.
Кийли се насили отново да го погледне в очите. Тя изхлузи церемониалната си роба и застана гордо пред него. С медальона и дългата до кръста катранено черна коса тя беше неговата езическа принцеса.
Ричард изпита желание да я притисне към себе си и да се слеят, но превъзмогна страстта си и остави инициативата в нейни ръце.
Наблюдаваше неописуемо красивото й лице, погледът му се плъзна към гърдите й, чиито тъмни, набъбнали зърна свидетелстваха за това, че детето им растеше в утробата й, а накрая спря върху нежно заобления корем.
— Семето ми е пораснало — със страхопочитание прошепна той.
— Да — тихо отвърна Кийли и нежно прокара пръсти през косата му.
В този момент устните на Ричард започнаха да галят тялото й по най-чувствителните места. Дишането й се учести, а езикът му я караше да потръпва от наслада.
Кийли се поддаде на желанието, разтапяща се под ласките на езика и нежните му пръсти. Когато я заляха вълните на екстаза, тя извика от наслада.
Ричард я привлече при себе си върху завивката, потърси устните й и ги целуна страстно и същевременно интимно, сякаш искаше да вложи в тази целувка цялата си любов към нея. След това внимателно разтвори бедрата й.
— Бебето? — попита той.
— Не е опасно за него.
Ричард проникна дълбоко в нея. Движеше се бавно, докато страстта й не пламна отново и тя не започна да тръпне от желание. Ричард постепенно ускоряваше движенията си. Отново и отново проникваше дълбоко в нея, наслаждавайки се на кадифената й мекота.
Виковете им се сляха в един, когато двамата почти едновременно достигнаха върховете на екстаза и се строполиха изчерпани на пода. Ричард я взе в обятията си. След това сякаш безкрайно дълго останаха да лежат така, без да кажат нито дума.
— Дали не бяхме прекалено шумни? — прошепна най-сетне Кийли. — Мислиш ли, че баща ми подозира какво правим?
— Бих го приел като обида, ако си е мислил, че през цялото това време само сме си говорили — отвърна Ричард.
Мисълта, че баща й е знаел какво правят, накара Кийли да се изчерви. След това й хрумна, че херцогът не бе сам долу.
— Свещени камъни! — простена тя и притисна лице към гърдите му. — Аз съм се любила с мъжа си, а капланът е седял един етаж под нас.
Ричард прихна.
— Съкровище, ти си толкова невероятно хубава. — Той я обърна по гръб и я целуна, докато дланите му галеха вътрешната част на бедрата й като лек летен бриз. Когато засмука чувствителните й гърди, Кийли въздъхна дълбоко.
