Този път любовната им игра бе по-бавна и продължителна. Ричард се наслаждаваше на всяко потръпване на тялото й, радваше се на всяка въздишка, на всеки стон. Колкото й изчерпани да бяха, сънят им се струваше непростимо разхищение на краткото време, с което разполагаха.
— Ще донеса чаша вино — рече Ричард и понечи да стане. Кийли го задържа.
— Забранено е да се напуска кръга, без да си благодарил на богинята.
Ричард кимна и й помогна да се изправи на крака. Кийли обви ръце около врата на съпруга си и се притисна към гърдите му.
— Благодарим на богинята, че прие скромния дар на слетите ни тела.
След това се приближи към западната част на кръга и вдигна карнеола от пода.
— Оттук — обясни тя.
Ричард я последва и я поведе към леглото. Докато Кийли сядаше, той наля вино. Ричард остана прав и двамата си разделиха виното и сиренето.
От долния етаж долетяха приглушени смехове.
— Какво правят долу? — прошепна Кийли.
— Пият и играят — обясни Ричард и я целуна по тила. — Какво ново в Девъро Хаус, съкровище?
— Одо и Хю са отнели девствеността на братовчедките ти — съобщи му Кийли. — Разбира се, ще ги оженим веднага щом се върнеш в къщи. А малкият ми брат изглежда решен да отнеме девствеността на всички останали момичета в къщата. Ако кралицата те задържи тук още малко, в Девъро Хаус няма да остане нито едно непорочно момиче.
— Хенри е момче по мой вкус — подразни я Ричард. — Ех, колко чудесни бяха волните ми години, с които завинаги е свършено.
Кийли не изглеждаше ни най-малко развеселена и Ричард я целуна, за да й повдигне настроението. След това погали корема й.
— Надявам се да си бъда в къщи, когато бебето се роди.
— Елизабет ще те освободи след по-малко от месец — отвърна Кийли.
— Какво?
— Богинята ми позволи да почерпя от непресъхващия извор на нейното всезнание и премъдрост — обясни младата жена. — Тя ми разкри, че ще бъдем заедно още в първите дни на май.
Ричард остана скептичен, но за да й достави удоволствие, мило й целуна ръка.
— Сега, когато зная това, се чувствам много по-спокоен. Ела, съкровище, бих искал да ти покажа нещо.
Той стана, подаде й ръка и я поведе към камината.
— Виж какво направих — показа й изчегъртаните в каменната стена букви. — Увековечих ни.
Кийли пристъпи по-близо и сега можа да различи написаното: Ричард и Кийли. Вдигна поглед към него и се засмя. Сега имената им бяха съединени завинаги и щяха да останат дори и когато тях двамата вече нямаше да ги има.
— Освен това си имаме изискана компания — добави той. — Виж това.
Кийли прочете друг надпис: Джейн и Гилфорд.
Кой е това? — попита тя.
— Джейн Грей, кралица на Англия за десет дни — отвърна Ричард. — Гилфорд Дъдли е братът на сегашния граф Лестър. Той се ожени за Джейн и заедно с нея управлява Англия в продължение на десет дни. След това Мери Тюдор и войската й сложиха точка на царуването им. Тази килия бе последният пристан на Гилфорд в очакване на брадвата на палача.
— Какво се случи с Джейн?
— Бе отведена след него на ешафода.
Очите на Кийли се напълниха със сълзи. Ричард я взе в обятията си и я погали по тила.
— Бе глупаво от моя страна да те измъчвам с толкова тъжни истории — извини се той. — Кълна ти се, че съм в безопасност.
На врата се потропа.
— Съжалявам, дете мое — извика херцог Лъдлоу. — Трябва да тръгваме.
— Само още пет минути — отвърна Ричард.
Кийли притисна лице към гърдите на мъжа си и заплака тихо. Той я целуна по челото.
— Да ти помогна ли при обличането?
Кийли поклати глава и изтри сълзите от очите си. Не искаше Ричард да я запомни тъжна, така че събра всичките си сили и се усмихна.
— Ако ти ме обличаш, ще ни трябват пет години.
Ричард се усмихна с облекчение. Беше убеден, че притесненията на майката вредят на детето в утробата й.
Когато слязоха на първия етаж, Ричард хвърли поглед към началника на стражата и го помоли:
— Мога ли да изпратя съпругата си долу?
Кингстън видя сълзите в очите на Кийли и изпита състрадание към двамата влюбени.
— Ще дойда с вас.
В двора Ричард прегърна Кийли за последен път и я целуна страстно. След това нежно изтри сълзите от лицето й и се опита да й вдъхне кураж:
— Не забравяй, съкровище, ще се видим отново в първите дни на май. Дотогава има само няколко седмици.
Вече се смрачаваше, но Ричард остана на място и проследи с поглед съпругата си и баща й, които прекосиха вътрешния двор и изчезнаха в офицерското помещение.
Тъкмо се канеше да се обърне, когато забеляза някаква жена да ходи напред-назад пред прозореца на офицерското помещение. Внезапно тя се обърна към него и го прониза с поглед.
Ричард усети по гърба му да пробягва ледена тръпка. Разпозна жената, край чийто портрет в замъка Ричмънд бе минавал стотици пъти — Ан Болейн, отдавна починалата майка на кралицата.
В този миг Ричард дочу предупредителните й думи. Чу ги толкова ясно, сякаш тя бе на една ръка разстояние:
— Пази се от тъмния ковач.
18
— Алчно тюдорско изчадие!
Моргана Талбот чу ругаещия барон и спря пред вратата на стаята му. Без съмнение това бе неговият глас, но той нямаше навика да дава воля на гнева си. Поне не го бе чувала да крещи и да използва подобни изрази.
Уилис, изглежда, бе в лошо настроение. Но, от друга страна, тя бе дъщеря на херцог Лъдлоу, докато той — просто един обеднял барон. Приличието изискваше да й се извини и да не я оставя да чака като глупачка на кея. Гневът й пламна отново и Моргана потропа с всичка сила на вратата.
— Кой е? — гласът на Уилис приличаше повече на животинско ръмжене.
— Аз съм, Моргана.
— Изчезвай.
Моргана присви сините си очи и ги впери във вратата, сякаш тя я бе отпратила. Един миг се колеба, след което отвори и влезе.
Уилис тъкмо бе натъпкал последните си вещи в една торба, която сега завързваше. Той хвърли поглед през рамо и като видя момичето, просъска:
— Казах ти да изчезваш.
— Какво се е случило? — попита Моргана, спряла до вратата. Никога не бе виждала чаровния барон в толкова лошо настроение. Някакво предчувствие я възпря да се приближи към него.
Уилис се обърна и я изгледа.
