други неща, потопен в своите дела, напълно пренебрегвайки висшия американски морски офицер. С разбърканите си от вятъра тъмни коси, със загорялото си лице и навитите до лактите ръкави на ризата, Уинчестър имаше вид на доволен плантатор, изцяло потънал в усилена работа. Високата му силна фигура говореше за очевидното му благополучие. За съвсем кратък миг на Теди й се стори, че зърва едва доловима мекота в погледа, една по-човечна искрица. От това разстояние обаче и при струящата през прозорците слънчева светлина, белотата на ризата му я заслепи и тя не бе напълно сигурна дали не греши. Бавно се надигна от фотьойла и позволи на слънцето да я огрее. Погледът на Уинчестър мигом се насочи към нея. Тогава тя си даде сметка, че очите й наистина са я подвели: изражението му бе студено и безизразно. Нищо чудно тогава, че сърцето й се сви при нахълтването му в салона.
— Странно колко дълбоко сте потънал в работа, Уинчестър — обади се чичо Джордж предпазливо, видимо старателно подбрал думите. Пак започна да крачи напред, назад и се спря, едва когато се озова лице в лице с Уинчестър. — Като се има предвид, че сме в пълна блокада, не ви е хрумнало тайно да измъкнете кораба си, нали?
Уинчестър вдигна вежди, но погледът му не трепна.
— Та това би било незаконно, господине.
— Точно така. — Чичо й явно не остана напълно доволен от отговора. — Чух, че в Ричмънд са готови да изкупят цялата продукция от този район.
— Не са. Един малък кораб стока — това е всичко, което бих успял да продам в Ричмънд. Но пък и войната няма да продължава вечно я.
— Вероятно се чувствате в доста затруднено положение, а, Уинчестър?
— Не ви разбирам, господине.
В тона му имаше уважение, но лицето му остана безизразно, макар от него да лъхаше някаква съпротива, готовност да оспорва.
— По дяволите, гледате на войната единствено като на нещо, което ви създава неприятности. — Изпъчи се и гърдите му почти докоснаха тези на Уинчестър. Застрашително сниши глас: — Какво стана с теб в Триполи, за Бога?
Устните на младия мъж едва се раздвижиха.
— Бях в ада и се завърнах. Нямам никакво намерение да предприемам същото пътуване втори път.
Внезапен хлад премина през огряното от слънцето и ухаещо на рози помещение. Теди се изненада. Уинчестър се обърна, напълни чашата и отново я изля в гърлото си; въздъхна с наслада, която накара устата на Теди да се напълни със слюнка. Потрепването на мускулите по шията му прикова погледа й, докато не забеляза, че той също я наблюдава настойчиво.
— Искате ли малко вода, госпожице Лъвлейс? — попита той.
Тя премигна, несъмнено смутена, че е видял как го зяпа и е забелязал изненадата й.
— Не. Аз…
Почти грубо той пренесе вниманието си към Фаръл:
— Не ви извиках тук, за да обсъждаме тютюневата ми реколта, командире.
Чичо Фаръл, скръстил царствено облечените си в ръкавици ръце на гърба, хвърли на Теди кос поглед изпод рунтавите си вежди.
— Искрено се надявам, че е така, Уинчестър. Но трябва да призная, зарадвах се да видя капитан Коул жив и здрав тази сутрин, а и дори не беше ранен. Един от двама ви очевидно е проявил достатъчно здрав разум да отмени дуела.
— Дължим го на госпожица Лъвлейс заради ненавременната й поява и намеса.
За свое смайване Теди силно се изчерви под погледите на двамата мъже, насочени едновременно към нея. При това гневните искри в очите на чичо й бяха къде-къде по-малко. Тя вирна леко брадичка и промълви:
— Чичо Фаръл, не можех да допусна да излязат в мъглата и да се избият заради онова неблагоразумие… — Преглътна и се пребори с желанието си да извърне очи смутена. — …което бе моя… грешка… отчасти, имам предвид.
Ето. Призна си, макар самото изричане като че ли превърна случилото се в нещо ужасно отвратително. Ала изглежда унижението й не бе достатъчно, та трябваше да се добави и втренченият в нея поглед на съучастника й. От всичко това й идеше да побегне.
Чичо й се намръщи още по-силно.
— Разбирам.
Тя преглътна с усилие и скръсти ръце пред гърдите си като покорна млада девица на път към бесилото.
— Съгласих се да се омъжа за Уин… — Извърна поглед. — …за него.
Чичо й рязко се обърна към младия мъж и с изненада видя, че той леко кимна в знак на съгласие.
— До края на седмицата трябва да откарам няколко лодки нагоре по реката до Ричмънд, командире — обади се Уинчестър. — И имам няколко дни работа там. Сватбата може да се състои скоро след това, в удобно за вас време, разбира се.
Фаръл изсумтя.
— По дяволите, човече. Нищо, свързано с тази история не е удобно. В момента се води война, не забравяйте. Докато ние разговаряме, сър Джереми Кокбърн, касапинът от английския флот, е в залива, на борда на кораба си, въоръжен с шестдесет оръдия. Едно негово хрумване е достатъчно да подкара цялата флотилия нагоре по река Джеймс и да унищожи с обстрел и къщата ви, и цялата тютюнева реколта от тук до Чарлстън. Освен това тръгвам за Вашингтон, за да говоря с президента и с губернаторите, и да осигуря пристигането на кораби тук. Оказва се, че целият ни флот, като се изключи един кораб при Балтимор, е под командването на Оливър Пери и се намира при езерото Ери, за да попречи на снабдяването на английския флот от Канада. С други думи, докато не си осигуря достатъчно кораби, тук, на юг — което ще ми отнеме поне две седмици — ние не сме в състояние да спрем това английско чудовище, ако реши да блокира и да нападне целия щат Вирджиния. А той вече доказа колко го бива да прави блокади. Трудно е да се досети човек какво може да му хрумне. Затова — никаква прибързана сватба, или по-точно предаване на племенницата ми в ръцете на мъж, с когото да изживее остатъка от окаяния си живот, не е нито особено удобна, нито ще донесе някаква утеха някому. И не ме интересува дали тя е съгласна, или… — Той хвърли на Теди предупредителен поглед. — Иска ми се леля ти да остане неосведомена за становището ми по този въпрос, млада госпожо. Нека се надяваме, че планирането на сватбата в перспектива ще я поразсее и ще компенсира досегашните й тревоги около всичко случило се. Мисля, че е справедливо да й доставим това удоволствие, като се има предвид, че снощи плака цяла нощ.
Уинчестър огледа Теди сякаш бе кон за продан, който се нуждае от сено и ясла. Теди прихвана виолетовите муселинени поли на роклята си и усети как гневът й се възпламенява.
— Ще се грижа изключително добре за племенницата ви — обади се Уинчестър с делови тон.
— Наистина се надявам да е така — изръмжа Фаръл толкова свирепо, че всички настръхнаха. — Давам ви думата си: ще следя поведението ви. — По устните му пропълзя усмивка, но въобще не стигна до очите му. — Бас държа, че и през ум не може да ви мине, но имам още една причина да ви държа нащрек Уинчестър. Умея обаче да бъда и сговорчив роднина. Само кажете и ще ви поставя начело на фрегата с петдесет оръдия и два пъти повече екипаж. Вашият кораб и вие самият ще бъдете от огромна полза в момента.
Уинчестър остана загледан безизразно във Фаръл; безчувственото му мълчание, на фона на отчаянието в тона на чичо й, стана причина по гърба на Теди да полазят студени тръпки. С какво да се обясни тази видима незаинтересованост към съдбата на родината му? Нима този мъж няма нито душа, нито съвест и единствената му грижа е да пласира реколтата си тютюн?
Чичо й процеди някаква ругатня, но очите му не се откъснаха от тези на Уинчестър.
— Хайде, Теодора. Заминаваме за имението ни Тимбърнек до час.
Теди напусна огряното от слънце място до прозореца и закрачи редом с възрастния мъж, като гледаше право напред. Едва след няколко секунди си даде сметка, че всъщност се взира в разтворената яка на ризата на Уинчестър, където бялата материя контрастираше със загорелия цвят на кожата му. Тя сякаш сияеше и мамеше не очите й, а ръцете й да я погалят.
Човекът, за когото ще се омъжи след две седмици, беше, безспорно, нетърпим, студен, пресметлив и
