блокадата. Ще се наложи да се задоволим с вино. В изобилие обаче. Май ще е най-добре да излезем навън в градината. Така гостите сами ще си потърсят място, където подухва макар и слаб бриз. Дано тогава никой не обърне внимание на съсипаната торта. — Чу се изшумоляване на тафта и с няколко крачки тя се озова пред Теди. Нежно постави пръст под брадичката й и я извърна така, че очите им се срещнаха. — Но, мила моя, ти изглеждаш изплашена. Точно както изглеждаше майка ти в деня на сватбата с баща ти. О, мило мое момиче… — С въздишка леля Едуина притегли Теди в силна, ухаеща на рози прегръдка. — Нека ти кажа: един брак зависи от жената, Теодора. С твоята скрита сила можеш да постигнеш успех с човек като Уинчестър. Мисли за предстоящото събитие като за сделка. Това винаги помага, дори когато нещата изглеждат толкова мрачни.
Сделка. Теди се вкопчи в думите на леля си. Разбира се — с живия си ум и с познанията си по математика тя ще допринесе значително за управлението на плантацията. Освен това ще има с какво да запълва съзнанието си, за да не полудее от невъзможността да освободи Уил или себе си от лапите на Кокбърн.
За първи път през този ден върху устните й разцъфна усмивка. Застана неподвижно и позволи на Маги да се справи с безбройните, облечени в коприна, копченца на гърба.
Щом попадна в подобно положение спрямо мъж като Уинчестър, в предстоящия брак ще има нужда точно от делово партньорство.
Мисълта, блеснала в главата на Майлс при вида на булката, го завари неподготвен.
Сякаш потънала в море от бяла коприна, огрята от слънчевата светлина, тя имаше изключително самоуверен вид. Всички погледи се извърнаха към нея; тя ги прикова и спечели. И никой не откъсна очи от царствената й фигура, което смая дори циник като Майлс. Макар да му се искаше, не забеляза никакво лукавство в усмивката, нито издайнически самодоволни пламъчета в очите й, които да говорят за тържество от спечелената битка. Нямаше никакви признаци, подсказващи колко е доволна от постигнатото. Красотата й не се нуждаеше от подсилване с никакви театрални жестове. Вероятно тя схващаше това, въпреки проявявания от време на време наивитет.
Следователно излизаше, че е много по-опасна от всяка лукава, двулична, находчива и изобретателна жена, която Майлс някога бе срещал. Или бе отвеждал в леглото си. А той се женеше за нея.
Да открие, че е бил впримчен от хитра жена бе едно, макар и да будеше възмущение. Но той знаеше как да държи изкъсо такава измамница и до известна степен да я контролира. Би я прогонил от мислите си именно защото притежава подобни качества. За него би било по-лесно да се окаже женен за такъв тип съпруга, особено в къща с размерите на Мирамер. При желание Майлс би наредил нещата така, че да не я среща с месеци.
Но Теодора Лъвлейс не беше от този тип хитруши. Майлс просто никога не бе срещал жена като нея. Нито пък и мъж, ако трябваше да е точен. Бе се изправял лице в лице с безброй врагове, когато воюваше по моретата — все извратени, двойствени и жадни за кръв. Но никой никога не бе го въвличал в подобна, определено неловка ситуация така умело. В момента предпочиташе заливаните от бурни вълни палуби на Левитан и солените мокри пръски по лицето си пред стените на задушната гостна, където ноздрите му се свиваха от дима на свещите в позлатените полилеи. С удоволствие би се изправил пред заканителните подвиквания на легион размахващи пистолети мъже, готови да плячкосат кораба му, вместо да понася самодоволните погледи на всички собственици на плантации в радиус от тридесет километра. Това бяха мъже, които не криеха презрението си към него и които, без съмнение, бяха дошли тук, за да станат свидетели на падението му. Колко ли бяха доволни да го видят впримчен по този начин? Обстоятелството, че една жена постигна онова, което правителството не успя, само усилваше сладостното им тържество. Всички знаеха за крайно отрицателното отношение на Майлс Уинчестър към войната. По-голямо отвращение изпитваше единствено към женитбата. Усмивките им едва ли ще станат по-широки, ако откаже да встъпи в брак и приеме командването на кораб под ръководството на Фаръл, за да защитава бреговете на щата.
Отново го порази неочаквана мисъл, която го изпълни със самопрезрение. Господи, не можеше да повярва, че е допуснал жена да му направи такова силно впечатление, особено след Триполи, след предателството на Манал. Наложи си да си припомни, докато наблюдаваше как Теди пристъпва към него, че когато срещна Манал, тя също бе самото олицетворение на невинността. Измъкна се от затрудненията си с лекота, също както и Теди. Оставаше му единствено да се пита, дали бъдещата му съпруга, както и злочестата Манал, ще стане негова предателка.
Очите му се впиха в тези на Фаръл, когато безстрашният командир му подаде ръката на булката, Майлс я прие с дискретно и възпитано кимване на главата, а Фаръл присви очи, очевидно като вид предупреждение. Майлс почти бе готов да съобщи на уважавания командир, че цялата артилерия на флота под негово ръководство не притежава и наполовина силата и въздействието на тази млада красавица, хвърлена в примката на този брак.
Стисна пръстите й здраво, понеже усети, че потреперват. Но когато тя най-после вдигна поглед към него, в очите й не съзря страх. Светлата й кожа не блестеше от топлината или от прекалено стегнатата рокля, а поради някаква друга причина, твърде тайнствена, за да бъде обяснена лесно. Тя нямаше да рухне до него — в това той бе сигурен.
Забеляза как очите й се сведоха, а дългите й мигли пуснаха сенки върху страните й, веднага след като видя, че е облечен официално. Зачуди се дали оценява жертвите, които прави в името на нейното щастие. Жегата, която сякаш никак не й влияеше, в момента го съсипваше. Стана му горещо от мига, в който тя се появи в стаята като пролетен вятър. Вратовръзката изведнъж започна страхотно да го стяга. Панталоните и сакото от фин габардин задържаха топлината — имаше чувството, че ще експлодира всеки момент. Почувства се като обхванат от пламъци, когато плъзна поглед по извивката на шията й, а после и по-надолу, към изящно заоблените й гърди. Кожата й блестеше, сякаш покрита с роса, и пръстите го засърбяха да я докосне.
Рязко се извърна с лице към свещеника, застанал пред камината. По пребледнялото лице на човека веднага прецени, че всъщност въобще не успява да прикрие бушуващия в гърдите му огън. С половин ухо изслуша церемониалната реч. През всичкото време погледът му остана прикован към портрета на Джордж Фаръл над полицата. Поради някаква причина този по-млад вариант на командира напомни на Майлс за собствения му баща, какъвто го помнеше в най-славните му дни, когато бяха в пристанището на Триполи. Тогава всички бяха дълбоко убедени, че планът им ще успее, а Майлс — най-много.
Затвори очи и се опита да прогони спомена, но той не само не изчезна, а го обгърна като змия. Чу младата жена да казва нещо; дрезгавият й тон бе като балсам за душата му. Само да бе в състояние да си представи с цялата си невинност какви демони го терзаят, каква лудост го обзема, щеше да побегне от салона, от бремето на женитбата и с радост щеше да прегърне всякакво друго разрешение. Беше толкова прекрасна в сватбената си рокля и със спокойното изражение на лицето си, сякаш необоримо доказателство за несправедливостта на съдбата.
Откри, че се е загледал в огромните теменужени езера, пълни с очакване. Дали тя се досещаше колко сериозно обмисля да я запази за някой млад мъж, когото е оставила в Лондон, да я спаси от себе си и от неизбежния студен, празен брак, който щеше да последва.
— Господине?
Съзнанието на Майлс почти не реагира на въпроса в гласа на свещеника.
Розовите й устни леко се разтвориха и тя тихо прошепна:
— Уинчестър?
Зад гърба си дочу изръмжаването на Деймиън:
— Братовчеде, сложи проклетия пръстен на ръката й или аз ще го сторя.
Не. Независимо от цялото обзело го в момента благородство да спаси тази млада и невинна красота, Майлс знаеше, че никога не би отстъпил Теди на Деймиън. За миг си представи как ентусиазираният му братовчед с радост заема мястото на младоженеца, разсъблича булката му от белите й копринени одежди,
