сваля копринените й чорапи и дантелените жартиери и я отпуска на пода в стаята си в Мирамер, а Майлс, долу в кабинета си, чува страстните им стонове.
Подобно нещо определено не му се нравеше.
Семплата златна халка лесно се наниза на пръста й. Майлс с лекота произнесе думите, които завинаги го свързаха с тази жена. Свещеникът набързо приключи церемонията, после вдигна безцветните си вежди към младоженеца, очевидно очаквайки нещо. Като сведе поглед към булката, Майлс долови смълчаното нетърпение, настъпило наоколо — всички очи бяха насочени към него, с надеждата да бъдат възнаградени. Точно това, по дяволите, възнамеряваше да стори. Достатъчно се бяха забавлявали за негова сметка досега.
Очите му за миг се сляха с тези на Теди, после се наведе към устните й. Колко хубаво, че именно в този момент тя поруменя, погледна надолу, а цялата й стойка говореше за благочестивост и въздържание. Истинска роза, която чака той да я откъсне.
Колко смирено прие съдбата си. От друга страна едва ли можеше да избегне целувката на пламенния младоженец.
Някой се изкашля. Моментът отмина. Очите й се стрелнаха към неговите. Наред с цялата невинност в тях се четеше и дълбоко облекчение. Облекчение. Внезапно се смути. По дяволите, тя едва прикриваше радостта си, че той не я целуна. Да, тя бе обзета от опияняваща радост, когато постави ръката си върху неговата и хвърли зашеметяваща усмивка не на него, а на гостите.
Булката определено изглеждаше щастлива. Тогава защо той се почувства като изключен от веселбата?
Миг по-късно тя потъна в прегръдките на леля се и бе заобиколена от натруфени жени. Някой промърмори нещо в смисъл, че дамите ще се оттеглят за известно врем, докато сервират обяда. Затворен в задимената от пури гостна, пълна с обсъждащи войната плантатори, никой от които ни най-малко не държеше на него, Майлс предпочиташе да получи двадесет камшични удара отколкото да ги слуша. Мушна пръст под колосаната си бяла яка и се зачуди как най-бързо да задоволи внезапната си жажда за ром.
— Поздравления, братовчеде — обади се Деймиън с известен сарказъм. — Сега вече си сигурен, че ще направиш горкото момиче нещастно до края на живота му.
Без да дочака отговор, Деймиън енергично се отдалечи и застана сред група млади американски офицери, събрали се близо до вратата.
Фаръл мина край Майлс, изръмжа нещо прилично на поздравление и отмина. Майлс стисна зъби и реши сам да потърси ром. Нечия ръка го докосна точно преди да стигне до отворените двойни врати към фоайето, където кудкудякащи жени бяха наобиколили булката, и го спря на място.
— Не е редно да си тръгнеш сега, стари приятелю. Това ще помрачи удоволствието за всички ни.
При сърдития поглед на Майлс дяволитата усмивка на Джул Рейнолдс само се разтегна по-широко, а появилите се около очите му бръчици с нищо не загрозиха изключително привлекателното му лице. Точно както тъмната хубост поддържаше лошата слава на Майлс в района на Тайдуотър, така златистите коси и сините очи на Рейнолдс подхранваха репутацията му на завършен флиртаджия и любовник в страна, където плейбоите — особено красивите и неженените — бяха малцина. Тук аристократите се трудеха, женеха се и създаваха огромно потомство. Плантациите го изискваха от своите собственици. Рейнолдс обаче, много по- заможен от мнозина, имаше вид на човек, решил единствено да се забавлява и наслаждава. Дори небрежният, макар и безупречен възел на бялата му вратовръзка подсказваше за пренебрежението му към общоприетото.
Майлс рядко бе срещал човек равен му по ръст или широкоплещест като него и не по-малко силен. Дори в изкуството на ездата Рейнолдс можеше да се мери с Майлс. Не му отстъпваше и в бързината на ума или в остротата на езика. Във всяко отношение, освен в едно, съдбата сякаш ги бе направила равни.
Ако не беше здраво стиснатият бастун с дръжка от слонова кост, Майлс подозираше, че Джул отдавна щеше да го е поканил да се надбягват, само за да докаже, че е по-бързоног. Ала този мъж не се спираше пред опасностите при преследване удоволствията. Веднъж това се оказало фатално за Рейнолдс. Преди няколко години бил заловен в леглото със съпругата на собствения му флотски командир, който се завърнал по-рано от предвиденото от Триполи. Вместо да убие Рейнолдс, което би било справедливо, флотският командир предпочел да го осакати, независимо че по този начин губеше отличен морски капитан. Двамата излезли на дуел. С безмилостна точност командирът прострелял Рейнолдс в дясното бедро, раздробил костта и го оставил — поне за американския флот — безполезен инвалид, неспособен да управлява кораб. Пред Рейнолдс нямало друга възможност освен да напусне бурния морски живот и да се отдаде на плантацията си.
Според хорските приказки невярната съпруга, пищна блондинка, поне с двадесет години по-млада от мъжа си, последвала Рейнолдс в плантацията му Маунт Еъри. След година, прекарана в усамотение, Рейнолдс отново се появил сред обществото и с характерната си нахаканост отрекъл мълвите. Колкото и странно да било никой повече нито видял, нито чул нещо за въпросната дама. Колкото до самия командир — той се пенсионирал преждевременно и се установил във Вашингтон, където се заловил с политика.
Рейнолдс не изглеждаше ни най-малко смутен от всичко случило се; бе събрал огромна колекция от инкрустирани със скъпоценни камъни бастуни, които допълваха тоалетите от огромния му гардероб. Страстта му към морето бе намерила отдушник в отглеждането на коне и участие в конни състезания, на което физическият му недъг не пречеше. Страстта му към жените остана не по-малко силна. Често бе споделял пред Майлс, че раняването му и обстоятелствата, свързани с него, само възбуждали по-голям интерес у жените.
Свързваше ги своеобразно другарство, подхранвано от общите им интереси, от равните им способности и еднаквото им презрение към войната и пламенните й защитници. Независимо от това бяха постоянно нащрек един спрямо друг и не пропускаха да се съревновават. Освен това Майлс не вярваше напълно на Рейнолдс.
Откри, че всичките му подозрения се възобновиха, щом очите на Рейнолдс се насочиха през рамото на Майлс към жените, все още отрупани във фоайето. Майлс улови лекото трепване на клепачите на Рейнолдс, което — придружено с едва забележимо разширяване на ноздрите — безпогрешно подсказваше, че внезапно е събуден интересът му.
Майлс не се стърпя и без да премисли думите си или да смекчи тона си рече:
— Дръж се прилично, Рейнолдс. Човек би изпитал желание да те убие само заради присъствието ти в една стая със съпругата му. А какво остава, ако я гледаш по този начин.
Погледът на Рейнолдс се насочи към Майлс. Обезоръжаваща усмивка се появи върху устните му.
— Дори мен не ме бива чак толкова, колкото и неприятно да ми е да го призная. Но трябва да добавя… — Той кимна с главата към фоайето, а погледът му отново се насочи натам, — …че като я съзерцавам, ми е по-леко да понасям горещината. Къде, по дяволите, я намери?
Одобрителните нотки в тона на Рейнолдс раздразниха Майлс и определено го накараха да застане нащрек. Хвърли поглед през рамо към морето от рокли в пастелни тонове и видя няколко доста масивни разголени гърбове. Нямаше начин стройната фигура на Теди да не се открои. Даде си сметка, че ако всички тези жени бяха загърнати само в чаршаф, пак щеше да я различи безпогрешно. Особено в гръб. Очевидно бе съхранил този спомен в съзнанието си.
Макар начинът, по който бялата коприна обгръщаше бедрата й, да го изпълваше с примитивно задоволство, точно в момента не му се искаше да си припомня чудесните й форми. Тя се наведе да приеме букет цветя от някакво детенце. Коприната се опъна, подчерта тънката й талия и обгърна ханша й. Откри се забележителна гледка — наслада за всеки мъж с гореща кръв, пък бил той и без капка въображение. Рязко и съзнателно Майлс се обърна към Рейнолдс и застана така, че да му попречи да види картината. Дари го с хладна усмивка, която стана още по-широка, когато забеляза видимото недоволство в клюмналия нос на Рейнолдс.
— Запознахме се преди три седмици — отвърна Майлс и удоволствието му стана двойно, когато облечен в ливрея прислужник му поднесе кристална чаша.
Виното се спусна като хладен поток по гърлото му.
Веждите на Рейнолдс се стрелнаха нагоре.
— Явно срещата е била доста пламенна.
— Определено.
