— Радвам се. — Рейнолдс се загледа в чашата си с вино, преди да продължи: — Слуховете, разбира се, описват съвършено други обстоятелства.
— Винаги така правят.
За разлика от Майлс, Рейнолдс отпи бавно, замислено, наслаждавайки се на богатия вкус на напитката.
— Човек никога не знае на кои точно приказки за теб да повярва. Досега не съм се изненадвал дори от най-невероятните слухове, а, позволи ми да добавя, чувал съм какво ли не за прекарването ти в пустинята заедно с няколко жени от харема на алжирския бей… — Той направи пауза, ала Майлс не се обади. Рейнолдс сви безразлично рамене и продължи: — Но не ми помагаш особено, като не ми казваш точно какво се е случило тогава. Вероятно именно затова вярвам на всичко чуто за теб. Трябва да ти призная: пристигнах тук напълно убеден, че встъпваш в прибързан брак, скрепен със споразумение. Не разбирам как си попаднал в подобно положение, особено след като те познавам, но това всъщност не ме тревожи. Просто не мога да повярвам на приказките как се е случило всичко. Наистина, сега, когато видях младата дама, искам честно да си призная: напълно разбирам защо не си могъл да се въздържиш. Дори аз щях да пренебрегна предпазливостта и да рискувам. И вероятно, щях да предпочета тегобата на женитбата, вместо относителната свобода да получа куршум в бедрото.
— Единствено по този пункт сме единодушни.
— Напротив, стари приятелю. Напълно вярвах на слуховете, докато не видях младата ти съпруга да влиза в тази стая. Именно тогава се убедих, че мълвата е преувеличена. Та кой мъж със здрав разум ще се съгласи да вземе такава жена за съпруга с обета да страни от нея? Подобно нещо не очаквам дори от теб. Обзалагам се, имаш достатъчно демони, които те измъчват, без да си налагаш и такъв вид изтезание.
Рейнолдс вдигна вежди, без да престава да го изучава с поглед, независимо че изрече всичко убедено и с нужния сарказъм. Майлс пресуши чашата и отвърна на втренчения му взор.
— Загрижеността ти е трогателна. Не се каниш да извлечеш някаква полза, нали?
— В никакъв случай.
— Просто проявяваш любопитство, така ли?
— Като приятел си наясно, че никога не клюкарствам.
— Ъхъ.
— Но не можеш да ме виниш, че се чудя, приятелю. Мисълта, че тази жена е свободна дискретно да си търси удоволствие на друго място, няма начин да не разпали въображението на който и да е.
Майлс процеди през зъби:
— Особено твоето.
Рейнолдс придоби дълбоко оскърбен вид.
— Не ме гледай така. Никога не съм преследвал жена — омъжена или не — против волята й. — Злорадата му усмивка накара очите му да засияят. — Искам жените да се интересуват от мен и да ме очакват с нетърпение. През последните десет години се старая да намирам именно такива. Нали знаеш какъв вид придобива жената, когато я пренебрегват? С течение на времето започва да прави опити да отрече потребностите си и се захваща с уж странични неща. Преструва се, че не обръща внимание на чувствата си, започва да се облича в девическо бяло с всякакви дантели и финтифлюшки в отчаян опит да изглежда незасегната. Но гладът у нея постепенно се натрупва и дори най-благочестивото и въздържащо се младо създание едва се удържа. Тялото й вече не й принадлежи. И най-лекият повей на вятъра събужда страстта й. Тя трепери, завладяна от нея, и постепенно заприличва на мъждукащо на вятъра пламъче на свещ. Няма друг избор освен да се поддаде, иначе ще полудее. Някой мъж трябва да й помогне. Защо това да не съм аз?
— Та ти нямаш нито една филантропична искрица в сърцето си!
Рейнолдс се захили.
— Познавам няколко жени във фоайето, които определено не биха се съгласили с теб.
Усмивката на Майлс бе хладна.
— Тогава не ти липсват занимания за днес следобед. Да се справиш с всичките, вероятно изисква доста вещина и концентрация, особено когато съпрузите им са наоколо. Няма да ти остане време за нищо друго.
— При обикновени обстоятелства това само би направило неизбежната победа още по-сладка за мен. Да имаш обаче, две любовници, всяка от които не подозира за съществуването на съперницата си, е истинско бедствие и би предизвикало писъци и дърпане на коси. Аз, естествено, с удоволствие ще си потърся развлечение на друго място.
Рейнолдс кимна с глава към събралите се наблизо мъже в униформи. Майлс се зачуди дали внезапното изостряне на чертите му е предизвикано от невъзможността да плава повече по моретата или събеседникът му за пореден път просто споделя презрението на Майлс към войнолюбците. В следващия миг Рейнолдс се ухили зловещо.
— Странно, но изведнъж ми се иска да не съм обвързан с никаква любовница, която да се вкопчва в мен и да хленчи, сякаш не получава всичко, което й се полага. Никоя жена не приема лесно факта, че я пренебрегват, независимо от обстоятелствата. Те са още по-безпощадни, ако се опиташ да ги разкараш. В момента не съм в настроение да понеса подобно поведение от когото и да било, а най-малкото — от въпросните две жени във фоайето. — Рейнолдс дълбоко си пое въздух. — Определено се нуждая от нещо ново.
— Опитай с разходка в градината — предложи Майлс. — Розите на Едуина Фаръл били невероятни. Намират се в уединен участък встрани от къщата. Никой няма да те намери там.
— Сигурно така и ще постъпя. Човек никога не знае къде ще открие онази рядка съвършена роза. — Рейнолдс наклони глава и се облегна с двете си ръце на бастуна, а веждите му се свъсиха. — Доста си пиперлия днес, стари приятелю. Малко прекалено дори за теб. Да не би да размишляваш за последния облог, който ти отправих?
И двамата никога не се въздържаха и от най-дръзките облози, с които се предизвикваха на пистата за конни състезания. Майлс бързо поклати глава.
— Напротив, поддържам облога. Получаваш двете ми кобили, ако твоят жребец Доблест спечели надбягването на Дяволската нива в събота. Аз получавам жребец Годолфин, ако загуби.
Облогът бе доста екстравагантен и носеше сериозна загуба за победения. А за спечелилия означаваше три коня с най-скъпото и ценено родословие в цяла Вирджиния и в Англия, както и перспективата да се отгледат нови потомци, от които печалбите при бъдещи състезания щяха да са неимоверни. И двамата мъже го съзнаваха. Както и всички в областта Тайдуотър. Затова и двамата знаеха, че ще дойдат хора отвсякъде, за да наблюдават надбягването.
— Не бързай да се усмихваш — предупреди Майлс и устните му си извиха самоуверено нагоре. — Див вятър е побеждавал Доблест два пъти на същата дистанция.
— Точно това имам предвид. Няма защо да изглеждаш така мрачен. Докато аз… — Рейнолдс оправи маншета си. На кутрето му проблесна пръстен с диамант. — Имам основателни причини да се страхувам от този ден. А от друга страна, имам предчувствие, че нещо хубаво ще ми се случи. Но не очаквам от теб да ме разбереш. — Рейнолдс здравата тупна Майлс по рамото. После се спря и точно преди да се отдалечи, каза: — Извинявай, но пред очите ми продължава да стои картината на твоята венчавка. Как само успя да се въздържиш от задължителната целувка! Но от друга страна да устоиш на изкушението в спалнята е съвършено различно от сдържаността в претъпканата с хора гостна, нали? Защо да се подлагаш на изпитание? О, ето че женската групичка е на път да се разпадне. А две дами отчаяно се оглеждат наоколо. Ако обичаш, стари приятелю, покажи ми най-краткия път до онази розова градина. Няма защо да предизвиквам бедствие, щом има начин да го избегна.
Майлс с удоволствие го стори. Докато наблюдаваше как Рейнолдс безпрепятствено се измъква през страничната врата с подвижност, невероятна за състоянието му, той усети, че го обзема желание този мъж да остане в градината през остатъка от деня или поне докато отведе Теди от къщата, което възнамеряваше да стори при първа възможност. Това му желание, разбира се, се дължеше на обстоятелството, че го чака работа вкъщи, а не на смехотворното хрумване за необходимостта да държи Теди далеч от русокосия съблазнител.
Та какво толкова можеше да се случи?
