споразумение. Като го подписах, те направих недостъпна за себе си. В резултат на това не съм в състояние да се отърва от желанието да те притежавам.
Крайчетата на устните й се вдигнаха нагоре.
— Наистина ли?
— В миналото успявах да се справя със силните си чувства.
— Все това ми повтаряш. — Наклони глава и се загледа в устните му. — Продължавам да изпитвам силно желание да те целуна. — Очите й се вдигнаха към неговите. — Не е провокация, Майлс. Честна дума. Ти постоянно се озърташ за врагове. Все си нащрек, струва ми се. Е, дали пък няма да ти е драго да чуеш, че те намирам за най-упорития и неподатлив мъж, когото някога съм познавала; притежаваш желязна воля.
— Такъв съм — простена той.
— Слава Богу — промълви тя и като придърпа главата му към своята, се надигна на пръсти, за да се притисне към него. Усещаше дъха й върху устните си и трепкането на миглите й по бузата си. — Една малка целувка няма да навреди на никого, нали?
— Не — чу се той да я уверява, докато я сграбчваше в обятията си.
На някои неща в живота, независимо от силата на човешката воля, няма начин да се устои. А и Бог му е свидетел колко правдоподобно му прозвучаха нейните аргументи. И защо не? Става дума само за една кратка целувка. Това в никакъв случай не е изпитание на волята.
Устните им се срещнаха и започнаха нежно и топло да се изучават. Гърдите им плътно се притискаха едни към други.
— Беше много приятно — прошепна Теди и сведе глава.
— Да — съгласи се Майлс и долепи чело в нейното, напълно овладял желанията си за момента.
— Добре ли си?
— Съвсем. А ти?
— Много добре. Предполагам, че… още една няма да ни навреди.
— Щом ще те направи щастлива, съпруго. В това отношение споразумението е пределно точно.
С пръст под брадичката й той отново поднесе устните й към своите. Те потрепериха за миг под неговите, после се разтвориха при първия напор на езика му, за да му разкрият цялата свежест на устата й. Мигом целият му здрав разум изчезна, ведно с всякакви задръжки. Приличаше на умиращ от жажда човек, получил първата глътка вода, Нямаше достатъчно голяма земна сила, която да му попречи да се напие до насита.
Искаше да я погълне цялата, да поеме дъха й в гърдите си, да притежава самата й същност. Ако тя му бе позволила, би я погълнал.
Притисна я силно в прегръдките си, плътно я допря до себе си и впи устни в нейните. Страстната стихия, която смяташе за отдавна угаснала у него, избухна с такава сила, че възпламени кръвта му и го изпълни с живот. Тази жена му възвърна чувството, че отново е истински мъж.
Тя извика, извърна глава и с усилие си пое въздух. Дланите й се опираха в гърдите му, ала той не й позволи да се отдръпне, още по-малко — да избяга.
— Какво има? — Устните му докоснаха падналите по слепоочието й къдрици.
Изпълни дробовете си с нейния аромат, ръцете му не успяваха да се насладят на нежното й тяло. Дълбоко в душата му го прониза остра болка, от която гърдите му се стегнаха.
— Секва ми… дъхът от теб — прошепна тя.
— А аз спирам да дишам, когато ти влезеш в стаята.
Тя наклони глава. На меката светлина се видя как страните й поруменяха и Майлс изпита копнеж да я вземе в обятията си и нежно да я люби. Като се има предвид дълбочината на необузданата му страст само преди секунди и дивото желание да я задоволи, му бе трудно да си обясни сегашната си загриженост за нея.
— По-добре да си вървя — промълви тя и вдигна очи към него.
Там той зърна колебание, придружено от известна неохота. По някакъв странен начин това го трогна и заплени.
Едва не я помоли да остане при него, но се възпря. Защо да го прави, по дяволите? Не е самотен и не се нуждае от нея! Никога никой не му е бил нужен, а още по-малко нечие състрадание или нежност. И определено не му трябва жена, която възнамерява да го превърне в обект на безграничното си любопитство. Ако й предостави дори и най-малка възможност, тя наистина може да проникне до дълбините на душата му. Току-що се убеди. А той не е мъж, който ще приеме това.
— Да, по-добре си иди — съгласи се той грубовато, подстрекаван от обзелите го мисли. И въпреки това я пусна с дълбоко нежелание. Наведе се да вземе чашата с бренди. Отпи няколко големи глътки с надеждата да проясни мислите си. — Рейнолдс възнамерява да дойде утре по обяд — добави той като я наблюдаваше внимателно. — Ще остане няколко часа.
Тя посрещна рязката промяна в поведението му с вирната брадичка и нетрепващ поглед.
— Тогава трябва незабавно да си тръгна. Иначе ще прекарам половината нощ да се чудя какво да облека. Лека нощ, Уинчестър.
А после, преди той да усети, се надигна и го целуна по небръснатата му брадичка. Като облаче люляков аромат, обгърнато с коприна в цвят на слонова кост, тя се извърна и напусна стаята. Майлс остана загледан в затварящата се зад гърба й врата. В спалнята му вече бе настъпил хлад и само след мигове щеше да проникне отново в душата му.
Хубавото на големите къщи е, че лесно можеш да се потопиш в нощната тъмнина, без да те забележат. Тиха като движението на облаците в среднощното небе, Теди притвори страничната врата зад себе си и забърза по пътеката към конюшнята. Под семплата памучна рокля носеше черна риза, панталони и високи до коленете ботуши. В единия ботуш бе напъхала пистолета си, в другия — ножа. Върху раменете бе метала черната пелерина, а в ръка държеше широкополата черна шапка.
Резето на вратата на конюшнята лесно се отвори и тя се вмъкна вътре. Премигна няколко пъти, та очите й да привикнат към слабата светлина в помещението, после забърза към задната част и надникна в тъмната стаичка.
— Празна е — прошепна тя с облекчена въздишка.
През последните няколко дни, докато се наслаждаваше на вечерната си разходка из градините, отбеляза, че Саймън обикновено напуска конюшнята, за да се прибере в колибата си, някъде между девет и десет часа. Идеята да обяснява на коняря с вечно засмените очи, че обича да язди нощем, никак не й се нравеше. За да осигури безопасност за Уил бе готова на всичко, а маменето на леля й и чичо й смяташе за едно от най-малките си прегрешения. Но Теди не бе родена лъжкиня. Колкото и основателни причини да имаше, винаги изпитваше вина, колчем срещнеше погледа на леля Едуина. Същото щеше да стане и ако попадне на Саймън и се наложи да го излъже.
Стигна до яслата на Клио, пъхна юздата в устата й и я поведе към вратата. С известна изненада забеляза празната ясла на Див вятър. И Уинчестър ли обича среднощните разходки върху гърба на коня?
Мисълта я накара да замръзне на място. Представяйки си неочаквана среща с него, започна да хапе долната си устна. Да обясни необичайното си облекло на Саймън беше едно — нямаше да й е лесно, но щеше да се справи, но да мами Уинчестър, особено след все още пресните й спомени от целувката му — беше друго. Изпита съмнение доколко ще успее да измисли нещо приемливо и логично за поведението си. Ала обясненията й с Майлс се числяха към най-малките й грижи.
Все още не проумяваше какво точно й стана в спалнята му. Държа се като лека жена и само дето не остана без дъх, когато го видя гол, разположил се в невероятно голямата вана като някакъв безстрашен и славен крал. Вана, която безпрепятствено би побрала едновременно и мъж, и жена.
А когато се надигна от водата, под светлината на свещите и със стичащите се по кожата му капки, приличаше на самия Нептун.
Усети как страните й пламнаха. Не биваше да подценява този мъж. Даваше си ясна и тревожна сметка за това.
Господ да й е на помощ, ако отново я обземе желание да го целуне. Съмняваше се дали ще се осмели,
