Ястреба и гълъбицата

изпълнена с негодувание учителка. Никога не бе изглеждала по-привлекателна в очите на Майлс, отколкото в този момент.

— Напълно разбирам, Уинчестър. Докато получавах образованието си, разбрах, че мъжете имат онова, което обикновено се нарича „потребности“. То, доколкото схванах, е естествено и извън контрола им. Незадоволяването на тези потребности води до мъки и неудобство, да не говорим за отражението върху разсъдъка. Само за няколко месеца един мъж е в състояние напълно да полудее.

Майлс усети как устните му се извиват в усмивка: представи си как с широко отворени очи Теди скришом наблюдава съучениците си.

— Невероятно образована си по въпроса.

— Благодаря, Уинчестър. Така че напълно разбирам. Ни най-малко не ме ядосва или разстройва нещо, което е изцяло извън контрола ти. И никак не ме интересува кого избираш, за да задоволиш тази потребност…

— Естествено.

— …пък било то Джили или русата вдовица с пискливия глас…

— Имаш предвид Лидия.

— Която ще да е. Наистина никак не ме интересува.

— Очевидно. Тогава не те интересува и фактът, че съм бил предан съпруг.

Тя преглътна и го стрелна с поглед, но бързо се извърна. Брадичката й обаче се разтрепери.

— Не. Наистина никак не ме интересува. Защо да ме е грижа? Нали имаме споразумение?

— Вярно, обвързани сме с брачно споразумение — промълви той и прокара палец по китката й. — Ами ако полудея, Теди?

— Джили няма да го допусне.

— Джили няма нищо общо с това. Нито пък Лидия или която и да е друга жена. С изключение на една.

На Теди направо не й достигаше въздух. Цареше пълна тишина. Майлс пусна китката й и зарови пръст под ръкава й. През премрежени очи се загледа как гърдите й се надигат. Цялото му тяло се вцепени.

— Кажи ми защо дойде тук, преди да премисля и да наруша задълженията си според споразумението.

Тя се извърна към него — очите й сияеха от неизказани желания. Устните й се разтвориха, за да прошепне:

— И кои точно са тези задължения?

Той се надигна от водата, пламнал от страст; кръвта му кипеше неконтролируемо. Устните й се разтвориха, очите й се разшириха и тя щеше да падне назад, ако не бе я прихванал за раменете и притеглил към себе си.

— Няма да има никакви игрички помежду ни — процеди той през зъби; едва се сдържаше да не впие устни в нейните. Всеки сантиметър от тялото й се наместваше по неговото, сякаш бе създадена за тази цел. — Бъди спокойна. Ще оставя желанието ми към теб да ме подлуди, но няма да му се подчиня и така да попадна в лапите на чичо ти. Всичките ти усилия са напразни. Не можеш да ме съблазниш.

Тя премигна насреща му — очите й представляваха две огромни теменужени езера.

— Не дойдох тук да те съблазнявам. Искам просто… да обясня, че нямам нищо общо със залога на Рейнолдс. — Сложи длани върху гърдите му и досегът й предизвика вълни от желания по тялото му. — Исках… да ти кажа, че се молех ти да спечелиш надбягването. А също така исках… да облекча болката ти…

— Не ми е нужна утехата ти — изръмжа той и я стисна още по-силно — дивият му копнеж по нея се изплъзваше изцяло от контрола му.

Господи, как би предпочел да бе признала съзаклятието си с Рейнолдс. Това щеше да му донесе някакво спокойствие, щеше да укрепи съпротивата му. Колкото по-невинна бе тя и колкото по-чистосърдечно му предлагаше утехата си, толкова по-неустоима ставаше. Никога не бе изпитвал подобни мъки. Умът му не побираше как ще оцелее.

Пусна я, сграбчи кърпа от близкия стол и я омота около кръста си — очите му нито за миг не се откъснаха от нейните.

— Предупреждавам те — процеди той през стиснати зъби, като се стараеше да се овладее. — Преодолявал съм изкушения къде-къде по-големи от сладко нашепваните ти слова или изваяното тяло. Побеждавал съм дяволски коварни врагове. Със зъби и нокти се изтръгнах от дължащата се на опиума лудост, обзела ме насред пустинята. Няма да допусна една жена да ме постави на колене…

Искаше да я разтърси, да я прогони от мислите си, ала откри, че е безпомощен, че ръцете му могат единствено да галят нежно кожата й. Хвана я за раменете и я придърпа към себе си. Сочните й устни се разтвориха; усети дъха й, който го преряза като огнен меч. Едната му ръка подпря главата й и пръстите му се заровиха в копринените й къдрици, струящи като водопад по раменете.

— Никакви игрички — изръмжа той. — Чуваш ли ме?

— Никакви игрички — повтори тя шепнешком, докато ръцете й обгръщаха врата му. — Майлс… — Подобно на гъвкава върба се изви в ръцете му и му поднесе устните си. — Не знам защо, но отчаяно искам да те целуна, Майлс.

— Не знаеш какво правиш, Теди…

— Знам, че не знам — пророни тя, надигайки се на пръсти, и той усети дъха й върху устните си. — Научи ме.

Майлс застина.

— Отвори очи, Теди. Погледни ме.

Гъстите мигли се вдигнаха нагоре.

— Какво значи да се консумира брака, Майлс?

Майлс стисна зъби.

— Не ми харесва в каква посока тръгва разговорът.

— В договора се споменава, че трябва да се въздържаме от консумиране на брака, но никъде не се забранява целуването. Няма да нарушим споразумението, ако…

— Не ме слушаш какво ти говоря, Теди.

— Напротив. Чух те няколко пъти да подчертаваш изрично, че не си в състояние да бъдеш съблазнен. Нямаш представа колко ме окуражава това, Майлс, защото цялата съблазън и изкушение, в които ме обвиняваш, са съвсем неволни от моя страна. — Меката й усмивка стана причина в гърдите му да заседне буца. — Напълно несведуща съм в съблазняването на мъж. Но в момента изпитвам потребност… — Тя прокара пръсти по устните му и очерта контурите им. — Жените са жалостиви същества. Изпитваме неудържима потребност да направим нещата по-добри. Искам да направя нещата по-добри за теб.

— Не можеш. — Той хвана ръката й и се взря в очите й. — Никой не е в състояние да го стори.

Веждите й се стрелнаха над изпълнените й със страст очи. Приличаше на най-умелата съблазнителна, която човечеството някога е познавало.

— Ти се страхуваш от нещо. Вероятно да не разбера какво се крие зад целия ти гняв.

— Няма да ти хареса онова, което ще видиш.

— Не съм съгласна. Не те бива да криеш всичко така умело, както си мислиш. Според мен го знаеш и именно това те плаши. Деймиън успя да надзърне в душата ти онзи ден, нали? И на теб никак не ти хареса. Затова се муси и фуча до края на седмицата. Би се чувствал по-добре, ако всички те смятаме за недодялан глиган, нали? Ако питаш мен, всеки има право на някаква утеха.

— Възхитително, няма що — промърмори той и присви очи. — Предизвикваш ме, нали?

— Винаги съм била изключително любопитна, ако това имаш предвид.

— По-любопитна си, отколкото е редно човек да бъде. А и ти харесва да предизвикваш, да преодоляваш трудности, да откриваш непознатото, да пазиш тайни. Всички ние ги имаме. Подозирам, че дори и ти имаш тайни.

— Наистина всички ги имаме — промълви тя тихо.

— Ние — ти и аз — си приличаме. Само да ни размахат нещо пред носа, което не може да ни принадлежи, и ни обхваща маниакална потребност да го притежаваме. Като онова проклето брачно