надбягването.
Песента на щурците изпълваше въздуха в ранната вечер, когато Теди пресече прага на парадния вход на Мирамер. Влезе във фоайето и видя как Джили бавно слиза по стълбите със сребърен поднос в едната ръка и празна кристална гарафа в другата.
— Уинчестър върна ли се? — попита я Теди, макар и забелязала обичайното й хладно високомерие.
Теди обаче не възнамеряваше да допусне тази жена да я ядоса, независимо от почти пълната си убеденост, че ангажиментите на Джили към Уинчестър надхвърлят общоприетите задължения на една прислужница. Сякаш за да потвърди напълно впечатленията й, Джили се спря едно стъпало над нея и постави ръка върху деколтето на сивата си рокля, която плътно очертаваше формите на стройното й тяло. Въпреки намерението си, Теди усети как стомахът й се свива само от представата, че Уинчестър се възползва от предлаганата му плът. Непреодолимо й се прииска да ощипе жената и едва се овладя. Вкопчи пръсти в полите си.
— Да — отвърна Джили, а после с тон, който очевидно подсказваше на останалата прислуга, че не би търпяла никакви възражения, продължи: — Но не желае да бъде безпокоен.
— Разбирам. — Теди повдигна поли и влезе в салона. Върху полицата намери пълна гарафа бренди. Взе я и на минаване край Джили подхвърли: — Предполагам, че има чаша.
— Не желае да бъде…
— Да, вече ми каза. Свободна си за тази вечер, Джили.
— Но, госпожо…
Теди спря, хвърли поглед през рамо и мрачно се усмихна.
— Благодаря, Джили. Знам пътя.
Продължи нагоре по стълбите и по главния коридор на източното крило. Изпитваше странно самодоволство. Допусна, че се дължи на пълното смайване, изписано върху пребледнялото лице на прислужницата.
И въпреки това, щом Теди застана пред вратата на Уинчестър и вдигна ръка, за да почука, застина и всякаква увереност я напусна. Заляха я спомени. Преминаващите по стените сенки и едва доловимите аромати тук събуждаха чувствени образи, които бе по-добре да останат скрити.
Преглътна и изправи рамене. По някое време следобед реши, че е редно да поясни нещата. По някаква съвършено неясна за нея причина искаше Уинчестър да разбере, че няма нищо общо с подхванатата от Джул Рейнолдс игра. Не можеше да допусне споменът за онази нощ да я възпре от изпълнението на задачата. Тя, в края на краищата, е силна и няма да позволи да се превърне в жертва на романтични фантазии, колкото и изкусителни да са.
Отново вдигна ръка да почука, но се спря и просто я отпусна върху дръжката. Под нежния натиск и благодарение на добре смазаните панти вратата се отвори. Тя прехапа устни. По-разумно бе да се обърне и незабавно да побегне. Тук тя провокираше нещо… нещо опасно и забранено.
В обширната спалня с тъмночервени завеси грееха весели златисти топли светлинки от запалените навсякъде свещи. С разтуптяно сърце и свито гърло Теди направи още две крачки. И тогава го видя — всъщност съвсем малка част от него — само главата и великолепните му рамене. Останалото бе потопено в позлатена мраморна вана, обърната към прозорците.
Майлс отвори очи и се загледа във великолепния залез. Макар вратата да не издаде никакъв звук, инстинктивно долови отварянето. Лекият повей от течението върху кожата му го възбуди много повече, отколкото успяха ръцете на Джили тази вечер. Някъде дълбоко в душата си изпита известна вина. Изненада се, че идва пак, след като не проявил никакъв интерес към усилията й да му достави наслада преди малко. Както и през предишните четири вечери.
Не би се тревожил, ако не бе сигурен, че липсата на интерес се дължи изцяло на мислите, посветени само и единствено на новата му съпруга.
Как можа направо да поднесе Теди на Рейнолдс върху сребърен поднос, с джуфка на упоритата й брадичка и със зряла черешка между устните. Жалко, че нямаше кого да вини освен себе си.
— Напълни я, Джили — промърмори той и посочи празната чаша на масичката до себе си, без да извръща глава.
Зачуди се колко ли бренди ще се наложи да изпие, та да притъпи обзелата го тази вечер празнота. Не беше сигурен дали това въобще беше възможно, след като прекара по-голямата част от следобеда в опити да го постигне.
Отново затвори очи. Заслуша се в шумоленето на роклята й, докато се приближаваше. Стъпките й му се сториха странно колебливи. Чу се издрънчаването на кристал в кристал, докато пълнеше чашата. Дишаше учестено, сякаш през леко разтворени устни.
Странно как така внезапно се настрои на нея…
Именно тогава долови сладкия аромат на люляк. Огнена страст се разля по тялото му секунда преди да отвори очи и да сграбчи китката й. Теди не свари да се извърне и побегне.
— Добър вечер, съпруго — дрезгаво поздрави той, а тялото му оживя, все едно пробудено от стогодишен сън.
Даваше си сметка, че при едно по-силно дръпване тя ще се озове във ваната при него.
Теди затвори очи и лицето й се покри с изключително привлекателна руменина. Преглътна мъчително три пъти и едва тогава успя да изрече:
— Аз… Аз…
— Дошла си да тържествуваш. — Гласът му звучеше плътно, леко прегракнало. От всички причини, които имаше, за да й се сърди, че бе участвала в представлението на Рейнолдс, в момента не му хрумваше нито една. Палецът му се плъзна по вътрешната страна на китката й; под нежната кожа напипа учестения й пулс. Излиза, че дори жени със забележителна дързост и интелигентност могат да останат безмълвни при определени ситуации. — Колко си смела, скъпа моя съпруго, да избереш да го сториш точно тук, в моята спалня.
Тя отвори очи, премигна тревожно, несигурна накъде е безопасно да обърне поглед — бистрата вода във ваната във всеки случай, бе най-неподходящото място — преди да извърне пламналото си лице към прозореца.
— Представа нямах, че ще те намеря във ваната без… искам да кажа… че ще попадна, докато…
— Не, няма откъде да знаеш, че се къпя без дрехи, колкото и странно да ти изглежда. Иначе, предполагам, въобще нямаше да дойдеш, дори ако къщата гореше. Разбира се, имаше възможност да побегнеш в мига, когато отвори вратата. Но не го стори.
— Не допусках, че ще искаш да разговаряш с мен, освен ако не те сваря по някакъв начин неподготвен.
— В това отношение определено успя — увери я той тихо и присви очи, за да вижда по-добре сияйния й профил.
Все още помнеше вкуса на устните й, които в момента леко потреперваха.
— А и знаех, че очакваш някого.
— О! Това ли? — Изведнъж го обзе странно желание да й обясни. — Тя е…
— По дяволите, имам представа каква ти е!
Долови известни пискливи нотки и напрежение в гласа й. Същевременно установи с какво самодоволство, макар и за миг, се изпълват гърдите му, преди отново да изпита потребността да я извади от очевидната й заблуда.
— Джили е с мен откакто се върнах от Триполи. Тя е…
— Не ми обяснявай.
— Но искам да го направя!
— Моля те, пусни ми ръката.
— Няма, защото ще си тръгнеш.
— Това е единственото порядъчно нещо, което мога да сторя. Ти си без дрехи.
— Права си. Но това не ми пречи да ти обясня. Особено когато става дума за недоразумение.
Нослето й се вирна още сантиметър нагоре, а очите й избягваха да срещнат неговите. Приличаше на
