— Още си ми сърдит, но вярвам, че след току-що случилото се все пак няма да ме обесиш.
Крайчетата на устните му се извиха леко нагоре и за път изражението на лицето му се смекчи.
— Вероятно ще го сторя след някакви си петдесет години. Безразсъдно момиче, защо не ми се довери, защо не ми каза за Уил? Щях да направя всичко по силите си, за да ти помогна. Нима, по дяволите, не си си давала сметка, че ще го сторя?
— Кокбърн щеше да убие Уил и при най-малкия намек за вражеско нападение. Не можех да рискувам, като кажа на някого, особено на теб — ти побесняваше станеше ли дума за Нощния ястреб или за войната. Бях сигурна, че ще ме обесиш или ще ми направиш нещо по-лошо.
— Един мъж не беси жената, която обича. Дори да е най-безразсъдната и коварната на земята.
Сърцето на Теди заби радостно.
— С риск отново да изложа главата си на опасност, Майлс, моля те, повтори го отново.
— Сама си знаеш колко си коварна. А и напълно безразсъдна. Излагаш главата си на опасност поне веднъж на ден.
— Цяло чудо е, че някой мъж ще ме иска такава.
— Напълно съм съгласен с теб. Само глупак може да те обича. — Леко ухапа устните й, брадичката, а после поднесе едната й гърда към устата си. Прокара език по зърното. — Или да те желае… Или да има такава потребност от теб, както от въздуха, който диша.
Впи нокти в раменете му.
— Кажи го отново, съпруже мой.
— Обичам те — прошепна той, все така заровил глава в гърдите й. — Отвъд всякакъв разум. Отвъд границите на земята, морето, въздуха и звездите. — Вдигна глава и тя за пръв път видя в погледа му всичко: и болката, и копнежа, и потребностите, от които се бе лишавал и бе отричал толкова дълго. — Теди, ти върна в живота ми напълно изчезналата за мен надежда, радостта, на чието място доскоро имаше само болка, тъга и вина. Чувствах се виновен, просто защото съм останал жив и съм видял още един изгрев, когато толкова много хора бяха лишени от възможността да го сторят. Когато загинаха всички онези, които си отидоха преди мен, които умряха така безсмислено, просто не разбрах защо, по дяволите, аз бях оцелял.
— Аз разбирам — пророни тя и нежно прокара длан по гърдите му; после отпусна глава върху сърцето му. — Няма вина в това да намериш щастие, Майлс.
— Значи е било късмет. Вероятността да оцелееш, когато целият склад с муниции на един кораб избухне, е нищожен. И въпреки това, и аз не знам как, по волята на съдбата, оцелях. Част от мен се радваше, че се е случило така и вълните са ме отнесли на брега, макар там да ме оковаха във вериги. Заслужавах някакво наказание, защото аз заповядах да запалят проклетия фитил преди експлозията. Ако не го бях сторил, ако фитилът бе достатъчно дълъг… — Преглътна дълбоко. — Хвърлиха ме в затвора на бея заедно с останалите от екипажа на Филаделфия, онези, които бях изпратен да спася. — Завладян от спомените, от гърдите му се изтръгна сподавен стон, а лицето му помръкна. — Вместо това станах свидетел как половината от тях измряха.
— Ти не си виновен…
— Нима? Тогава кой, по дяволите, е?
— Може би мъжете, които са ги затворили там. Майлс, ти не си бил пощаден, за да спасиш всичките. Такова нещо не е по силите на никого.
— Никога няма да разберем дали е така. Но можех да направя някои неща, Теди. Бях по-силен от всички тях, взети заедно. Бяха прекарали месеци наред в Триполи в затвора на бея. По-щастливите затворници — младите и немощните — работеха по пристанището, чистеха и приготвяха пиратските кораби за ново плаване. На някои дори оказваха доверието да разтоварват плячката на завърналите се корсари. Най-силните и новите затворници, като мен, пренасяха върху дървени платформи извадените от дълбините на залива камъни и с тях укрепвахме пристанището срещу нападения. Улиците на града бяха прекалено тесни за каруци, но не и за платформите. Носехме ги на раменете си. Бяхме нещо като товарен добитък.
Теди потрепери.
— Майлс…
— Трябва да чуеш това, Теди. Надзирателите се отнасяха отвратително с нас. Беят даваше награда на онзи надзирател, чийто затворници са пренесли най-много камъни за деня. Ето защо те биеха всеки, който се препъне или падне. От съзнанието ми никога няма да се изтрие картината как един силен младеж се препъна, а платформата счупи краката му. Баща му бе принуден безпомощно да наблюдава как го пребиха. — Преглътна отново с мъка и продължи с разтреперан глас: — Съставих план, Теди. Щях да освободя всички или да умра при опита да го направя.
Теди го изучаваше с разтуптяно сърце. Надеждата й замираше като виждаше мрачното му изражение и студенината в погледа.
— Но всичко пропадна. Поддадох се, както се казва, на слабостта на плътта.
Невидима тежест се стовари върху гърдите на Теди.
— Имало е жена?
Чертите му станаха още по-сурови.
— Да, Манал. Тя, заедно с другите жени от харема, стоеше на балкона на двореца, когато минавахме с платформите. Беше млада, красива и невинна в любовта. Виждах само това, не се замислях по-дълбоко, и я желаех. Казаха ми, че била прислужница на бея и ме е избрала за любовник. Нощем, когато пазачите спяха, започна да се промъква в затвора. Никога не заподозрях, че ме използва. Като всички млади и невинни девойки, наскоро загубили девствеността си, демонстрираше огромна любов към мен. Едва по-късно, когато спря да идва, узнах, че е била обещана на брата на бея — зъл, порочен човек, за когото никоя жена не би се омъжила. Тя, явно, също не е искала и е търсила изход. Явно бе смятала, че загубата на непорочността й ще отклони вниманието от нея. Но когато той открил тайната й, тя набързо забравила привързаността си към мен и се опитала да размени живота си с моя. Независимо от усилията си, тя била отведена в открито море, завързана в чувал и хвърлена през борда. Вечерта, когато трябваше да ми отсекат главата, беят реши, че ще го забавлявам много повече в харема му.
— В харема му — едва промълви Теди. — Какво трябваше да правиш там?
— Да пуша опиум и да обслужвам съпругите му. Докато той и брат му ни наблюдават.
— О, Майлс, моля те, недей…
— Помня много малко от онова време, освен беса. Никои мъж не бива да бъде роб на друг, нито да изпадне в плен на опиата. Това е ад, който не пожелавам и на враговете си. Що се отнася до съпругите му, беят се подсигури, че семето ми няма да попадне там, където не трябва, като направи предпазен калъф от червата на козел. Единствените ми деца ще бъдат родените от теб… — Устните му докоснаха нейните. — Ако ме приемеш.
Нови сълзи бликнаха от очите на Теди и се стичаха по страните й. Хвана ръката му и я притисна към корема си.
— Наранен, изпълнен с вина, измъчван от спомените — готова съм да те приема всякакъв, Майлс, и с гордост ще ти родя цяла сюрия деца, та да напълнят всички спални на Мирамер. Повярвай ми — съдбата може и да те е пощадила веднъж, но единствено твоята воля ти е помогнала да прекосиш онази пустиня и да се върнеш тук, в Мирамер за да ме намериш. Заслужаваш всеки грам щастие, който си способен да изстискаш от живота. В това няма нищо, което да поражда чувство за вина. То носи само чест.
Прокара палец по устните й и присви очи.
— Не се съмнявам, че и дядо ми Максимилиан би постъпил така, нали? Жалко само колко време пропилях, за да проумея, че прощаването е добродетел, а не слабост. Също както любовта.
Притисна я плътно и я целуна силно, бавно, с изпълнена с обещания ласка. Теди щеше да се погрижи той да изпълни тези обещания.
Устните им се разделиха и двамата въздъхнаха с облекчение.
Теди извърна очи.
— Сега разбирам колко глупаво постъпих, като не ти казах всичко, Майлс. Исках… Отчаяно исках.
— Е… — Зарови нос в шията й и плъзна ръка по крака й. — Поне си била изкушена да го сториш.
— Много повече от изкушена. Смятах, че съм ти разкрила всичко, след като изпих питието на Уини и…
