— От виното е — отново промълви Хоксмур.
— Разбира се…
Той целуна ъгълчетата на устните й — първо едното, сетне другото. Устните му се задържаха и се притиснаха към нейните.
— Дали ще запомните този миг, госпожице Уилъби?
Доминик имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.
— Не съм сигурна, че ще пожелая да е така.
Пръстите му погалиха клепачите й, слепоочията, страните. Тя не искаше това да свършва. Искаше магията да продължава вечно. Гласът му приличаше на ангелска музика, която я отнасяше надалеч, а прегръдката му бе като рай на земята. Не искаше никога да го напуска. Искаше…
От устните й се изтръгна задавен стон. Цялото й същество се възпламени. За пръв път в нея избухна желанието. Кожата й настръхна от вълшебни тръпки и тя внезапно се почувства опияняващо женствена и готова да се отдаде на мъжката му страст. Гърдите й набъбнаха, в слабините й лумна огън и тя се притисна към него.
Отвори очи и се потопи в сребърния огън на неговите.
— О, Господи…
— Шшт. — Пръстите му притиснаха устните й, после ги разтриха, карайки ги да пулсират, да се разтворят с изгарящ копнеж. — Сега ще ви заведа у дома ви. — Гласът му бе странно дълбок. Лицето му приличаше на застинала маска. Но той отново наведе глава и устните му докоснаха леко нейните. — Разбирате ли, че трябва да ви отведа у дома?
Устните й се разтвориха. Езикът й не се помръдна. Нищо не излезе. Не можеше да мисли, защото единственото й желание бе отново да го целуне.
— Не. — Той се отдръпна назад и улови едната й ръка, обвила врата му. — Вие нищо не разбирате. Точно това ви прави толкова дяволски опасна.
Доминик се опита да фокусира погледа си.
— А-аз не съм…
— Напротив, сте. — Взе ръката й, задържа я в своята, притисна я към устните си, наведе глава и се взря в очите й. — Да вървим. Стана много късно. И всеки миг благородните намерения ще ме напуснат.
— Благородни намерения. Да, вие сте такъв. Господи, главата ми е толкова натежала. А краката ми… — Доминик се намръщи и зарови лице в шепи. Усети как стомахът й се преобърна. — Смятате ли, че пих прекалено много?
— Предполагам, че е така.
Тя се отпусна в креслото и затвори очи. Да не би някъде да имаше скрит механизъм, който да кара стаята да се върти?
— Трябваше да хапнете повече ягоди.
Внезапно я обви мрак и една топлина, която сякаш извираше от нея. Чу как дърветата в огъня изпукаха и се запита защо ли й се искаше никога да не помръдва от мястото си.
— Не си мислете лоши неща за мен, господин Хоксмур — промърмори младата жена, усещайки как две силни ръце се обвиват около нея, повдигат я, отнасят я. Извърна лице към топлината и се потопи в дъхавия аромат на солено море.
— Винаги ще си мисля само най-доброто за вас, скъпа моя госпожице Уилъби — прошепна той. — Винаги.
ГЛАВА 10
— Всички погледи на британското кралство са насочени към теб, Николас.
— Благодаря ти, Бритълс. Наистина съм движен единствено от патриотичен плам и, разбира се, от огромната ми любов към всички англичани.
— Мили Боже, познавам те достатъчно добре, за да си помисля подобно нещо. Но ако бъдеш победен от някой французин, например Перно, цялата ни страна ще се почувства оскърбена.
Николас отмести поглед от дебелото въже, което навиваше, и втренчи присвитите си очи в Бритълс.
— Значи сега съм герой — процеди с явно презрение в гласа.
Бритълс скръсти ръце над корема си, изпъна рамене и се облегна на фалшборда на „Мисчиф“.
— Може да ти се струва отвратително и навярно имаш право. Обаче достатъчна е само малко реклама и най-презираният измамник може да се превърне във всенароден любимец.
— Странно колко бързо се разпространяват новините — саркастично отбеляза Николас. — Не че ти имаш нещо общо с това. Дискретността винаги е била основната ти черта, нали?
— Би трябвало да си ми благодарен, Николас.
— Улучил си дяволски лош момент да ми правиш услуга. — Николас закачи въжето на една от куките на мачтата, сложи ръце на кръста си и се втренчи намръщен към тълпата на пристанището. Сред оживеното множество не се виждаше и следа от млада дама. Видя как неколцина от хората му качиха няколко каси с мадейра на борда и внезапно изпита жажда. — Последното, от което се нуждая, е Стринфелд и Перно да си пъхат носовете в тази работа. Те с удоволствие ще ми създават пречки само и само да ме изпреварят й първи да открият „Котешкото око“.
— И какво лошо има в едно малко състезание? Особено след като цялата нация ще го следи? Графиня Сейнт Леджър не би имала нищо против, както предполагам и твоят тайнствен клиент. Ако това помогне работата да се свърши… — Бритълс сви рамене.
— Работата ще бъде свършена, но аз не се вдъхновявам от идеята, че ще направя услуга на скучаещата висша класа. Всичко това ми се струва нагласено.
— Не съм чак толкова добър. Просто се опитах малко да пораздвижа духовете.
— Искаш развлечение.
Адвокатът придоби престорено скромен вид.
— Ти наистина умееш да правиш отлични спектакли, когато отправяш някакво предизвикателство. Сега обаче не съм сигурен кое е най-голямото предизвикателство за теб. Както сам знаеш, с възрастта подбудите ни се променят.
Николас го изгледа твърдо.
— Защо ли чувствам така, сякаш току-що съм налапал стръвта и тя е заседнала… точно тук, в гърлото ми?
Бритълс отново сви рамене, отдръпна се от парапета и плъзна ръка по блестящия месинг.
— Шхуната е в прекрасно състояние, и то само за една седмица работа. — Повдигна вежди и гласът му се повиши с една октава. — Нашата… госпожица Уилъби виждала ли я е?
Николас грабна малкия далекоглед, който висеше на парапета, отвори го и пак го затвори. Изгледа намръщен морето и сърдито отговори:
— Ти би трябвало да си по-добре осведомен, Бритълс. От една седмица не съм разговарял с госпожица Уилъби. Тя е заета с други дела, както вероятно би заявил брат й.
Бритълс тежко изсумтя.
— Момичето се опитва да съживи бизнеса на компанията, Николас. А това изисква време.
— И твоята помощ.
Адвокатът наклони глава, а очите му развеселено блеснаха.
— Ти я изпрати при мен, Николас. Нямах друг избор, освен да помогна на тази мила жена. Горката, бе нападната от ужасна глутница освирепели кредитори. Дяволска неприятна бъркотия, а и доста опасна. Този господин Дж. С. Уайтстоун е много по-опасен, отколкото изглежда на пръв поглед. Подушвам конспирация… — Бритълс се замисли за миг, после поклати глава. — Беше по-добре, че аз се заех с всичко. Възнамерявам да държа цялата работа под око. Нещо притеснява ли те, стари приятелю?
— Мен? — Николас повдигна вежди. — По дяволите, не. Бях твърде зает денем и нощем в „Райт, Фулър и Смит“. Какво общо има това с мен?
— Тя ти помогна с изчисленията за баласта и платната.
— Да, направи го. Всъщност, изпрати ми писмо с подробно описание и точни изчисления.
