— Аха. — Бритълс скръсти ръце на гърба си и повдигна гъстите си вежди. — Наистина доста интересен начин за един джентълмен да прекарва времето си — с Райт, Фулър и Смит.
Николас стисна зъби и с усилие потисна надигналото се в гърдите му раздразнение към стария му приятел. Райт, Фулър и Смит бяха добри делови партньори, ергени, с вечните пури в уста и внушителни шкембета.
— Да, те са прекрасни момчета и с тях човек никога не скучае — нито денем, нито нощем.
Бритълс озадачено се намръщи.
— Да, напоследък светските кръгове не могат да се похвалят с компанията ти. Доста необичайно за теб да изчезнеш по този начин. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че Полин Кавендиш беше миналата вечер на приема у лейди Пейн. Изглеждаше необикновено неспокойна и около нея витаеше някаква сянка на отчужденост, която ти би намерил за доста опияняваща, стига да беше там.
— Разбира се, ти беше там, за да й предложиш приятелско рамо, на което тя да се облегне.
— О, да, бях там. Не бих го пропуснал. Но едва ли съм бил особено полезен на лейди Кавендиш. Придружавах госпожица Уилъби.
— А, разбира се. — Николас иронично сви устни. Горкото момиче се нуждаеше от малко развлечения, нали?
При това отчаяно.
— Колко мило от твоя страна, Икабод.
— Нали? Научих я да танцува валс.
Николас се втренчи в приятеля си, докато една съвсем жива картина изплува във въображението му.
— Валс — промълви той и се видя как стои там сред тълпата, наблюдавайки как Доминик Уилъби танцува своя първи валс… в прегръдките на друг мъж. Трябваше му по-малко от минута, за да разпознае присвиването в корема — огромно разочарование… и то толкова внезапно, толкова всеобхватно, че му се прииска да изтрие с един замах усмивката от лицето на Бритълс.
— Тя наистина е нещо специално, Николас. Аз съм очарован от момичето. Не съм изпитвал подобни чувства към жена откакто моята скъпа Лусинда почина.
Е, едва ли можеше да се оспори подобно твърдение. Николас почувства как гневът му мигом се стопява и изчезва подобно на пясъка под прилива.
— Да — чу се да изрича, без да знае какво друго да каже. Но всичко бе събрано само в тази една- единствена дума. Разбираше напълно възхищението на Бритълс. Той самият прекара цялата седмица, опитвайки се да разбере собствения си интерес към Доминик. И не успя. Може би тъкмо затова бе останал по-далеч от обществото, и по-специално от нея. В крайна сметка един мъж се нуждаеше от време, за да изгради защитата си, преди да потегли на пътешествие с жена, особено след като за неопределено време щяха да живеят опасно близо един до друг. Освен това не желаеше да се забърква с любовна авантюра. Имаше прекалено много работа, за да пилее време и мисли за подобни неща.
— Ти ще я вземеш със себе си — отбеляза Бритълс с глас, натежал от собственото му разочарование.
— И аз самият не знам как се случи — промърмори Николас. Сега, като погледнеше назад, се убеждаваше все повече, че е бил манипулиран в собствения си дом, когато умът му е бил замъглен от уискито и петдесетгодишното вино. Но как бе станало? Ако го разбере, ще успее да попречи подобно нещо да се случи отново. Нямаше да позволи да се случи. Никога повече.
— Не можах да я вразумя. Тя дори не иска компаньонка. Казала на приятеля си Сайлъс Стийл да се занимава с онази кръчма и да не се тревожи за нея.
— Това не ме изненадва.
— Грижи се за момичето, стари приятелю.
Николас погледна към пристанището и оживената тълпа.
— Би трябвало да отплавам, преди да е дошла. Това е най-добрият начин да се погрижа за нея… — Погледът му бе внезапно бе привлечен от един млад моряк. Беше му нужна само минута, за да разбере защо и да признае, че тялото му вече я бе разпознало. Сърцето му ускорено заби.
— Ето я и нея.
Бритълс подскочи. Спокойната му увереност се стопи яко дим и лицето му се оживи. Промяната бе невероятна.
— Къде? Не я виждам. Не… — Адвокатът едва не се задави, когато се взря по-отблизо във фигурата, която си проправяше път по подвижния мостик. — Мили Боже, това не е… О, но тя въобще не прилича на момче. Трябва да направим нещо, Николас. Това… това не бива да бъде позволено на борда на кораб, пълен с… нали се сещаш.
— Мъже.
— Именно.
Николас скръсти ръце пред гърдите си и насочи поглед към госпожица Уилъби или по-точно към смайващо дългите й крака в прилепнали панталони.
— Не знам, Бритълс. Има нещо у тази жена, тя изобщо не подозира какво влияние оказва върху мъжете.
Адвокатът рязко извърна глава.
— Да. Това се нарича неподправена невинност. Така подлудява мъжете и ги кара да се нахвърлят върху нея.
— Тъкмо обратното. — Николас сграбчи приятеля си за рамото. — Странно е, но подобно нещо може да накара и най-отявленият развратник и измамник да се превърне в благороден джентълмен.
— Какво?
Но Николас нямаше желание повече да казва на Икабод Бритълс каквото и да било.
— Госпожице Уилъби! — извика той, не можейки да прикрие възбудата в гласа си. Усети особена лекота и приповдигнатост, когато се запъти да я посрещне. Не я бе виждал от седмица. Внезапно му се стори, че са минали месеци. Протегна ръка към пътната чанта, която тя носеше, и очите им се срещнаха. После погледът му се плъзна по цялото й тяло — от главата до петите. Лицето й, полускрито под широката периферия на шапката, изразяваше затаено очакване. Така може би се чувстваше една млада жена, която за пръв път се показва с новата си рокля в обществото и със затаен дъх очаква възторжени похвали и възхитени погледи. Хоксмур бе правил безброй комплименти на безброй жени, но този път подбра думите си особено внимателно.
— Изглеждате страхотно, госпожице Уилъби. Дори бих казал доста заплашително.
Това бе истина, макар и не по начина, по който тя го разбра.
Устните й леко потрепнаха, но въпреки самообладанието й, в очите й блеснаха доволни пламъчета. Покритият с лунички нос се изви към вятъра. Николас усети как гърдите му се изпълват с необяснимо задоволство. Защо трябваше да се чувства толкова дяволски щастлив, че е доволна, когато в неговите очи тя не беше нищо повече от истинско бедствие?
— Обикновено не закъснявам — рече Доминик и бързо се огледа наоколо, сякаш ни най-малко не се интересуваше от Николас, нито пък имаше намерение да се извини. Наклони глава и ризата й леко се разтвори, разкривайки нежна плът, бяла като алабастър. — Но двамата с Дру трябваше да разрешим някои проблеми, възникнали в последната минута. — Внезапно се намръщи. — Нужно ли е онези мъже да се катерят там? Много добре знаете, че мачтите са кухи. Те са толкова деликатно балансирани, че могат да издържат тежестта само на един човек.
Николас не се обърна. Усети как гласът му затрептя от гордост. Този малък ремонт бе негова идея, и то брилянта при това, или поне така го увериха Райт, Фулър и Смит.
— Наредих да ги уплътнят.
Очите й се разшириха и тя недоволно се намръщи.
— Да ги уплътнят? И защо, по дяволите, направихте подобно нещо?
Младият мъж усети как в гърдите му внезапно се надига раздразнение и той неспокойно се размърда. Почувства се като някой неумел чирак, сгълчан от майстора си.
— Заради ефективността, госпожице Уилъби — отговори, но в тона му имаше оправдателна нотка. — Деликатният баланс и малката тежест не означават нищо, ако не можете да повишите скоростта. Вие ще
