издигнали високи дюни, които го ограждаха като крепостна стена от пясък. Разположен сред дълбоките окопи, лагерът оставаше незабелязан чак докато ездачът не се озове пред него, а тогава вече бе късно да обърне и да се върне. Хората на Рамзи бяха добре въоръжени, но изглеждаха уморени, зло нахранени и без съмнение обезверени. Явно нямаха голяма полза от „Котешкото око“, което според легендата трябваше да ги направи непобедими и силни.
Погледът на Николас бе привлечен от група бедуини, скупчени около мъж, който лежеше върху пясъка. Мъжът бе гол, а кожата му — болезнено бяла. Трима пазачи завързаха глезените и китките му към коловете, забити на разстояние в пясъка. Обиждаха го, ритаха го грубо в ребрата, а после го оставиха там да крещи от агония и страх, да бъде опечен жив под безмилостните лъчи на слънцето.
Николас се взря в нещастника, който му се стори смътно познат. Но забрави за него, когато завесата на палатката се отвори с плющене и бедуините го набутаха в полумрака. Въздухът бе натежал от сладникавата миризма на опиум. Николас се изкашля, за да прочисти дробовете си. Примигна, тъй като очите му смъдяха от дима. Пазачите му се спряха мълчаливо пред края на един червен килим, който покриваше палатката, все едно бе приемната зала на някой дворец. Изведнъж Николас долови някакъв звук в тишината — тихо и ниско тананикане. Женски глас, който се носеше из натежалия въздух. Беше чувал тази мелодия, но не можеше да си припомни къде. Но не мелодията го омагьоса, не тя възпламени кръвта му и не тя го накара да се разтрепери до дъното на душата си. Това беше нейният глас. На Доминик. И тя си тананикаше циганската
Неговата съпруга. Да се люби в стая, пълна с бедуини. Дано да имаше твърде основателна причина за това! Николас започна да вярва, че тази жена е способна на всичко. Лицето й оставаше безизразно, по него не премина никаква сянка на разпознаване, не се отразиха никакви предателски чувства като облекчение, любов…
Не. Тя не бе напуснала доброволно Тунис, въпреки че по всичко изглеждаше, че се чувства много добре тук. Това бе великолепно представление и нищо повече, предназначено да обърка всички, в това число и самия него. Един брак по принуда не би накарал Доминик да потърси убежище в лагера на неговия заклет враг. Навярно й трябваше време, за да свикне с идеята за брака им, но нима заради това би се решила на подобно предателство? Никога!
Но какво й бе сторил опиумът?
Погледът му обходи вътрешността на палатката. Рамзи се бе проснал в някакво смешно подобие на трон в средата на една платформа. В скута си крепеше стъклено наргиле с опиум, очите му бяха притворени. Приличаше на заспал. Но Николас знаеше, че наблюдава Доминик, както и всички останали мъже в палатката. Тя бе твърде привлекателна.
— Завържете го — рече внезапно Рамзи, без да помръдва. Повлякоха го към масивния дървен стълб в средата на палатката, който приличаше на уред за мъчения. Оковаха китките и глезените му с тежки белезници, висящи от дебели вериги, прикрепени към стълба.
Рамзи цъкна с език и пазачите излязоха. Доминик продължи да танцува и да тананика с дрезгавия си, дълбок глас. Тя се движеше из палатката и в един миг приближи толкова много до Рамзи, че Николас бе сигурен, че негодникът е усетил горещия й дъх. Тя дори се наведе ниско, давайки му възможност да види гърдите й. Жестът й бе достоен за най-съблазнителната циганска танцьорка. Но Рамзи не посегна към нея, както би направил Николас, ако имаше възможност. Или може би тя се извъртя твърде бързо и замаяният от опиум арабин не можа да я стигне. Доминик се спусна надолу по стълбите и се завъртя в средата. Ръцете й бяха високо вдигнати, косите й се вееха край нея, а гласът и се извиси в тревожно кресчендо. После тя падна на пода, изпускайки лека въздишка.
Рамзи се наведе към наргилето с опиум. Доминик се надигна, обърна се с гръб към арабина и бавно припълзя към Николас. Лицето й приличаше на каменна маска, въпреки че страните й пламтяха от танца. Очите й изглеждаха пусти и отсъстващи — една бледа сянка на дълбоките и блестящи очи, които той помнеше. Това му подейства като силен удар в корема. На устните му напираха думи, несвързани брътвежи за вечна любов.
Тя се изправи пред него, неговата съпруга, задъхана и запотена, с прилепнала коприна по чувствените извивки на тялото, с устни, извити в недвусмислена покана. Нещо проблесна за миг в очите й, нещо, което възроди надеждата в гърдите му. И тогава тя разтвори устни и го заплю в лицето.
ГЛАВА 24
Хоксмур се дръпна толкова силно от веригите, че копчетата на ризата му се разхвърчаха. Доминик видя яростта в очите му и побърза да се извърне, преди да се е издала. С огромно усилие на волята възпря сълзите си, преглътна гнева си от раните му, стисна юмруци, за да не го докосне. Всичките й инстинкти крещяха, че трябва да се извърне и да го остави.
Той я гледаше с пламтящи очи, сякаш я мразеше до дъното на душата си…
Рамзи се засмя одобрително, обви ръка около кръста й и я дръпна в скута си.
— Пази се от капризните жени — подигравателно изрече той, без да откъсва поглед от гърдите й. — Те ще те предадат при първа възможност. Сигурно не знаеш как да я направиш щастлива.
Доминик затвори очи, вкопчи се в ръката му и посегна към стъкленицата с опиум. Той я остави да стане и отново насочи вниманието си към опиума. Доминик заобиколи креслото му, погледна към ножа, който лежеше наблизо, после рискува да вдигне очи към Николас. Сърцето й се сви при гледката на насиненото му и изранено лице. Той не я погледна.
— Тя не означава нищо и за двама ни — каза Николас. — Пусни я да си върви.
— Да я пусна? Попитай я дали желае да си отиде.
Доминик отпусна ръка върху рамото на Рамзи.
— Искам да остана с мъжа, който владее „Котешкото око“.
Рамзи се оригна шумно.
— Мисля, че тя иска да те наблюдава как ще умреш. Също като мен тя ще изпита истинска наслада да изреже черния ти дроб, да го опече на шиш и да го изяде. Сега ще и предоставя тази възможност. — Наведе се, за да остави стъкленицата върху масичката до креслото. След това се протегна към ножа и се престори, че се навежда напред, за да го вземе.
Доминик едва не изохка на глас. Ако бързо не предприеме нещо, Рамзи, в опиумното си опиянение, щеше да убие Хоксмур. Усещаше го с цялата си душа. Без да се колебае, тя се стрелна покрай ръба на креслото, обви ръце около шията на Рамзи и го възседна, притискайки го с цялата тежест на тялото си. Той се облегна назад и изненадано изръмжа. Младата жена се изви, обхвана главата му е две ръце и притисна устни към неговите.
О, Господи, той отвръщаше на целувката й. Но нали тъкмо това искаше да го накара да направи!
Мислите й отчаяно препускаха. Не можеше да остане дълго така, без да предизвика подозренията му. Не бе изключено да повърне или да се задуши. Той издаде някакви животински звуци и мокрият му език се опита да проникне в устата й. Доминик почувства, че й се повдига. Езикът му продължи да натиска, а другата му ръка задърпа колана на шалварите й и пръстите му се плъзнаха надолу.
Мили Боже!
Доминик разтвори устни, решила, че езикът му е по-малкото зло. Ала сгреши. Мъжът имаше огромен език — дълъг, отвратително влажен, странно студен и бе най-гнусното нещо, което някога бе познала. Вкопчи се в облегалката на стола и се опита да се извърти настрани. Невъзможно. Ножът се притискаше болезнено с плоската си част към гърба й. Тя вплете пръсти в мазната му коса и я дръпна силно. Това само го възбуди още повече. Още един миг и щеше да се задуши и при всички случаи да повърне отгоре му…
