— Защо ли не се учудвам, че баща ти стои зад това?
Тя сви рамене и се усмихна.
— Татко те харесва.
— Джейк мисли, че ако видят как нашето момче блести на игрището, ще му направят предложение и ще му дадат пълна стипендия — обясни Даръл.
Тео вдигна ръка.
— Чакайте малко…
Те не обърнаха внимание на протестите му.
— Винаги се търсят добри защитници — вметна Конрад.
— Точно така — съгласи се Даръл. — Но Джейк смята, че Елиът е толкова бърз, че може да играе и в атака.
Мишел сръга Тео в ребрата, за да привлече вниманието му.
— Треньори от колежите ходят на мачовете на Сейнт Клеър да търсят таланти.
Сега пък Конрад сръга Тео да се обърне към него.
— Защо не започваме?
— Да започваме? — попита Тео, като разтриваше слепоочията си. — Какво да започваме?
Конрад извади някакви листи от задния джоб на панталона си и ги постави на масата. После бръкна в джоба на ризата си, извади едно по-малко листче хартия и очукан жълт молив и погледна Тео въпросително.
— В кой колеж си учил?
— Моля?
Конрад повтори въпроса.
— В Мичигън — отговори Тео. — Защо искаш да знаеш…
— Това е голям колеж, нали? — попита Чери.
— Да — кимна Конрад.
— Сигурно е и хубав — отбеляза Даръл.
Тео обиколи с поглед масата и забеляза, че всички включително, и децата, го гледат. Всички, изглежда, бяха наясно какво ставаше. Всички освен него.
— Джейк ли предложи да ме разпитате за колежите? — попита той.
Никой не отговори на въпроса му. Конрад продължи.
— И си играл футбол, нали?
— Да.
— После си учил право.
Това не бе въпрос, но Тео кимна.
— Точно така.
— В Мичигън ли получи юридическата си диплома? Какво, за бога, ставаше?
— Не. Завърших право и Би Ей на Изток.
— Какво е Би Ей? — попита Чери.
— Бизнес администрация — обясни й Мишел.
— И право. Не го забравяйте — каза Даръл със страхопочитание.
— Ами да, доста хора завършват…
Конрад го прекъсна:
— Къде точно си учил?
— Йейл.
— О, боже, това е хубаво училище — обади се Чери.
Конрад кимна.
— Предполагам, че си имал впечатляващ успех. Не греша, нали? — попита той, докато бясно си записваше нещо.
Изведнъж му прищрака. Тео не разбираше как не се бе сетил по-рано. Учителят го интервюираше за работа в гимназията.
Тео реши, че ще се наложи да си поговори добре с Джейк при първа възможност. За да се кротне.
— Сигурно още си пазиш старите наръчници? — попита Конрад.
— Наръчници?
— Футболните наръчници със схеми и диаграми — подсказа му Мишел.
Тя се усмихваше сладко и видимо се забавляваше при вида на неговото смущение и объркване. Тео реши, че трябва да си поговори насаме и с нея.
— Добре, отидохме прекалено далече — каза той решително. — Трябва веднага да изясня едно недоразумение. Като спрях да заредя на бензиностанцията на път за Боуън, имаше едно момче…
Не можа да продължи, защото Мишел го прекъсна. Тя постави ръката си върху неговата и каза:
— Нали си пазиш старите футболни наръчници?
— Защо мислиш така?
— Всеки мъж си ги пази.
— Ами да, всъщност пазя някои от тях. Но… — добави той бързо — те са прибрани с другите ми вехтории на тавана.
— Не може ли някой от братята ти да ти ги изпрати? Ще го помолиш да ги прати по куриер.
— И после какво?
— Можеш да дойдеш с мен на следващата тренировка и да огледаш отбора.
Елиът настоя.
— Много ще се радваме.
Всички започнаха да говорят за отбора, всички освен Джон-Патрик. Момчето се опитваше да измъкне пистолета на Тео. Тео постоянно буташе ръката му. Имаше чувството, че внезапно е попаднал в чужда страна, където никой не разбира и дума от това, което той казва.
— Аз не съм треньор по футбол! — извика той. Когато всички млъкнаха, той кимна настойчиво. — Точно така! Чухте ме. Не съм треньор по футбол.
Най-после бе поел контрола над ситуацията и се почувства необикновено доволен от себе си. Облегна се и изчака те да осмислят истината.
Неговото изявление не ги смути.
— Момчетата учат с огромно желание — каза Конрад. — Но аз няма да ти оказвам натиск, Тео. Не, в никакъв случай. В Боуън не постъпваме по този начин. Нали, Даръл? Ние не настояваме.
— Не настояваме.
Конрад откъсна парче от листа, наведе се над масата и записа нещо. После го сгъна и отново погледна Тео.
— Директорът на училището е в Мемфис, но говорих с него по телефона, преди да дойда тук. — Побутна сгънатия лист към Тео. — И двамата смятаме, че това ще те задоволи. — После се изправи и кимна на Чери. — Не мога да карам Били да ме чака повече. Извинете, че ви прекъснах вечерята. Тео, очаквам да те видя на тренировката утре. Майк знае къде и кога.
Той подаде на Тео големите листове, които бе оставил до сгънатата бележка, ръкува се с него и му каза, че се радва, задето са се запознали, после си проправи път до вратата. Спря на прага.
— Случайно да имаш разрешително за учител, Тео?
— Не.
— Така и очаквах, но държах все пак да попитам. Няма нищо. Не се тревожи. Ще го уредим заедно, при тези специални обстоятелства. Довиждане.
Тео не се втурна след Фрилънд, за да му обясни, че бърка. Реши, че може да изчака до тренировката на следващия ден. Далеч от хаоса, който го заобикаляше в малката кухня, здравият разум щеше да надделее.
— Мамо, кога ще ядем? — попита Джон-Патрик.
— Веднага слагам масата.
— Ние трябва да тръгваме — каза Тео на Мишел.
— Ще останете ли за вечеря? — попита Чери. — Има достатъчно храна за всички.
