цялата проклетия се стовари отгоре ми. Счупи всяка костичка в ръката ми, нали тъй, Майк?
— В общо линии — съгласи се тя.
Мишел стоеше надвесена над него и реши, че навярно го изнервя така, затова си придърпа един стол и седна между Даръл и Тео.
— Ти ли направи операцията? — попита Тео.
— Не, не аз.
— Доктор Майк убеди един хирург от Ню Орлиънс да ме оперира — каза Даръл.
— И той се справи добре, нали, Даръл? — добави Чери.
— Няма спор. Благодарение на него, запазих всичките си пръсти. Вече мога да ги мърдам.
— Това си е истинско чудо — обади се Чери.
— Джим Карсън дойде да ме види в болницата. Не беше посещение от загриженост. Каза ми, че съм проявил небрежност, защото съм знаел, че машината не работи както трябва и въпреки това не съм я спрял, а съм продължил да работя на нея. Нарече ме кръшкач и ме уволни.
— Имате ли профсъюз във фабриката?
— Ами, братята Карсън по-скоро ще затворят фабриката, отколкото да позволят там да влезе профсъюз. Оплакват се, че и така не изкарват достатъчно пари, за да свързват двата края и да плащат заплатите, а ако трябва да се разправят и с работнически искания, по-добре направо да затварят.
— Все заплашват да затворят фабриката, ако някой започне да им създава проблеми — допълни Чери. Тя пусна престилката си, отиде до мивката, за да намокри една кърпа и изчисти лицето на бебето.
— Имаш ли химикал? — попита Тео Мишел. — Искам да си отбележа някои неща.
Тя отвори лекарската си чанта и затършува вътре. Тео забеляза, че бебето наблюдаваше Мишел с изражение, което можеше да се определи като комично разтревожено.
— Хенри ти няма доверие — каза Тео ухилен.
Бебето се обърна към Тео и му се усмихна. По брадичката му потече слюнка.
— Получи ли компенсация? — попита Тео.
— Джим каза, че застрахователните им тарифи ще се повишат, ако предявя иск, а че и без това не отговарям на условията, защото злополуката е станала по моя вина.
— Даръл се тревожи за другите работници във фабриката — каза Чери. — Ако Джим Карсън я затвори, всички ще останат без работа.
Тео кимна, после взе документите, които Даръл бе събрал и започна да ги чете. Разговорът веднага спря, а Даръл и Чери го гледаха с очакване. Единственият шум в кухнята идваше от бебето, което смучеше юмручето си.
На Тео не му отне много време да изчете всичко.
— Подписвал ли си някакви документи за уволнението си? — попита той.
— Не.
— Не забравяй да кажеш на Тео за адвоката — напомни Чери на съпруга си.
— Тъкмо се канех да му кажа. Джим изпрати франк Трип да говори с мен.
— Всички му викат Червея — обади се Чери. Тя се бе преместила пред печката и разбъркваше яденето, което бе сготвила за вечеря. — Ние му викаме Червей и в лицето. Не зад гърба му. Искаме да знае какво мислим за него.
— Чери, успокой се и ме остави да обясня — прекъсна я Даръл. — Франк е адвокат в Сейнт Клеър и ако не бях в собствената си къща, щях да плюя всеки път, когато произнасям името му. Той е жив обирджия, а също и партньорът му, Боб Грийн. Двамата имат обща фирма и работят на месечни… каква беше думата, Чери, скъпа?
— Комисиони?
— Хонорари — подсказа Тео.
— Да, точно тъй беше. Както и да е, та казвах, че получават месечни хонорари от Карсън и работата им е да се справят с всякакви проблеми, които изникват, проблеми като мен.
— Прилича ми на добра сделка — обади се Мишел.
— Та се чудехме… — започна Чери, после кимна на Даръл. — Говори ти, душко. Кажи му какво искаш, тъй както те посъветва Джейк.
— Добре. Двамата с Чери се чудехме дали не можем да направим нещо по тоя въпрос, щом си адвокат. Ще ти платим за времето, разбира се. Не приемаме милостиня.
— Но не искаме да ти създаваме неприятности — каза Чери.
— Как можете да ми създадете неприятности? — попита Тео, напълно объркан.
— Джейк ни обясни, че тъй като официално не си напуснал министерството и не си подписал договора за треньор, не можеш да вземаш пари.
— Защото ти плащат от министерството. Така ли е? Или Джейк си измисля?
— Ако ще има такса, трябва да знам колко, за да започна да мисля откъде ще намеря парите — допълни Даръл.
— Няма да има такса — каза Тео.
— Значи Джейк ни е казал истината?
— Да — излъга той.
— Можеш ли да направиш нещо с тези Карсън? — попита отново Чери. Гласът й бе пълен с надежда, но лицето й бе загрижено.
— Без да ги ядосаш толкова, че да затворят фабриката — напомни му Даръл. — Джейк много те хвали…
— Така ли? — Тео едва не се разсмя. — Не можеше да си представи какво е казал Джейк по негов адрес. Джейк със сигурност не знаеше нищо за Тео като адвокат. Двамата почти не бяха говорили за друго, освен за риболов.
— Да, сър, така е. Той мисли, че можеш да си поприказваш с Джим Карсън от мое име. Нали знаеш, да го накараш да отстъпи. Удържат ни толкова много за медицинска осигуровка всеки месец, а после не ни дават да я използваме за спешни случаи. Не ми се струва редно.
— Не е редно — съгласи се Тео.
— Може да поговориш с брата на Джим, Гари. Той е по-голям и Джим прави каквото Гари му каже. Гари ръководи всичко — обясни Чери.
Тео пак кимна.
— Не съм запознат със законите на Луизиана — започна той и веднага забеляза как лицето на Даръл помръкна. — Което означава, че трябва да направя някои проучвания, да поговоря с някои приятели, които да ме посъветват — добави бързо той и видя, че Даръл отново кима усмихнат. — Ето какво предлагам. Ще направя проучванията си, ще измисля план за действие, а после ще седнем заедно и ще ви изложа вариантите. Междувременно е по-добре да не казвате на никого за този разговор. Не искам Карсън или адвокатите им да знаят, че се занимавам с този случай.
— Да — кимна Даръл. — Няма да кажа и дума.
— Ами Джейк? — попита Чери. — Той вече знае, че сме говорили с теб.
— Той няма да каже на никого — успокои Даръл жена си.
Едно от децата повика майка си и прекъсна разговора.
— Мамо, господин Фрилънд е на верандата. Да влезе ли?
После друго момче, някъде към пет шестгодишно, дотича в кухнята. То имаше лице, покрито с лунички и бе наследило къдравата коса на майка си.
— Джон-Патрик, доведи господин Фрилънд в кухнята.
Момчето не обърна никакво внимание на майка си. Мушна се до Мишел и се вкопчи в ръката й.
— Няма да ви притесняваме повече — каза Тео и се надигна. — Прочетох документите, Даръл. Няма нужда да ги вземам със себе си.
— Не може да си тръгнете сега — каза Чери. — Господин Фрилънд дойде чак дотук, за да се запознае… тъй де, няма да е редно да си тръгнете, без да се запознаете.
— Той и без това е имал път насам — измърмори Даръл, забил поглед в покривката.
Тео усети, че това е лъжа.
— Господин Фрилънд също ли има правен проблем? — попита той Мишел.
