— Тоест?
— Мой ред е да те побъркам.
— Ще видим. — Той отново я целуна, силно и бързо, после стана от леглото и я вдигна на ръце.
— Горещо ми е — съобщи той.
— Вече?
Пръстите й се заровиха в разрошената му коса и се опитаха да подредят кичурите му.
— Къде отиваме?
— Много съм изпотен. Да си вземем душ.
Тя бе толкова доволна и сънена, че би се съгласила с всяко негово предложение.
— Ще ти изтрия гърба, а ти — моя.
— Не, искам аз да те изтрия отпред, а ти…
Тя постави длан на устата му.
— Разбрах ти идеята.
Десет минути по-късно и двамата бяха чисти. Водата бе станала хладна, но това не се отрази на страстта им. С нежна дяволитост Мишел се надигна на пръсти и прошепна в ухото му една своя фантазия. Обясни му я с подробности и когато свърши, Тео едва се държеше на краката си.
Тя го притисна до плочките и започна да го побърква с горещи влажни целувки, които постепенно се спускаха по мокрото му тяло.
Той нямаше сили да я занесе до леглото. Двамата несръчно се изсушиха между целувките. Строполиха се в леглото изтощени. Тео легна по гръб, а Мишел се облегна на лакът и прокара пръст по белега от операцията.
После се наведе и го целуна. Очите му се затвориха, но той продължи да се усмихва.
— Така ли правиш с всичките си пациенти?
— Да им целувам белезите от операцията?
— Аха.
— Определено. Налага се.
Той се прозя.
— Защо?
— Това е част от лекарската клетва.
Тя се отпусна по гръб, издърпа чаршафа и затвори очи. Вече заспиваше, когато Тео я побутна.
— Мишел?
— Хммм?
— Открих най-хубавото в теб.
— Какво е то? — прошепна тя сънено.
Той дръпна чаршафа надолу и постави ръка върху гърдата й. Ако не бе толкова изморена, тя щеше да го попита защо мъжете са толкова луди по женските гърди, но после осъзна точно къде се намира ръката му и очите й се напълниха със сълзи. Как можеше да не обича този мъж?
Той бе положил ръка върху сърцето й.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Мишел се събуди чак в десет и петнайсет на следващата сутрин. Протегна се, претърколи се и прегърна възглавницата, на която бе спал Тео. Отново затвори очи и си припомни изминалата нощ. Докато се наслаждаваше на спомените, унесът я напусна и действителността рязко се намеси. Беше десет и петнайсет, а тя трябваше да се срещне с приятелките си в клиниката в осем. Мери-Ан щеше да я убие. Дали седеше в колата си и чакаше? Не, разбира се. Би дошла до къщата й.
След двайсет минути Мишел бе готова за излизане. Облечена в къси панталонки и синя блузка без ръкав, тя си обу къси чорапи и една маратонка. Изтича по стълбите, спря долу, облегна се на пералнята и обу и другата маратонка.
Отиде да потърси Тео. Намери го в библиотеката, седнал на кожения й стол. Ноа беше с него. Беше приседнал на ръба на бюрото. Усмихна се, когато я видя.
— Добро утро.
— Добро утро — кимна тя.
Мишел седна на канапето и се наведе да завърже връзките на маратонките си. С ъгълчето на окото си забеляза, че Тео затваря телефона, но не се решаваше да го погледне открито. Споменът за това, което бяха правили предишната нощ, още бе много жив в съзнанието й.
Реши, че се чувства така неловко заради Ноа.
— Добре ли спа? — попита Тео.
— Да, но трябваше да съм в клиниката преди няколко часа.
Не успяваше да развърже възела на едната маратонка и знаеше, че това е, защото е твърде нервна.
— Мери-Ан…
— Вече е в клиниката. Ноа им отключи, на нея и на приятелката й. Дойдоха да те търсят тук към осем и половина.
Най-после се справи с възела и бързо върза маратонката си. Не чу кога Тео се е доближил, но изведнъж го видя точно пред себе си. Лявата му маратонка не беше завързана. Без дори да се замисли, тя се протегна, завърза я и се изправи.
Тео нямаше намерение да я остави да се прави, че не го забелязва. Повдигна брадичката й, за да я накара да го погледне, после се наведе и я целуна. Сякаш не го интересуваше, че Ноа е в стаята. Не бързаше никак и след малко успя да я предизвика да отговори на целувката му.
Без никакъв звук Ноа стана и излезе. Тео прегърна Мишел и прошепна:
— Искаш ли да се позабавляваме?
— Мисля, че го направихме снощи.
— Няма нищо. Можем да го направим отново. Освен това снощи беше само за загрявка. — Тя опита да се измъкне от ръцете му. Той я прегърна още по-силно. — Мишел, не се притесняваш от това, което стана снощи, нали?
Погледът й срещна неговия и тя видя колко разтревожен изглежда.
— Аз съм лекар, Тео. Нищо не може да ме притесни.
Той я целуна продължително и страстно. Когато Мишел се отдръпна, доволна видя, че очите му казваха: „Искам да те разсъблека“.
— Чака ме работа — заяви тя, след като успя да се отскубне от прегръдката му.
— Всъщност не. Мери-Ан ми каза, че двете със Синди — мисля, че така се казваше другата жена — ще подредят картоните много по-бързо, ако не им се пречкаш. Аз обещах да ти намеря друга работа.
— Не е казала…
— Така каза. Каза, че си много взискателна и претенциозна. Това бяха точните й думи, не си измислям. Баща ти се обади да съобщи, че Джон-Пол е минал да натовари мебелите ти. Ще оправи каквото може.
— Той не би могъл да пренесе бюрото или канапето ми сам.
— Някакъв мъж на име Арти му помогнал. Нещо друго да те притеснява?
— Нищо.
— Тогава защо изглеждаше толкова притеснена, когато те целунах преди малко?
Тя се отправи към кухнята и Тео я последва по петите.
— Мислех си за Ноа. Не исках той да се чувства неловко.
Това се стори много смешно на Тео. Ноа чу смеха и надникна през вратата.
— На какво се смееш?
— На нищо — каза Мишел и се пъхна край него в кухнята. Отвори хладилника да си потърси диетична кола и се слиса. Хладилникът бе почти празен предната вечер, а сега беше препълнен с храна и напитки. Намери диетичната кола най-отзад, грабна я и затвори хладилника. После отново отвори вратичката му, за да се увери, че не е халюцинирала, забеляза пакета масло и се досети кой стои в дъното на това.
