— Толкова много фантазии имах за теб — прошепна той. — Но тялото ти е много по-красиво, отколкото си го представях. Усещането, когато го притискам до моето… също е много по-хубаво.
— Кажи ми какво правехме във фантазиите ти, а аз ще ти кажа какво правехме в моите.
— Не — прошепна той. — Предпочитам да ти покажа.
Усещаше косъмчетата на гърдите му. Толкова й харесваше, че се притисна още по-плътно. Усети възбудата му и се намести още по-удобно. Беше й толкова хубаво, толкова естествено да бъде с него.
— В една от фантазиите си правех това.
Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Последва я, разтвори бедрата й и се намести между тях. После отново я целуна, без да бърза, докато тя не се раздвижи неспокойно под него.
После той се претърколи настрана и докосна корема й.
— Правя и това. — Пръстите му откриха пъпа й и се спуснаха надолу.
Тя затаи дъх.
— Недей.
— Не ти ли харесва?
Пръстите му бяха вълшебни.
— Да… да, но ако не спреш, ще…
Не можа да продължи. Той я побъркваше, влудяваше, караше я да го желае неистово. Той наведе глава и целуна благоуханната падина между гърдите й.
— В любимата ми фантазия това много ти харесва.
Той целуна и двете й гърди. Ноктите й се забиха в раменете му и тя продължи да се движи, така че да го накара да си изгуби ума, но Тео не се предаваше. Сломи с целувки съпротивата й, бавно започна да обхожда тялото й и целуна всеки сантиметър от него.
Усещането бе неописуемо. Насладата бе толкова силна, че тя изплака, когато достигна до върха и се вкопчи несъзнателно в него.
Тео бе удивителен любовник, толкова всеотдаен и нежен. После започна да я измъчва, отново я доведе до трескава възбуда и точно когато тя щеше да достигне до екстаз, той спря.
— Чакай, скъпа. Сега ще се върна.
— Не спирай. Недей.
Той я целуна.
— Трябва да те пазя.
И после излезе. Тя затвори очи. Имаше чувството, че тялото й гори, но внезапно усети студ, защото неговата топлина я нямаше. Започна да трепери и тъкмо посягаше към завивките, когато Тео се върна в леглото и покри тялото й със своето. Сякаш го бе нямало цяла вечност.
— Така, докъде бях стигнал?
Волята и самоконтролът му я удивиха. После забеляза капчиците пот по челото му. Очите му бяха замъглени от страст, челюстта напрегната и Мишел разбра на какво изпитание се подлагаше той самият.
Ръцете му отново запалиха страстта в нея. Този път тя се съпротивляваше, опитваше се да издържи, докато и той загуби контрол, но той бе по-силен. Вече не беше нежен. Но тя не искаше това. Вълните страст още заливаха тялото й, когато той рязко разтвори бедрата й и потъна в нея.
Главата му се отпусна на рамото й. Той затвори очи и се предаде, после изстена силно и невъздържано. Притисна я силно и я принуди да не се движи.
— Може и да издържа… ако… ми помогнеш.
Тя му се усмихна. Страхотен беше. После се раздвижи.
— Недей… Скъпа, не бързай…
Тя отново се раздвижи, този път по-решително, изви тялото си, за да влезе той още по-дълбоко в нея. Той не издържаше повече. Вече бе по-силно от него. Направи едно силно движение и после още едно, и още едно.
Тео искаше да й каже колко е съвършена, колко е красива, но думите не излизаха от устата му. Чувствата, които изпълваха тялото му, бяха толкова силни, че той не можеше да се овладее. Тя не му позволи да спре. И той я обичаше заради това. Потъна дълбоко в нея и с едно последно движение и несдържан вик достигна до върха, а тя го прегръщаше още по-силно.
Имаше чувството, че е умрял и се е родил отново. Това бе най-удивителното нещо, което бе изпитвал. Никога преди не се бе чувствал така освободен. Винаги част от него бе оставала сдържана, но с Мишел това бе невъзможно. Трябваха им дълги минути да се съвземат. Той знаеше, че сигурно я смазва, но нямаше сили да се отмести.
Мишел не спираше да го гали. Харесваше й гладката му кожа. Целият бе мускули и сила, а бе толкова нежен с нея. Пръстите й се плъзгаха по гръбнака му, нагоре и надолу.
Сърцето й биеше толкова силно, сякаш искаше да изскочи. Тя се засмя на тази абсурдна идея.
Звукът на гърления й смях го накара да се усмихне. Повдигна се на лакти, отдели главата си от ямката на шията й, за да я погледне в очите.
— Кое е толкова смешно?
— Това, което правиш с мен, ще ме убие. Вече си представям заглавията: „Секс погуби жена хирург“.
Той се намръщи.
— Това не е смешно.
Тя обви ръце около врата му, повдигна се и го целуна.
— Напротив.
— Трябва да пазиш силите си, защото ни остават още деветстотин деветдесет и девет пъти и не искам да се разпадаш, преди да сме свършили.
— Кое да сме свършили?
В очите му отново проблеснаха закачливи пламъчета и тя се усмихна в очакване.
— С всичките ми фантазии.
Тя се разсмя.
— Хиляда?
— Да. Поне хиляда.
— Това се казва развихрено въображение. Има места, където можеш да получиш помощ. Наричат се клиники за сексуална терапия.
Той се ухили.
— Ти си единствената терапия, от която се нуждая.
— Радвам се, че мога да ти помогна.
— Ами ти, Мишел? Ти нямаш ли фантазии?
— Имам — призна тя. — Но моите не са толкова интересни. Представях си отново и отново едно и също нещо.
Той потърка нос във врата й.
— Разкажи ми.
— Общо взето е вариант на това, което правихме току-що — каза тя. — Но в моята фантазия…
Той отново вдигна глава.
— Какво?
— Аз те вземам на ръце и те отнасям в леглото.
Сега той се разсмя.
— Аз съм по-тежък от теб с около сто килограма — преувеличи Тео.
— Ние, хирурзите, имаме невероятно силни мускули на ръцете от рязане на ребра и кости — подразни го тя.
— Добре, съгласен съм. Ако искаш да ме вдигнеш…
Тя поклати глава.
— … ще си разместя нещо — обясни тя. — Разказах ти за фантазията си, за да знаеш…
— Какво?
— … че няма винаги ти да командваш.
