очите му. Искаше той да я грабне с мускулестите си ръце, да я целува до забрава, да я отнесе в леглото. Искаше да свали нощницата й и да помилва всеки сантиметър от тялото й. Искаше да…
— Мишел, какво правиш? Часът е два и половина през нощта.
Фантазиите й рязко секнаха.
— Твоята врата не скърца.
— Какво? — попита той.
Тя сви рамене и отмести кичур коса от лицето си.
— Не те чух да излизаш, защото вратата ти не издаде никакъв звук, когато я отвори. Откога стоиш тук?
— Достатъчно дълго, за да видя как си играеш с вратата.
— Тя скърца. Извинявай, Тео. Не исках да те безпокоя, но след като вече си буден…
— Да?
— Искаш ли да поиграем на карти?
Той примигна.
— Не, не искам да поиграем на карти. А ти?
— Не особено.
— Тогава защо попита?
От начина, по който я гледаше с пронизващия си поглед тя се почувства крайно изнервена, но това бе същата нервност, която бе изпитала точно преди той да я целуне предната вечер, което беше лошо, защото тя не искаше онази целувка да свърши и какво значеше цялата тази бъркотия? Започваше да се побърква, точно така. Зачуди се дали да не си вземе час при психиатър.
— Моля те, престани да ме гледаш така. — Пръстите на краката й се бяха забили в килима, а стомахът й се преобръщаше.
— Как?
— Не знам — прошепна тя. — Не мога да заспя. Искаш ли да правим нещо, докато ми се доспи?
— Какво например?
— Освен карти ли? — попита тя нервно.
— Аха.
— Мога да ти направя сандвич.
— Не, благодаря.
— Палачинки. Мога да ти направя палачинки.
По скалата от едно до десет нервността й бе надминала девет. Той изобщо имаше ли си представа колко силно го желаеше?
— Правя страхотни палачинки.
— Не съм гладен.
— Как така не си гладен? Ти винаги си гладен.
— Не и тази вечер.
— Телевизия — изтърси тя, сякаш току-що бе отговорила на въпроса за един милион долара и всеки момент щяха да й подадат чека.
— Какво?
— Искаш ли да погледаме телевизия?
— Не.
Почувства се така, сякаш току-що бяха грабнали спасителния пояс от ръцете й. Въздъхна.
— Тогава ти измисли нещо.
— Нещо, което да правим заедно? Докато ти се доспи?
— Да.
— Искам да си легна.
Тя не опита да прикрие разочарованието си. Май трябваше да се върне към броенето на овце.
— Добре. Тогава лека нощ.
Но той не се върна в стаята си. Отдръпна се от вратата спокойно като голяма, мързелива, добре нахранена котка и измина разстоянието до Мишел с две големи крачки. Пръстите на краката му докоснаха нейните, когато той се протегна зад гърба й, за да отвори вратата на спалнята й. Мишел подуши смътно мириса на афтършейв, сапун и мъж и тази комбинация й се стори изключително възбуждаща. Кого заблуждаваше? Сега и да кихнеше, щеше да й се стори възбуждащо.
Той хвана ръката й, но съвсем леко. Лесно можеше да издърпа ръката си, ако искаше, но не го направи. Всъщност стисна ръката му силно.
Той я издърпа в спалнята й. Затвори вратата, притисна я с гръб към нея и опря ръцете си от двете страни на лицето й. Слабините му се притиснаха към тялото й.
Усещаше хладното дърво до гърба си и горещата кожа на Тео върху корема си.
Той зарови лице в косата й и прошепна:
— Боже, колко хубаво миришеш!
— Мислех, че искаш да спиш.
Той целуна врата й.
— Не съм казвал такова нещо.
— Напротив… каза.
— Не — поправи я той. Отново целуваше чувствителното местенце под ухото й и я разсейваше. Дъхът й секна, когато леко ухапа ухото й.
— Така ли? — прошепна тя.
— Казах, че искам да си легна. А ти каза… — Хвана лицето й с дланите си. Взира се в очите й няколко секунди и после каза — … добре.
Тя се беше предала и го знаеше. Устата му покри нейната в дълга, страстна целувка, която й показа колко силно я желаеше той. Устните й се разтвориха и тя усети удоволствието, което заля тялото й чак до пръстите на краката, когато езикът му потърси нейния. Ръцете й се обвиха около кръста му и започнаха да го галят. Пръстите й усещаха твърдите му мускули и когато тялото й се раздвижи и притисна към неговото, тя го усети как потрепери.
Целувката продължаваше още и още, докато тя не вкопчи ръце в раменете му, трепереща от възбуда. Беше плашещо, че я кара да се чувства така, защото тя никога преди не бе изпитвала такава страст, никога не бе изпитвала това отчаяно желание да се вкопчи в някого и да не го пусне. Колко го обичаше.
И двамата бяха задъхани, когато той вдигна глава. Видя сълзите, които блестяха в очите й, и замръзна неподвижен.
— Мишел. Искаш ли да спра?
Тя трескаво поклати глава.
— Ще умра, ако спреш.
— Не може така — каза той дрезгаво.
Тя дръпна дънките му и неумело се опита да ги свали.
— Не бързай, скъпа. Имаме цяла нощ.
И това бе проблемът. Тя искаше повече от една нощ. Искаше го завинаги, но знаеше, че това е невъзможно, така че реши да приеме това, което той й предлагаше и да се наслади на миговете им заедно. Щеше да го обича така, както никоя друга жена не го бе обичала — с цялото си сърце, с тялото и душата си. А когато той си тръгнеше, никога нямаше да я забрави.
Целунаха се отново дълго и страстно, и това ги накара да искат още. Тео се отдръпна и свали дънките си. Дъхът заседна в гърлото й. Той бе красив. И силно възбуден. Тази гледка я изпълни с възторг, защото той имаше така съвършено изваяно тяло.
Кожата му блестеше като злато на лунната светлина. Тя посегна да свали презрамките на нощницата си, но той спря ръцете й.
— Остави на мен.
Бавно издърпа нощницата й нагоре и я захвърли на пода.
