Върна се в кухнята и продължи да търка. После изми гумените си ръкавици — запита се дали това не е признак на вманиаченост — и осъзна, че е по-скоро пренапрегната, отколкото уморена. Реши, че има нужда да направи една дълга, интересна операция. Докато оперираше, изключваше напълно. Не чуваше дори разговорите край себе си, плоските шеги, смеха — не чуваше нищо освен Уили Нелсън, защото той й действаше успокояващо и двамата с Уили оставаха в този непроницаем пашкул, докато тя не направеше и последния шев. Чак тогава се връщаше в света, който я заобикаляше.
— Я се стегни — измърмори си тя.
— Каза ли нещо?
Ноа стоеше на прага. Приближи се до мивката и остави три чаши на плота.
— Не, нищо. Колко е часът?
— Малко след един. Изглеждаш изморена.
Тя издуха един кичур коса над очите си и изсуши ръцете си с кърпа.
— Не съм изморена. Колко още ще се забави Тео, според теб?
— Не много. Искаш ли да те изпратя до вас? Тео ще затвори бара.
Тя поклати глава.
— Ще изчакам.
Ноа тръгна към вратата, после спря и се обърна.
— Мишел?
— Да?
— До понеделник има цяла вечност.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Веднага щом Мънк се върна в мотела, позвъни в Ню Орлиънс.
Обаждането му изтръгна Далас от дълбок сън.
— Какво?
— Изненадите не свършват — каза Мънк.
— Какво е станало?
— Не е само Бюканън, има и агент от ФБР.
— О, боже! Дай ми името му.
— Още не го знам. Чух едни хора да говорят за него, като излизаха от бара.
— И разбра ли какво прави там?
— Не още, но май си говореха за риболов.
— Просто ги дръж под око, аз ще ти се обадя — каза Далас разтревожено.
— А, между другото — продължи Мънк. — Имам и още една информация, която може да ти е от полза.
— Дано да е добра новина.
Мънк разказа за братята Карсън и двамата биячи, които бяха влезли в бара.
— Чух единият да казва на полицая, че не искал да убива Бюканън. Искал само да го нарани. С малко планиране можем да успеем да използваме братята Карсън като жертвени агнета, ако се наложи.
— Добре. Благодаря.
— Удоволствието е изцяло мое — каза Мънк саркастично.
Затвори телефона, нагласи будилника си и затвори очи. Заспа, докато си мислеше за парите.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
За пръв път в живота си Мишел не можеше да заспи и за това бе виновен единствено Тео Бюканън. Той бе виновен за всичко, включително за кризата в Близкия изток. Вече бе доста след полунощ, а тя се лишаваше от сън, защото не можеше да спре да мисли за него.
Въртеше се, наместваше възглавниците си, пак се въртеше и наместваше. Леглото й изглеждаше като пометено от циклон. За да се отърве от натрапливите мисли, тя смени чаршафите и си взе дълъг горещ душ. Пак не й се доспа. Слезе долу и пийна топло мляко — едва го погълна и се запита как може човек да пие млякото топло, след като студено беше далеч по-вкусно.
Тео не бе издал никакъв звук, откакто бе затворил вратата на спалнята си. Вероятно спеше дълбоко и сънуваше. Мразеше го.
Мишел се качи обратно горе, отново изми зъбите си, после отвори прозореца на спалнята си и се заслуша в приближаващата буря.
Облече си розова копринена нощница — памучната драскаше раменете й — после се пъхна между чаршафите. Закле се, че повече няма да стане. Нощницата се насъбра около кръста й. Тя я издърпа надолу, намести тънките презрамки, за да не падат от раменете й. Така вече всичко бе наред. Кръстоса ръце на корема си, затвори очи и си пое дълбоко дъх няколко пъти. Спря, когато усети, че се замайва.
Усети една гънка на чаршафа под глезена си.
Минаха още петнайсет минути и тя все още бе съвсем будна. Кожата й гореше, чаршафите се овлажниха от задушния въздух, Мишел се чувстваше толкова уморена, че й се плачеше.
Отчаяна, започна да брои овце, но спря и тази игра, когато осъзна, че бърза да ги изброи всичките. Да броиш овце е като да дъвчеш дъвка. Тя никога не дъвчеше дъвка, защото подсъзнателно искаше да свърши и започваше да дъвче все по-бързо и по-бързо, което, разбира се, напълно проваляше смисъла на дъвченето.
Боже, за какви неща си мисли човек, когато губи разсъдъка си. Съжали, че не бе специализирала психиатрия. Тогава може би щеше да знае защо превърта.
Телевизия. Точно така. Щеше да погледа телевизия. Никога не даваха нещо интересно посред нощ. Сигурно по някой канал продаваха нещо. Точно от това се нуждаеше. Рекламите бяха по-ефикасни от приспивателно хапче.
Отметна чаршафа, взе едно одеяло от леглото и го повлече след себе си. Вратата изскърца, когато я отвори. Защо не бе забелязала този шум досега? — зачуди се тя. Хвърли одеялото на един стол, излезе в коридора, коленичи и бавно затвори вратата. Мислеше, че скърца долната панта, така че се долепи за нея, за да я чуе, докато движеше вратата напред-назад.
Точно тя скърцаше. Мишел реши да провери и горната панта. Изправи се, хвана дръжката на вратата и придвижи вратата напред-назад, като се надигаше на пръсти и се ослушваше. И тази панта скърцаше леко. Къде беше прибрала кутията със смазка? Можеше веднага да реши проблема с вратата, ако се сетеше къде е смазката. Чакай малко… в гаража. Точно там беше. Беше я прибрала на рафта в гаража.
— Не можеш да заспиш ли?
Уплаши я до смърт. Тя скочи, инстинктивно дръпна вратата и удари главата си в нея.
— Ох — прошепна, като пусна дръжката на вратата и вдигна ръка да провери дали има кръв.
После се обърна. Не би могла да изрече нито дума повече, дори животът й да зависеше от това. Тео стоеше на прага на стаята си, облегнат небрежно на рамката, скръстил ръце на голите си гърди и кръстосал босите си крака. Косата му бе разрошена, брадата му бе набола, имаше вид, сякаш се бе събудил от дълбок сън. Беше нахлузил дънките си, но не си бе направил труда да ги закопчее.
Беше просто неустоим.
Тя се втренчи в отворения му цип, после осъзна, че е неприлично, и се насили да отмести поглед. Загледа се в гърдите му, осъзна, че и това е грешка и накрая спря поглед на краката му. Имаше хубави стъпала.
О, боже, нуждаеше се от помощ. Сега и стъпалата му я възбуждаха. Имаше нужда от терапия, интензивна терапия, за да разбере как може един мъж да я побърква така.
Но той не бе обикновен мъж. През цялото време бе осъзнавала колко опасно е привличането му. Заради проклетата ограда, реши тя. Ако не беше купил проклетата ограда за Джон-Патрик, тя щеше да успее да му устои. Сега беше твърде късно. Изстена тихо. Още се ядосваше на Тео, но си падаше по него.
Преглътна трудно. Изглеждаше толкова съблазнителен, че бе готова да… Не си го помисляй! Вгледа се в
