— Грее слънце — възрази Ноа.
— Да, но коляното ме боли, значи ще вали. И рамото ми пулсира.
Ноа се разсмя.
— Вие двамата сте идеални един за друг. Хипохондрик и доктор. Съвършената двойка.
— Аз не съм доктор — възрази Тео.
Ноа не обърна внимание на остроумието му.
— Майк, ходила ли си някога в Бостън?
— Не, не съм.
— Ще ти хареса.
Тя се забави няколко секунди, преди да отговори:
— Сигурно много ще ми хареса, ако имам късмет да отида там на медицински конгрес или на екскурзия.
Ноа изгледа Тео и Мишел. Думите й звучаха спокойно, но в очите й имаше тъга. Предава се още преди да е опитала — реши той. Реакцията на Тео бе не по-малко интересна. Цялото му тяло се напрегна.
— Значи сте като два кораба, които се разминават в нощта.
— Нещо такова — промълви Мишел.
— Остави тази тема, Ноа.
— Добре, кажи ми тогава, ще се проведе ли състезанието в събота, ако вали?
— Рибата кълве още по-добре, когато вали — обясни Мишел.
— Кой го твърди?
— Джон-Пол.
— Ще се запозная ли някога с брат ти? — попита Тео.
— Съмнявам се. Нали си заминаваш в понеделник?
Все се връщаше към болната тема. Но тя отдавна знаеше, че той ще си замине. Защо тогава бе толкова съкрушена?
— Ще се запознаеш с брат й в „Лебедът“ в петък — каза Ноа. — Джейк ми каза, че Джон-Пол работи на бара през уикенда.
Мишел поклати глава.
— Татко знае, че Джон-Пол няма да се появи тази седмица. Той вече е научил къде работите вие двамата и няма да се появи.
— Брат ти да не е в списъка на издирваните престъпници? — попита Ноа.
— Разбира се, че не.
— Тогава какво толкова има срещу ФБР? — попита Тео.
— Ще трябва да зададеш този въпрос на него самия.
— Което не може да стане, ако не го срещна.
— Брат ми е доста затворен — защити го тя. — Ако реши, че иска да се запознае с теб, сам ще те намери. — Тя се усмихна и добави: — Няма да забележиш, че идва. А сега, с ваше позволение, ще се захвана за работа.
Тя стана от масата, изхвърли празната кутийка от кола в кофата и започна да събира мръсните чинии. Тео стана да й помогне. Тъкмо пусна чешмата, когато на вратата се позвъни. Ноа отиде да отвори.
Мишел пусна купите от супата в мивката и се извърна с гръб към масата. Тео я прегърна през кръста и зарови лице във врата й.
— Какво ти става?
Тя не бе достатъчно опитна, за да се преструва и да измисли някаква убедителна лъжа, така че направо му каза истината.
— Усложняваш ми живота.
Той я обърна с лице към себе си. Тя се дръпна назад, но той я последва и тя се озова притисната между него и мивката.
— Нали не съжаляваш…
— Не. Беше чудесно.
Не можеше да го погледне в очите, така че се вторачи в брадата му, за да се концентрира върху разговора.
— И двамата сме нормални възрастни хора с естествени физически желания и, разбира се, това е…
— … нормално и здравословно?
— Не ме дразни. Тези желания…
— Да, помня.
— Не можем да продължим да се поддаваме на тези…
— … желания? — подсказа той, когато тя спря рязко. Усети, че се усмихва въпреки нещастието си.
— Присмиваш ми се.
— Точно така.
Тя го избута назад.
— Няма да те оставя да ми разбиеш сърцето, Тео. Играй тези игрички с момичетата от големия град, когато се върнеш там.
Той се засмя право в лицето й.
— Момичетата от големия град?
— Можеш ли да говориш сериозно? Опитвам се да ти кажа, че ние нямаме бъдеще заедно, така че искам да ме оставиш на мира.
Той хвана лицето й в дланите си и я целуна страстно, а когато вдигна глава, видя сълзите в очите й.
— Ще ми плачеш ли сега?
— Не — твърдо каза тя.
— Добре. Защото мога да се закълна, че току-що видях сълзи.
— Нямах представа, че можеш да бъдеш толкова гаден. Опитвам се да ти кажа да спреш…
Той бавно поклати глава.
Очите й се разшириха.
— Не? Защо не?
Устните му се докоснаха до нейните в бърза, лека целувка.
— Ти си умно момиче. Ще се сетиш.
Ноа ги прекъсна, като се появи в кухнята, понесъл голяма кутия на „федекс“ под мишница и огромна тава, покрита с фолио.
— Тео, вземи тази кутия, моля те. Намерих я подпряна на вратата, когато я отворих. Звънеше една жена, която донесе това пържено пиле по каджунски. Подаде ми го и изчезна, преди да успея да й благодаря. Беше нещо смутена.
— Каза ли ти името си?
— Моли Бомон. — Ноа остави тавата на масата и повдигна фолиото. — Хубаво мирише.
— Имаше ли картичка за Тео при пилето?
— Не, тя каза, че ти си направила пилето, но тавичката е нейна и си я иска обратно.
Тео седеше на масата и отваряше кутията. Ноа грабна едно бутче и отхапа голяма хапка. После сръга Тео.
— Знаеш ли какво каза Моли?
— Помоли ме да предам поздрави на треньора Бюканън. Чу ли това, Тео? Нарече те треньор.
— Да, знам, всички в Боуън ми викат така.
— Добре, сега ще трябва да се питам защо.
Тео не му обърна никакво внимание. Най-после отвори кутията и подсвирна тихо.
— Ник ги е намерил — каза той. — футболните наръчници. — Взе един и го запрелиства.
— Футболни наръчници? — попита Ноа с пълна уста.
— Да, ще ти обясня по-късно. Мишел, Ноа може да те закара до клиниката. Той ще прекара деня с теб.
— Няма нужда да си губи времето…
