— Ноа не знае какво е притеснение. Нали? — попита Тео приятеля си.
— Какво притеснение?
— Заради секса. Знаеш какво е секс, нали?
— Със сигурност. Веднъж четох за него в една книга. Мисля да го опитам някой ден.
И двамата добре се забавляваха, като я дразнеха. Тя седна на масата и чак тогава забеляза шоколадовата торта с три блата на кухненския плот. Ноа взе една кърпа, отиде до печката и повдигна капака на голяма тенджера. Ароматът на пилешка супа с много подправки веднага изпълни кухнята.
— Кога намери време да направиш всичко това? — попита Ноа. — Мирише много хубаво.
Мишел не можа да си спомни какво й бе казал баща й. За кое трябваше да каже, че го е направила сама — за тортата или за супата? После Ноа я попита дали не иска филия домашно изпечен хляб. Топлият хляб стоеше върху специална подложка до мивката.
— Има ли картичка край супата?
— Не видях такава — каза Ноа.
— Значи аз съм я сготвила. — Усмихна се, докато изричаше лъжата.
Тео извади млякото от хладилника и го сложи на масата.
— Снощи си била много заета, значи. И тортата ли направи ти?
Чувствайки се пълна глупачка, тя попита:
— Има ли картичка до тортата?
— Не.
— Значи явно и нея съм направила аз.
— А хляба?
— И той ли е без картичка? — попита тя, като едва се сдържаше да не се разсмее.
— Не видях да има.
— Много обичам да пека хляб посред нощ.
Тео извади три кутии с корнфлейкс и овесени ядки, за да си избере Мишел. После й подаде лъжица.
— Значи дамата, която се промъкна през задната врата с хляба, не се е шегувала, когато каза, че си изпекла хляба у тях снощи, но си забравила да го вземеш?
Мишел усети, че е преминала всички граници в тази идиотска ситуация. Къде бяха картичките, по дяволите? Баща й бе решил да промени плана и бе забравил да я уведоми? Какво трябваше да каже тя сега? Ако кажеше истината на Тео, баща й щеше да се сърди, че не помага за свещената кауза да задържат Тео в Боуън.
Не, нямаше да позволи да я обвинят в предателство.
— Точно така — кимна тя. — След като ти заспа снощи, слязох долу, сготвих супата и направих тортата, после отидох с колата до… — Рязко спря. Тео не й беше казал името на жената, която бе донесла хляба, и Мишел не можеше да си спомни на кого бе възложил тази задача баща й. Реши да импровизира и бързо продължи: — … до една приятелка и изпекох няколко самуна хляб.
— Не забравяй и магазина.
— Какво? А, да, отбих се и в бакалията.
Тео възседна стола срещу нея, опря ръце на облегалката му и каза:
— Значи това е твоята версия, а?
Тя се подсмихна.
— Поне докато не намерите няколко картички, на които пише „Добре дошъл в Боуън“. Тогава историята ще бъде малко по-различна.
— Предай на Джейк моите благодарности.
— За какво? — попита тя невинно.
— Хей, Майк, искаш ли супа? — попита Ноа, докато тършуваше из чекмеджетата за черпак.
— За закуска? Не, ще се придържам към овесените ядки.
— Ами ти, Тео?
— Разбира се. Знаеш ли какво върви най-много с пилешка супа? Чипс.
— Съжалявам, но нямам чипс. Пък и чипсът е вреден. Съдържа твърде много сол.
— Ще се балансира със солта в супата — каза й Ноа.
— Всъщност има чипс. Два пакета от най-големите, при това съвсем истински. Не някаква измишльотина без мазнини или въглехидрати. Забрави ли, че си ги купила снощи?
— Явно.
— Знаеш ли какво върви страшно с чипс и супа? — попита Ноа.
— Какво? — попита Тео.
— Студена бира.
— Точно така. — Тео стана и отиде до хладилника.
Мишел поклати глава:
— Пилешка супа, чипс и бира в десет и половина сутринта?
— Вече е единайсет, а ние сме на крак от часове. Не се мръщи така, скъпа. Хайде да те покварим. Присъедини се към нас.
— Тя да не си пада по здравословните храни? — попита Ноа.
— Така мисля — кимна Тео. — Мотото й е: Ако е вкусно, веднага го изплюй.
— Когато на вас, момчета, ви правят четворните байпаси, си спомнете този разговор.
— Говорих с доктор Робинсън — съобщи й Ноа. Беше открил черпака и сега сипваше супа в две купи. Тео вече бе измъкнал пакета с чипс и го отваряше.
— И?
Ноа остави купите на масата, взе две лъжици и седна.
— Сети се само за двама души, които му създавали проблеми. В момента ги проверявам. Някакъв старец на име Джордж Евърет бил единият от трудните пациенти. Познаваш ли го, Майк?
— Не.
— Евърет отказал да плати сметката си, защото Робинсън не излекувал стомашните му неразположения. Евърет имал проблем с пиенето, за което също винял лекаря. Казвал на Робинсън, че нямало да пие, ако не били нетърпимите болки в стомаха всяка вечер. Както и да е, Робинсън се обърнал към една агенция, за да си прибере дълга и това никак не се харесало на Евърет. Много се напушил, обаждал се на лекаря и го заплашвал.
— А другият пациент? — попита Тео.
— Името, с което се представил на Робинсън, било Джон Томпсън, но се съмнявам, че е било истинското му име. Посетил лекаря само веднъж и това било ден-два преди Робинсън да напусне и да изпрати картоните на Майк. Томпсън вероятно е бил наркоман от Ню Орлиънс. Сигурно е дошъл чак до Боуън с надеждата местният лекар да е по-небрежен. Предполагам е разказал на Робинсън, че има ужасни болки в гърба и се нуждае от болкоуспокояващи. Искал е от най-силните и е знаел точно как се казват. Когато Робинсън отказал да му ги изпише, пациентът се разярил и започнал да го заплашва.
— Съобщил ли е за Томпсън в полицията?
Ноа отпи от бирата си, преди да отговори.
— Знаел как да постъпи, но не го е направил, тъй като си тръгвал от Боуън и не искал усложнения. Поне така ми каза.
— Обзалагам се, че Томпсън е посетил и някой лекар в Сейнт Клеър — подхвърли Мишел.
— И аз така предположих — каза Ноа. — Така че проверих. — Той се ухили и заяви: — Много обичам да изкарвам доктори от леглата им рано сутрин. Както и да е, ако Томпсън наистина е опитал и при друг лекар, явно е използвал друго име. Никой не помни да са го заплашвали.
— С други думи, задънена улица.
— Мисля, че е време и двамата да приемете случая за приключен — каза Мишел. — И стига сте се тревожили. Ще изчистя и подредя клиниката, ще сложа по-сериозни ключалки на вратите и прозорците, и ще продължа напред. Предлагам ви да направите същото.
Тъй като нито Тео, нито Ноа възразиха, тя прие, че са твърде упорити, за да признаят правотата й.
— Ще вали — предсказа Тео, после лапна една лъжица от супата.
