не знае как се управлява.
— Какво намекваш?
— Защо не вземете рибарската ми лодка? По-добре вземете „Мери-Бет“, тя е по-стабилна.
— Не искаме да ходим за риба. Искаме да поплаваме.
Тео въздъхна.
— Постарай се да не я потопиш, става ли? И не позволявай на Лорън да идва с вас двамата. Всички в семейството я харесват. Не искаме тя да се удави. Вече трябва да свършваме.
— Чакай, има още нещо.
— Какво?
— Лорън ме накара да ти се обадя.
— Тя там ли е? Дай да я чуя.
Седна на леглото и осъзна, че се чувства по-добре. Годеницата на Ник действаше така на всичките братя Бюканън. Караше ги да се чувстват добре.
— Не е тук. Излезе с Джордан, а нали познаваш сестра ни. Бог знае кога ще се приберат. Както и да е, обещах на Лорън, че ще те открия, за да те питам…
— Какво?
— Тя искаше да те питам, макар че според мен няма нужда — каза той. — То се разбира от само себе си.
Тео опита да прояви търпение.
— Какво се разбира?
— Нали си съгласен да ми бъдеш кум на сватбата?
— Ами Ноа?
— И той ще бъде на сватбата, разбира се, но искам ти да си ми кум. Мислех, че си се досетил вече, но Лорън смяташе, че все пак трябва да те поканя.
— Аха.
— Аха какво?
— Да, разбира се.
Брат му не си падаше по дългите словоизлияния.
— Добре, разбрахме се. Вече изнесе ли речта си?
— Не, тя е чак утре вечер.
— А кога ще получиш наградата?
— Тя е просто един плакет и ще го получа точно преди да изнеса речта си.
— Значи, ако се издъниш и приспиш с речта си всички присъстващи, няма да могат да си го вземат обратно, така ли?
— Затварям
— Ей, Тео? Веднъж поне спри да мислиш за работа. Обиколи забележителностите. Свали някоя мадама. Нали се сещаш, прекарай си добре. Знаеш ли какво, защо не се обадиш на Ноа? Той е в Билокси за няколко месеца. Може да дойде с кола до Ню Орлиънс и двамата да се повеселите.
Ако някой умееше да се весели, това бе Ноа Клейборн. Агентът от ФБР бе станал близък приятел на семейството, след като работи по няколко случая с Ник, а после помогна на Тео в разследванията му като федерален прокурор към Министерството на правосъдието. Ноа бе добър човек, но имаше изкривена представа за забавление и Тео не бе сигурен дали точно сега можеше да издържи една нощ из града с Ноа.
— Добре, може би — каза той.
Тео остави телефона, изправи се и веднага се преви надве от болката вдясно. Беше се появила в корема му, но после се бе изместила надолу и сега го пронизваше. Този разтегнат мускул сякаш го изгаряше.
Нямаше да се остави на някаква глупава футболна травма да го победи. Тео изруга тихо, откачи мобилния си телефон от зарядното, прибра го във вътрешния джоб на сакото при очилата и почти се почувства човек. Това, разбира се, само потвърди собственото му златно правило. Не обръщай внимание на болката и тя ще си отиде. А и нямаше нищо, което един Бюканън да не може да надвие.
ТРЕТА ГЛАВА
Беше паметна нощ.
Мишел никога не бе посещавала толкова пищен коктейл и докато стоеше на стъпалата и гледаше отвисоко балната зала, се почувства като Алиса в Страната на чудесата.
Навсякъде виждаше цветя, красиви пролетни цветя в огромни каменни саксии върху мраморния под и в кристални вази върху покритите с искрящо бели покривки маси. В центъра на балната зала под разкошния кристален полилей имаше множество огромни парникови магнолии с разцъфнали цветове. Божественият им аромат изпълваше въздуха.
Сервитьорите се движеха сред тълпата и разнасяха сребърни подноси с шампанско, а други бързаха от маса на маса и палеха дългите бели свещи.
Мери-Ан Уинтърс, приятелка на Мишел от детинство, стоеше сега до нея и оглеждаше залата с блеснал поглед.
— Тук не съм в свои води — прошепна Мишел. — Чувствам се като недодялана тийнейджърка.
— Не приличаш на такава — каза Мери-Ан. — Аз сигурно съм станала невидима. Мога да се закълна, че всички мъже в залата те гледат.
— По-скоро гледат неприлично тясната ми рокля. Как може нещо да изглежда толкова просто и обикновено на закачалката и толкова…
— … толкова невероятно секси върху теб? Направо е като излята по тялото ти. Приеми фактите, имаш страхотна фигура.
— Изобщо не трябваше да харча толкова пари за една рокля.
— За бога, Мишел, това е „Армани“. Купи я направо без пари, мен ако питаш.
Мишел смутено приглади с длан мекия плат. Замисли се колко бе платила за роклята и реши, че ще трябва да я облече поне двайсет пъти, за да оправдае цената й. Зачуди се дали и другите жени постъпват така — да представят като рационална някоя разточителна покупка, за да се отърват от чувството за вина. Имаше толкова много по-важни неща, за които би могла да изхарчи парите, а и кога, за бога, щеше да има друг повод да облече отново тази красива рокля? Не и в Боуън, със сигурност. Не и през следващите милион години.
— Къде ми беше умът? Не трябваше да ти позволявам да ме убедиш да купя тази рокля.
Мери-Ан нетърпеливо отметна през рамо един кичур от силно изрусената си коса.
— Да не си посмяла отново да се вайкаш за цената на роклята. Никога не харчиш пари за себе си. Обзалагам се, че това е първата наистина хубава рокля, която притежаваш, не е ли така? Тази вечер си просто неотразима. Обещай ми, че ще престанеш да се тормозиш и ще се забавляваш.
Мишел кимна.
— Права си. Ще престана да се тормозя.
— Браво. А сега да отидем да се смесим с хората. Има ордьоври и шампанско и трябва да изядем храна поне за хиляда долара. Чух, че толкова стрували билетите. Ще се открием там някъде.
Приятелката й тъкмо слезе по стълбите, когато д-р Купър забеляза Мишел и й направи знак да отиде при него. Той бе шеф на хирургията в болницата „Бредрин“, където тя заместваше през изминалия месец. Купър обичайно бе много резервиран, но шампанското го бе освободило от задръжките му и той се държеше доста любвеобилно. И приповдигнато. Постоянно й повтаряше колко е щастлив, че тя е склонила да използва билетите, които й е дал, и колко красива изглежда в официалната си рокля. Мишел реши, че ако щастието на д-р Купър се увеличи още малко, той ще припадне.
Когато д-р Купър се отплесна в обяснения за достойнствата на омарите, разпръсквайки слюнка при всяко споменаване на думата „омар“, Мишел отстъпи леко назад, за да излезе извън обсега на обстрела. След няколко минути съпругата на Купър се присъедини към тях, придружавана от една възрастна двойка. Мишел се възползва от тази възможност, за да се измъкне.
