— Много съм ви благодарна, че се отзовахте толкова бързо.
— Вие споменахте, че въпросът, по който желаете да говорим, е изключително важен, принцесо. Срещали ли сме се преди? Сигурен съм, че ако е така, бих си спомнил за вас.
Алесандра предположи, че братът на Виктория се старае да бъде очарователен, но усмивката му бе по- скоро подигравателна. Граф Харгрейв беше само с четири — пет сантиметра по-висок от нея и стоеше толкова сковано сякаш дрехите му бяха колосани. Единствената прилика, която Алесандра успя да открие между него и Виктория, беше цветът на очите — един и същ нюанс на кафяво. Виктория бе наследила приятните черти на семейството. Носът й бе къс и правилен, а този на Нийл — дълъг като клюн и невероятно тънък. Алесандра намираше графа за изключително непривлекателен, а гъгнивият му глас я дразнеше.
Тя си напомни, че външният вид нищо не означава, но се молеше Нийл да има благия характер на сестра си. Надяваше се, че не е толкова придирчив, колкото изглежда.
— Седнете, моля. Бих искала да обсъдя с вас нещо, което лично ме засяга и моля за вашето снизхождение да ми отговорите на няколко въпроса.
Нийл кимна разбиращо и прекоси стаята. Той изчака Алесандра да заеме мястото си на канапето и седна на стола до него — скръсти крака и сложи ръце на коляното си. Тя забеляза, че ноктите му са прекалено дълги за един мъж, но затова пък безупречно поддържани.
— Никога не съм идвал в тази къща — рече Нийл, като огледа стаята и добави с презрителен тон: — Чудесна е, но доколкото знам е дадена под наем.
— Така е — съгласи се Алесандра.
— Не е ли прекалено малка? Винаги съм си мислил, че една принцеса заслужава по-удобно жилище.
Нийл беше сноб. Думите му предизвикаха неприязън у Алесандра. Той обаче, беше брат на Виктория и Алесандра се нуждаеше от помощта му, за да открие приятелката си.
— На мен ми харесва тук — отбеляза тя, полагайки усилия тонът й да бъде приятен. — А сега, сър, бих искала да поговорим за сестра ви.
Усмивката му веднага изчезна.
— Сестра ми не е тема за дискусии, принцесо.
— Надявам се да промените мнението си — възрази Алесандра. — Запознах се с Виктория миналата година. Беше се разболяла по време на пътуването си и отседна при мен в манастира Холи Крос. Случайно да е споменавала за мен?
Нийл поклати отрицателно глава.
— Рядко си говорим със сестра ми.
— Нима? — Алесандра не можа да скрие учудването си.
Нийл въздъхва шумно и пресилено.
— Виктория и мама живееха заедно. Аз си имам собствен дом — добави той с известно самохвалство. — Естествено сега, когато Виктория е Бог знае къде, мама се премести при мен.
Той взе да потупва коляното си с пръсти, нетърпението му беше очевидно.
— Съжалявам, ако ви е трудно да говорите за това, но аз съм много загрижена за Виктория. Не вярвам, че би могла да избяга и да се омъжи.
— Не се безпокойте за нея. Тя не го заслужава.
— Не разбирам грубото ви отношение. Виктория може да е в беда.
— А аз не разбирам вашето отношение, принцесо. Отскоро сте в Англия и не сте наясно какво може да направи един скандал с нечие общественото положение. Безразсъдните постъпки на Виктория едва не разсипаха майка ми. За първи път от петнадесет години насам, тя не бе поканена на прием в семейство Ашфорд. Унижението, което трябваше да понесе, я разболя и тя не се вдигна от леглото цял месец. Сестра ми унищожи всичко. Тя е, и винаги е била, глупачка. Имаше възможност да се омъжи за когото си иска. Познавам поне трима благородници, чиито предложения тя отхвърли. Виктория винаги е мислила само за себе си. Докато мама се тревожеше и се опитваше да й намери подходящ съпруг, Виктория се измъкваше през задната врата за да се срещне с любовника си.
Алесандра се помъчи да овладее яда си.
— Но не можете да твърдите това със сигурност — възрази тя. — А що се отнася до скандала…
Нийл не я изчака да довърши и измърмори с негодувание:
— Очевидно не ви е грижа за скандала. Нищо чудно, че сте се сприятелили със сестра ми.
— За какво намеквате?
— Живеете под един покрив с неженен мъж. Вече се носят слухове.
Алесандра пое дълбоко въздух, за да не избухне и попита:
— И какви по-точно са тези слухове?
— Някои казват, че сър Холбрук е ваш братовчед, а други смятат, че ви е любовник.
Тя изпусна списъка с въпросите в скута си и скочи от мястото си.
— Сестра ви почти не ми е говорила за вас и сега разбирам защо. Вие сте достоен за презрение, Нийл Пери. И ако не бях тъй разтревожена за благополучието на Виктория, бих ви изхвърлила веднага оттук.
— Аз ще се погрижа за това вместо теб. — На прага стоеше Колин, облегнат на вратата, с небрежно скръстени ръце. Изглеждаше спокоен, но очите му… очите му издаваха гнева, който бушуваше в него. Алесандра никога не бе го виждала толкова ядосан и потрепера от страх.
Нийл беше стъписал от намесата на Колин. Бързо се съвзе, неловко свали крака си и се изправи.
— Ако знаех истинската причина за моето посещение, никога не бих дошъл тук. Довиждане, принцесо.
Алесандра не отговори на Нийл, защото не можеше да свали поглед от Колин. Имаше странното чувство, че Колин се готви за скок. Усещането й се оправда. Фленаган отвори вратата и Колин веднага застана до иконома. Изражението на лицето му бе невъзмутимо и Нийл не предполагаше, че Колин ще изпълни заканата си. Само ако веднъж беше мигнала, Алесандра щеше да изтърве тая гледка. От устата на Нийл излезе само някакъв писък на възмущение, който наподобяваше квичене на прасе, изпаднало в беда. Колин сграбчи Нийл за врата и за колана на панталоните му, вдигна го във въздуха и го изхвърли навън. Нийл се приземи в калта. Алесандра въздъхна тежко, прихвана роклята си и се затича към външната врата. Преди Фленаган да затвори вратата, тя успя да зърне граф Харгрейв, проснат на улицата. Алесандра се обърна и се намери лице в лице с Колин.
— И какво ще правя сега? Съмнявам се, че Нийл ще дойде пак след начина, по който го изхвърли.
— Той те обиди, а аз не мога да позволя това.
— Но той трябваше да отговори на въпросите ми.
Той сви рамене. С нервен жест Алесандра прокара пръсти по косата си.
— Къде ми е списъкът?
— Кой списък, принцесо? — попита Фленаган.
— Списъкът с въпросите, които имах намерение да задам на Нийл.
Тя се втурна обратно в салона, наведе се и намери листа под канапето. Фленаган и Колин я наблюдаваха.
— Принцеса Алесандра е твърд поддръжник на списъците, милорд — отбеляза Фленаган.
Колин не обърна внимание на тая информация. Той смръщено изгледа Алесандра, когато тя мина покрай него и се качи по стълбите.
— Няма да ти позволя да каниш Пери тук, Алесандра — извика той, все още вбесен от високомерните злостни забележки на Нийл.
— Разбира се, че пак ще го поканя — отвърна тя през рамо. — Щом си ми настойник този дом е и мой. Колин, трябва да разбера дали с Виктория всичко е наред и ако това означава да се съобразявам с ужасния й брат, така и ще направя.
Колин се обърна към иконома и му нареди:
— Не го допускай вкъщи, разбра ли?
— Разбира се, милорд. Наш дълг е да пазим принцесата от клеветници.
Алесандра се бе качила вече на площадката и не чу нито заповедта на Колин, нито съгласието на Фленаган. Чувстваше се крайно изтощена от поведението на мъжете като цяло и на Нийл Пери в частност. Изключи за момента от съзнанието си брата на Виктория, а утре щеше да реши какво да прави по-
