рокля за много подходяща, каквото всъщност не беше. Деколтето беше дълбоко и остро, но Алесандра предвидливо го бе прикрила с парче дантела, за да угоди на настойника си. Тя избра тази рокля не с цел да предизвика Колин, а просто защото Валена все още не бе успяла да изглади другите й дрехи.
Колин изглеждаше изключително елегантен. Черният цвят му отиваше. Той си оправяше бялата колосана яка, като в същото време ядеше лакомо ябълката си. Беше невероятно привлекателен. Сакото бе опънато върху широките му рамене, а плътно прилепналите панталони подчертаваха мускулестите му бедра, които не убегнаха от погледа на Алесандра.
Колин бе потънал в мисли почти през цялото време на път за операта. Скръстила ръце в скута си, Алесандра седеше срещу него в малката карета. Краката му я притискаха в един от ъглите и в тъмнината размерите му изглеждаха далеч по-заплашителни, както между впрочем и мълчанието му.
— Не знаех, че сте приятели с принц-регента — продума той.
— Не сме приятели. Просто днес се запознах с него.
— Фленаган ми каза, че принцът е очарован от теб.
Тя поклати глава.
— Той е впечатлен от това каква съм аз, а не коя съм аз.
— В смисъл?
Тя въздъхна и отговори:
— Това беше официална визита, Колин. Принцът дойде, защото аз съм принцеса. Той не ме познава лично. Сега разбра ли?
Колин кимна и продължи:
— По-голямата част от отбраното общество ще те приеме, защото знае каква си, Алесандра. Радвам се, че разбираш лицемерието на такива приятелства. Това показва зрялост в твоите разсъждения.
— Зрялост? Не, това показва цинизъм.
— И това също — усмихна се Колин. За няколко минути настъпи мълчание.
— Хареса ли ти? — проговори Колин.
— Кой?
— Принцът.
— Не го познавам достатъчно добре, за да си изградя мнение.
— Недей да го усукваш, Алесандра. Кажи ми истината.
— Опитвах се да бъда дипломатична — отвърна тя. — Но ще ти отговоря честно. Не ми допадна особено. Сега доволен ли си?
— Да, с отговора си ти доказа, че имаш правилна преценка за хората.
— Вероятно принцът е добър човек — възрази тя, защото се почувства виновна заради признанието си.
— Не е добър.
— А ти защо не го харесваш?
— Той наруши думата си — едно обещание, което бе дал на съдружника ми — обясни Колин. — Принц- регента се грижеше за голяма сума пари, които принадлежаха на Сара, жената на Натан, но след известно време той реши да ги задържи за себе си. Това беше крайно непочтено.
— Това е безсрамно — съгласи се Алесандра.
— А ти защо не хареса принца?
— Той изглеждаше толкова… самодоволен — призна тя.
Колин изръмжа.
— Той е… — спря, за да не употреби грубата дума, която си мислеше, и я замени с друга — самонадеян глупак.
Каретата спря рязко пред Кралската опера. Без да снеме поглед от Колин, Алесандра сложи белите си ръкавици и рече:
— Никога не бих го допуснала в къщата ти, ако знаех какво е причинил на съдружника ти. Приеми моите извинения, Колин. Твоят дом е твоята крепост, в която трябва да идват само приятели.
— Би ли го върнала от прага на дома ми?
Тя кимна. Колин й намигна, при което сърцето й започна лудо да подскача. Милостиви Боже, какъв чаровник беше той.
Реймънд беше пътувал до кочияша. Той скочи и отвори вратата на каретата. Колин слезе и се обърна да помогне на Алесандра. Когато тя се облегна на ръката му, пелерината й се отвори. Дантелата, която бе пъхнала в корсажа се размести и падна. Той я улови във въздуха. Хвърли поглед към предизвикателното й деколте и я изгледа кръвнишки. Беше вбесен. Тя отстъпи назад и за малко не падна на земята.
Колин я хвана, завъртя я с лице към каретата и мушна дантелата обратно в корсажа. Алесандра успя да надмогне унижението, като погледна Колин също тъй навъсено. Известно време не снемаха очи един от друг, най-накрая Алесандра се предаде и му обърна гръб. Колин намести пелерината на раменете си, дръпна Алесандра до себе си и се запъти към стълбите. Струваше й се, че трябва да е благодарна, задето Колин не направи сцена и едва ли някой бе видял безмълвния им конфликт. Той бе застанал пред нея и никой от тълпата, влизаща в операта, не успя да види нищо. Да, трябваше да бъде благодарна. Но не беше. Колин се държеше като старомоден глупак.
— Прекарвате прекалено много време над счетоводните си книги, сър. Вие наистина трябва по-често да излизате. Тогава ще разберете, че роклята ми не е толкова неподходяща. Дори е прекалено скромна.
Той изръмжа в знак на несъгласие, което определено не й се понрави. Прииска й се да се заяжда с него.
— Взели сте съвсем присърце ролята на настойник, нали?
Той продължаваше да държи ръката си на раменете й, докато се качваха по стълбите, а тя продължаваше да се опитва да се отскубне от него. Колин не се отказа от собственическото си държание и най-накрая тя се предаде.
— Алесандра, баща ми те е поверил в мои ръце. Няма значение дали това ми харесва или не. Аз съм твой настойник и ще се вслушваш в наставленията ми.
— Жалко, че не приличаш повече на баща си. Той е толкова внимателен и разбран човек. Не е зле да вземеш един-два урока от него.
— Когато престанеш да се обличаш като уличница, ще бъда по-разбран — обеща той.
Въздишката й прозвуча като хълцане.
— Никой никога не се е осмелявал да ме на рече уличница.
Колин не отговори на това изпълнено с възмущение твърдение, но се усмихна. Дълго време не си проговориха. Придружиха ги до ложата на принц-регента и те седнаха на местата си един до друг. Операта беше пълна, но Колин бе сигурен, че само Алесандра гледа представлението. Всички останали гледаха нея. Тя се правеше, че не ги забелязва. Колин беше изключително впечатлен. Тя изглеждаше толкова красива, когато е спокойна. Стойката й бе изправена и нито веднъж не отклони вниманието си от сцената. Но той видя ръцете й. Тя ги бе стиснала здраво в скута си. Колин се приближи и ги покри с едната си ръка. Без да го погледне, тя отвърна на жеста му. Стояха така до края на представлението.
Бялата колосана яка го подлудяваше. Идеше му да я махне, да вдигне крака на парапета, който беше над нивото на сцената и да затвори очи. Вероятно сърцето на Алесандра би се разтуптяло от притеснение, ако той се осмели да се държи толкова безсрамно. Той, разбира се, нямаше да го направи, но как мразеше само цялата тая превзетост, свързана с „добрия тон“ на поведение. Не му се седеше в ложата на принц- регента. Натан би ходил цяла седмица като градоносен облак, ако узнае за тази вечер. Съдружникът му ненавиждаше принца дори повече от Колин, защото „благородният“ владетел бе измамил съпругата на Натан и бе присвоил наследството й.
Ужасната опера не можа да подобри отвратителното му настроение. Колин притвори очи и се опита да пренебрегне непоносимите писъци, наподобяващи пеене, които идваха от сцената. Едва, когато представлението свърши, Алесандра разбра, че Колин беше заспал. Тя се обърна да го попита дали му е харесала операта, но още преди да си отвори устата, той започна да хърка. Тя едва сдържа смеха си. С голямо усилие запази спокойствие. Операта наистина беше непоносима и дълбоко в себе си тя съжали, че не бе спала но време на цялото това мъчение. Но никога не би си признала пред Колин, защото знаеше, че той ще злорадства. Тя го смушка силно с лакът и Колин веднага се събуди.
