— Така е — повтори той. — Наистина не ти повярвах, че баща ми и брат ми са толкова болни, че не могат да се грижат за теб.
— Трябваше да се убедиш сам, нали?
Той не обърна внимание на сърдития й тон.
— Признавам, мислех си, че това е добре скроен план. Смятах да доведа баща си тук.
— С каква цел?
— За да ме освободи от теб, Алесандра.
Тя се опита да прикрие наранените си чувства.
— Съжалявам, че престоят ми ти създава главоболия.
Той въздъхна и рече:
— Не трябва да го приемаш като лична обида. Затрупан съм с работа и нямам време да играя ролята на настойник.
Преди тя да му каже, че наистина приема думите му като лична обида, Колин се обърна към иконома.
— Фленаган, донеси ми нещо за пиене… и да е горещо. Навън е страхотен студ.
— Пада ти се — подхвърли тя. — Някой ден подозрителната ти натура ще ти докара беля на главата.
Той се наведе напред така, че лицето му беше само на няколко сантиметра от нейното.
— Подозрителната ми натура, принцесо, ми е помогнала да оцелея.
Тя не разбра смисъла на думите му. Не й харесваше навъсеното изражение на лицето му и реши да го остави на мира. Обърна се и тръгна по стълбите. Колин я последва. Чуваше я, че си мърмори нещо под носа, но не успя да долови отчетливо думите й. Беше твърде разсеян, за да обърне внимание на забележките й. Колин усилено се опитваше да пренебрегне елегантното поклащане на бедрата й. Не искаше да си признае колко очарователни му се струват сексапилните й задни части. По въздишката, която чу зад гърба си, Алесандра разбра, че той върви подире й. Без да се обърне, тя го попита:
— Ходи ли до Кейн или повярва на баща си, че и брат ти е болен.
— Да, ходих.
Тя се завъртя вбесена, като едва не се блъсна в него. Не сваляха поглед един от друг. Алесандра забеляза загара на лицето му, волевата извивка на устните и искрящите зелени очи, които игриво се усмихваха.
Той пък бе очарован от привлекателните лунички по носа й.
Алесандра пропъди нежеланите мисли.
— Целият си в прах, Колин, и вероятно смърдиш като коня си. Трябва да се окъпеш.
Тонът й определено не му допадна.
— А ти трябва да престанеш да ме гледаш свирепо — отвърна той със същия рязък тон. — Не бива да се отнасяш с неуважение към настойника си.
Тя нямаше готов отговор на думите му. Освен това Колин временно беше неин настойник и тя наистина трябваше да се държи почтително. Не искаше да се помири с него обаче, и то защото той не криеше недоволството си от нейния престой.
— Брат ти по-добре ли е?
— Напротив, много е зле — отвърна той закачливо.
— Нима не обичаш Кейн?
— Разбира се, че го обичам — засмя се той.
— Тогава защо се радваш, че е болен?
— Защото това означава, че няма нищо общо с плановете на баща ми.
Тя поклати глава, обърна се и изкачи набързо останалите стълби.
— Жена му как се чувства? — провикна се през рамо Алесандра.
— По-добре е от Кейн. Слава Богу, че малката им дъщеричка не се е заразила. Стърнс я отвел в провинцията.
— Кой е Стърнс?
— Техният иконом, който играе в момента ролята на гувернантка. Кейн и Джейд ще останат в Лондон докато се възстановят. Майка ми се е пооправила, но сестрите ми все още се чувстват неразположени. Чудно как и ти не си се разболяла.
Алесандра не го погледна. Знаеше, че е отговорна и не й беше приятно да си го признае.
— Честно казано, сега като помисля малко се сещам, че на път за Англия се бях поразболяла.
— Кейн те нарича „Чумата“ — рече през смях Колин.
Тя се обърна пак към него и вдигна поглед.
— Не съм го направила умишлено. Той наистина ли ме обвинява?
— Да — излъга я той нарочно, за да я подразни.
Раменете й хлътнаха.
— Надявах се утре да се преместя в дома на брат ти.
— Няма да стане.
— И сега не можеш да се отървеш от мен, нали?
Очакваше той да намери по-галантен отговор. Все пак един благороден мъж би излъгал само и само за да бъде по-учтив.
— Да, Алесандра, не мога да се отърва от теб.
Тя го погледна кръвнишки, вбесена от откровеността му.
— Би могъл да се примириш със ситуацията и да се опиташ да бъдеш по-любезен.
Тя забърза по коридора и влезе в кабинета му. Колин се облегна на вратата, наблюдавайки я как си събира документите от масичката до камината.
— Нали не ми се сърдиш, че не ти повярвах за болестта?
Тя замълча и после попита:
— Баща ти спомена ли нещо за обстоятелствата, в които се намирам?
Страхът в очите й го изненада.
— Не му беше до дълги разговори.
Тя видимо си отдъхна с облекчение.
— Но ти ще ми кажеш, нали? — настоя той с тих и спокоен глас.
— Предпочитам баща ти да обясни — противопостави се тя, сякаш Колин току-що й се беше развикал.
— Той не може. Трябва ти да го сториш.
— Е, добре, тогава ще ти кажа… Пречиш на Фленаган — добави тя с явно облекчение, че са прекъснали разговора им.
— Принцесо, имате посетител. Нийл Пери, граф Харгрейв, ви чака в салона за да говори с вас.
— Какво иска? — намеси се Колин.
— Нийл е по-големият брат на Виктория — обясни Алесандра. — Тази сутрин му изпратих бележка, с която го помолих да ми се обади.
Колин отиде до бюрото и се облегна на него.
— Той знае ли, че имаш намерение да го разпиташ за сестра му?
Алесандра подаде на Фленаган документите, помоли го да ги остави в стаята й и се обърна към Колин:
— Не съм споменала нищо за целта на срещата.
Тя побърза да излезе от стаята преди Колин да я смъмри за хитростта й, без да обърне внимание на опитите му да я върне. Алесандра тръгна по коридора към стаята си. Беше си направила списък с въпроси към Нийл и не й се искаше да ги забрави. Списъкът се намираше на нощното й шкафче. Тя го взе, сгъна го на две, усмихна се на Фленаган, който оправяше завивките на леглото й и се втурна надолу по стълбите.
Фленаган изрази желание да обяви пристигането й, но тя не му позволи. Нийл стоеше в средата на салона. Когато Алесандра слезе, той се обърна и се поклони ниско.
Тя му отвърна с реверанс и каза:
