Колин въобще не й липсваше. Той се прибра вкъщи след вечеря. Алесандра беше доволна от отсъствието му, защото не искаше той да се меси, нещо, което очевидно щеше да стане.
Тя се зае с ангажиментите си и прекара остатъка от сутринта и целия следобед в посрещане на стари приятели на баща си, които един след друг идваха да изкажат почитанията си и да й предложат помощта си по време на престоя й в Лондон. Повечето от посетителите бяха благородници, но сред тях имаше и хора на изкуството, както и обикновени чиновници. Бащата на Алесандра се бе радвал на широк кръг от приятели. Беше известен с точната си преценка за хората — качество, което тя вярваше, че е наследила от него — и всичките му приятели изключително много й допаднаха.
Матю Андрю Дрейсън пристигна последен. Възрастен, с голям корем, той беше доверения посредник на баща й в Англия и все още управляваше известна част от авоарите на Алесандра. Повече от двадесет и три години Дрейсън се ползваше от изключителното право да подписва официалните документи в Лойд. Притежаваше невероятни качества като посредник. Беше етичен, но и много умен. Тъй като бащата на Алесандра бе починал, според указанията на родителите си, тя можеше да разчита на Дрейсън за съвети по финансовите въпроси. Алесандра покани Дрейсън за вечеря, сервирана от Фленаган и Валена. Всъщност прислужницата свърши по-голямата част от работата, докато Фленаган слушаше финансовата дискусия на масата. Той беше учуден, че една жена може да има такива обширни познания за пазара и реши да каже на господаря си всичко, каквото бе подочул.
За два часа Дрейсън даде най-различни препоръки, към които Алесандра се присъедини с едно собствено предложение и сделката приключи. Когато представяше документите в Лойд, посредникът използваше само инициалите на Алесандра, защото просто бе немислимо жена да инвестира в каквото и да е било предприятие. Дори и Дрейсън би се ужасил, ако разбере, че предложенията са дошли от самата нея, но тя се отнесе с разбиране към предразсъдъците му спрямо жените и си позволи хитростта да измисли някой си чичо Албърт, когото представи за стар семеен приятел. Тя обясни на Дрейсън, че чичо Албърт не й е роднина, но тя е толкова привързана към него, че от години го счита за член от семейството. За да бъде сигурна, че Дрейсън няма да предприеме издирване, тя добави, че Албърт е бил личен приятел на баща й. Обяснението задоволи любопитството на Дрейсън. Той не се безпокоеше да получава инструкции от непознат човек. Все пак, на няколко пъти учудено коментира факта, че Албърт е позволил на Алесандра да се подписва със собствените си инициали като негов представител. Дрейсън изрази желание да се срещне с нейния почетен роднина, но Алесандра набързо му отговори, че напоследък чичо Албърт живее уединено и няма да допусне чужди хора в дома си. Откакто се е преместил в Англия, той смятал, че посещенията само нарушават спокойните му ежедневни занимания. Тъй като Дрейсън вземаше щедра комисионна за всяка поръчка, която представяше на застрахователните агенти, а срещата с чичо Албърт беше под въпрос, посредникът не намери за нужно да спори с принцесата. Щом като Албърт не желае да се срещнат, нека бъде така. Последното нещо, което Дрейсън искаше да направи, бе да отблъсне клиента си. Той реши, че Албърт е просто един ексцентричен човек.
След вечерята те се върнаха в салона, където Фленаган поднесе на Дрейсън чаша порто. Алесандра седна на канапето с лице към госта и изслуша няколко забавни истории за посредниците, които работеха на Лондонската борса. Как би искала да види с очите си залата, облицована в бляскаво дърво и местата, където агентите осъществяваха сделките си. Дрейсън й разказа за един странен обичай, който водел началото си от 1710 година. Докато господата сърбали питиетата си в клубовете, един от келнерите се качвал на нещо, което много приличало на амвон и с ясен и силен глас прочитал вестниците. Тъй като не се допускаха жени на Лондонската борса, Алесандра трябваше да се задоволи само с представата за събитията, която успя да си изгради от думите на Дрейсън.
Колин се прибра вкъщи точно когато Дрейсън довършваше питието си. Той хвърли пелерината си на Фленаган и влезе в салона. Но щом съзря госта, се закова на място. Алесандра и Дрейсън веднага се изправиха и тя ги представи един на друг. Колин знаеше кой е Дрейсън и беше много впечатлен, защото посредникът бе добре известен сред търговските среди. Считаха го за финансов гений и Колин му се възхищаваше. В безмилостния бизнес на пазара, Дрейсън бе един от малкото посредници, които поставяха интересите на клиентите си над собствената си изгода. Беше наистина почтен, а според Колин това беше забележително качество за един посредник.
— Да не би да съм прекъснал важна среща? — попита той.
— Вече свършихме нашата работа — отвърна Дрейсън. — За мен е удоволствие да се запозная с вас, сър — продължи той. — Следя развитието на вашата компания и моля да приемете поздравленията ми. Да увеличите броя на корабите от три на двадесет, и то само за пет години, е наистина внушително, сър.
Колин кимна и рече:
— Със съдружника ми се опитваме да устоим на конкуренцията.
— Мислите ли да предложите акции на външни лица, сър? Самият аз бих проявил интерес да инвестирам в такова разумно предприятие.
Колин усети болезнено щракане в крака. Премести тежестта на другия си крак, трепна от болката и поклати глава. Искаше му се да седне, да вдигне ранения се крак и да пие, докато болката утихне. Нямаше, обаче, намерение да си угажда, затова пристъпи отново и се облегна на канапето. Направи усилие да върне мислите си към разговора с Дрейсън.
— Акциите на Емералд Шипинг Кампъни са разделени наполовина между мен и Натан. Не сме заинтересовани външни лица да притежават акции.
— Ако някога промените мнението си…
— Надали.
Дрейсън кимна и рече:
— Принцеса Алесандра ми обясни, че вие ще й бъдете настойник временно, докато семейството ви е болно.
— Така е.
— Това е голяма чест за вас. — Дрейсън спря, за да се усмихне на Алесандра. — Пазете я, сър. Тя е рядко съкровище.
Алесандра се смути от хвалебствените думи, но вниманието й бе привлечено от въпроса на Дрейсън, който искаше да се осведоми за състоянието на сър Уилямшиър.
— Току-що го видях — отвърна Колин. — Наистина е бил твърде болен, но сега вече се съвзема.
Алесандра не можа да прикрие изненадата си.
— Ти не… — обърна се тя към Колин, но млъкна веднага. Мислеше да нападне Колин за това, че не й бе повярвал и всъщност се бе опитал да уличи баща си в лъжа. Намираше поведението му за безсрамно, но смяташе, че личните отношения не бива да се обсъждат пред деловите партньори. Колкото и да бе обидена, Алесандра нямаше намерение да нарушава това свещено правило.
— Какво аз? — попита Колин и по усмивката му личеше, че се досетил за мислите на Алесандра.
Тя запази спокойствие, но погледът й бе станал студен.
— Ти не си стоял много време при родителите си, нали? Болестта може да е заразна — обясни тя на Дрейсън.
— Може би — отвърна Колин, като едва сподавяше смеха си.
Алесандра не му обърна внимание и продължаваше да гледа Дрейсън.
— Преди няколко дни братът на Колин беше на гости при баща си за около час-два и сега той и скъпата му жена са болни. Можех да го предупредя, разбира се, но бях излязла да яздя и когато се върнах Кейн вече си беше отишъл.
Дрейсън изрази съчувствието си за сполетялата ги беда. Алесандра и Колин го изпратиха до вратата.
— Ако ви е удобно, ще мина след три дни, принцесо, за да подпишете документите — рече посредникът и си тръгна.
Колин затвори вратата след него. Обърна се и видя Алесандра, вперила поглед в него, с ръце на хълбоците.
— Дължиш ми извинение — заяви тя.
— Така е.
— Как… как можа. — Гневът не й позволи да се доизкаже.
Колин се усмихна.
