— Приемам решението ви, сър.
Той се усмихна пресилено. Принцеса Алесандра изглеждаше толкова нещастна.
— Сигурен съм, че ще намериш подходящ съпруг. Ти си много красива, принцесо.
Тя сви рамене. Очевидно комплиментът му не й направи особено впечатление.
— Представям си колко ти е било трудно да ме помолиш — започна той.
Тя изпъна рамене.
— Не съм ви молила. Просто ви обясних каква е главната цел на баща ви.
— Главната цел?
Сякаш всеки момент той щеше да избухне в смях. Тя усети как се изчерви от притеснение.
— Не ми се подигравайте, сър. Този разговор е достатъчно мъчителен и без друго за мен.
Колин поклати глава.
— Не ти се подигравам — каза той с нежен глас. — Знам, че ти е трудно. Ще накарам баща ми до отговаря за неловкото положение, в което ни постави и двамата. Той явно няма скоро да се откаже от намерението си да ми търси жена.
— Той предложи да не ти споменавам нищо за женитба. Според него тази дума те вбесява. Той искаше да ти дам време да ме опознаеш преди да ти обясни за какво става въпрос. Мислеше… мислеше, че ти може да ме харесаш.
— Виж, аз вече те харесвам. Но сега не ми е до женитба. По моя план, след пет години, финансовото ми положение ще укрепне и едва тогава ще имам възможност да се оженя.
— Майка Фелисити би те харесала, Колин — обади се Алесандра. — Тя обича строго определените планове, защото смята, че без тях животът е хаос.
— Колко време си живяла в манастира — попита нетърпеливо той, за да смени темата.
— Доста. Съжалявам, Колин, но не мога да те чакам. Наистина трябва да се оженя веднага. Жалко — добави тя с въздишка — мислех, че от теб ще излезе добър съпруг.
— Откъде знаеш?
— Баща ти ми каза.
Той не успя да сдържи смеха си. О, Боже, тя е толкова невинна. Забеляза, че от притеснение мачка бележника в ръцете си и веднага престана да се смее.
Стига толкова. Тя беше достатъчно смутена и с насмешливото си отношение той я поставяше в още по-неловко положение.
— Ще говоря с баща си и ще ти спестя това мъчение — обеща Колин. — Знам, че той е втълпил тия идеи в главата ти. Той може да бъде много убедителен, нали?
Алесандра мълчеше и гледаше в скута си. Колин изведнъж се почувства истински мерзавец за това, че я беше разочаровал. „По дяволите — каза си той — нищо не разбирам“.
— Алесандра, тази сделка между теб и баща ми сигурно включва някаква печалба. Каква е тя?
Той тихо подсвирна след като тя му каза точната сума. Облегна се на полицата на камината и поклати глава. Сега вече беше наистина ядосан на баща си.
— В такъв случай ти няма да бъдеш разочарована. Ако ти е обещал цяло състояние, ще трябва да плати. Ти изпълни твоята част от сделката…
Тя вдигна ръка, за да го накара да млъкне, като жестът й несъзнателно наподобяваше този на игуменката.
Колин неволно се подчини.
— Не ме разбрахте правилно, сър. Баща ви нищо не ми е обещал. Обещанието е мое. Той не искаше да приеме условието ми и всъщност беше ужасен, че имам намерение да платя, за да си намеря съпруг.
Колин отново се разсмя. Беше сигурен, че тя му се подиграва.
— Не е никак смешно, Колин. До три седмици трябва да се омъжа и баща ти просто ми помага. В крайна сметка, той ми е настойник.
Колин изпита нужда да седне. Отиде до кожения стол срещу канапето и се тръшна на него.
— Трябва да се омъжиш до три седмици?
— Да — отговори тя, — и точно затова помолих баща ти да ми помогне.
— Алесандра…
Тя размаха бележника.
— Помолих го да направи списък.
— Какъв списък?
— С подходящи кандидати.
— И?
— Каза ми да се омъжа за теб.
Колин се наведе напред, опря лакти на коленете си и я погледна навъсено.
— Слушай внимателно — каза със заповеднически тон — нямам намерение да се женя за теб.
Тя грабна писалката, потопи я в мастилницата и задраска нещо в горния край на страницата в бележника.
— Какво правиш?
— Зачеркнах името ти.
— Къде?
Раздразнението й беше явно.
— В списъка. Случайно да познаваш граф Тепелтън?
— Да, познавам го.
— А дали е почтен?
— Не, по дяволите — измърмори той. — Истински мошеник. Пропиля зестрата на сестра си, за да плати дълговете си на комар и въпреки това продължава всяка вечер да се мотае около масите за хазарт.
Алесандра тутакси потопи писалката в мастилницата и зачеркна второто име в списъка си.
— Странно, че баща ти нищо не знаеше за порока на графа.
— Татко не ходи вече в клубовете.
— Това обяснява нещата — рече тя. — Ей Богу, оказа се по-трудно, отколкото очаквах.
— Алесандра, защо бързаш да се омъжиш?
Тя държеше писалката във въздуха.
— Моля? — попита, изцяло съсредоточена в бележника си.
Той повтори въпроса си.
— Каза ми, че трябва да си намериш съпруг до три седмици. Чудя се защо.
— Заради църквата — обясни тя. — Колин, а какво мислиш за маркиз Таунсенд. Той има ли някакви ужасни пороци?
Търпението му се изпари.
— Остави тоя списък, Алесандра, и отговори на въпросите ми. Какво общо, за Бога, има църквата с…
— Майка ти вече е ангажирала ден за църквата — прекъсна го тя. — Освен това е уредила всички формалности. Тя е прекрасна жена, Колин, и е толкова организирана. Сватбата ще бъде чудесна. Надявам се, че ще дойдеш. За разочарование на родителите ти, предпочетох сватбеното тържество да бъде в съвсем тесен кръг.
Колин се чудеше дали баща му осъзнава, че това момиче не е с ума си.
— Нека да изясним нещата — започна той. — Ти си се заела с приготовленията без да знаеш за кого ще се…
— Не съм уреждала нищо — прекъсна го тя. — Вече ти казах, че майка ти се погрижи за всичко.
— Не си ли тръгнала в погрешна посока? Обикновено, първо се намира младоженеца, Алесандра.
— Така е, но обстоятелствата са необичайни. Просто час по-скоро трябва да се омъжа.
— Защо?
— Моля те, не ме мисли за невъзпитана, но тъй като ти не искаш да се ожениш за мен, по-добре е да не ти казвам нищо повече. Ще съм ти благодарна обаче ако ми помогнеш.
Колин нямаше никакво намерение да остави нещата така. Трябваше да открие истинската причина за прибързаната й женитба, и то най-късно до края на деня.
