Глава 3
Алесандра не можа да спи много през остатъка от нощта. Изражението, изписано върху лицето на Колин, когато разбра втората причина за пристигането й в Лондон, я накара да затаи дъх. О, Боже, той беше бесен. Колкото и да се опитваше, тя не успя да заличи гнева му от съзнанието си дълго преди да заспи. „Край на честността“ — каза си тя. Откровеността въобще не й беше помогнала. По-добре да си беше мълчала. Алесандра въздъхна шумно. Не трябваше да му каже истината. Майка Фелисити й беше втълпила, че не е почтено да се лъже.
Мислите й незабавно се върнаха към яростното изражение на Колин. Как е възможно един човек с такава очарователна трапчинка, да има толкова студени очи?
Когато го предизвикаш, явно Колин можеше да стане опасен. Жалко, че баща му не беше я предупредил за тази негова черта. В противен случай нямаше да изпадне в такова неловко положение и да вбеси Колин.
Ужасяваше се от предстоящата среща с него. Облече се бавно. Валена й помагаше. Прислужницата бърбореше непрекъснато докато сресваше косата й. Искаше да узнае всички подробности от дневната програма на принцесата. Дали ще излиза, дали желае Валена да я придружи? Алесандра търпеливо отговори на въпросите й.
— Може би ще се наложи да се преместим в друго жилище — отбеляза тя. — Ще ти кажа какви са плановете ми веднага щом ги обмисля, Валена.
Прислужницата тъкмо свърши със закопчаването на великолепната синя рокля на господарката си и на вратата се почука. Фленаган помоли принцесата да слезе при господаря в салона колкото се може по-скоро. Алесандра реши, че не би било прилично да го кара да чака. Нямаше време да силете косата си, а и не й се занимаваше с това. Тя не бе имала прислужница в манастира и намираше тази формалност за абсолютно безсмислена. Беше се научила да върши всичко сама.
Освободи Валена, каза на Фленаган, че ще бъде долу след минута и се запъти към куфарчето си. Извади бележника, който й беше дал настойникът й, среса косата си тъй, че да падне върху раменете и излезе от стаята. Беше готова за битка.
Колин я чакаше в салона. Стоеше пред камината, с лице към вратата и със скръстени отзад ръце. Тя с облекчение забеляза, че ядът му беше преминал и по лицето му се четеше само леко раздразнение.
Стоеше на прага и чакаше да я покани, но той не помръдваше от мястото си, втренчил безмълвен поглед в нея. „Вероятно се опитва да овладее мислите си — каза си тя — или пък гнева си.“ Усети, че се изчервява под критичния му поглед, сетне осъзна, че тя го изучава по същия безцеремонен начин. Такъв мъж не се забравя лесно. Беше изключително привлекателен, със силно и добре сложено тяло. Носеше бежови кожени бричове, излъскани кафяви ботуши и ослепително бяла риза. Тя реши, че начинът му на обличане издава същността на характера му. Горе при врата ризата му беше разкопчана и, слава Богу, не носеше една от ония ужасни колосани яки. Явно Колин беше бунтар в общество на консерватори. Дългата му коса стигаше поне до раменете — съвсем не по модата — но Алесандра не можеше да отгатне истинската й дължина тъй като беше прихваната отзад с кожена връв. Колин определено имаше вид на независим човек. Висок, с широки рамене и мускулести бедра, той й напомняше на един от ония страшни мъже по границата, често рисувани по страниците на ежедневниците. Колин беше невероятно красив и… недостъпен. Единствено топлата му усмивка го правеше по-приветлив.
Но сега Колин не се усмихваше.
— Влез и седни, Алесандра. Трябва да поговорим.
— Разбира се — с готовност рече тя.
Фленаган неочаквано се появи до нея. Прихвана я за лакътя с намерението да й помогне да прекоси стаята.
— Не е необходимо, Фленаган — извика Колин. — Алесандра няма нужда от помощ.
— Но тя е принцеса — припомни Фленаган. — Трябва да й отдадем заслуженото.
С поглед Колин нареди на иконома да престане със забележките си. Фленаган неохотно пусна Алесандра. Изглеждаше съкрушен. Алесандра веднага се опита да го успокои като го похвали:
— Ти си много мил човек, Фленаган.
Прислужникът тутакси я хвана пак за лакътя и тя му позволи да я заведе да обшитото с брокат канапе. Фленаган коленичи да й оправи роклята, но тя не му позволи.
— Имате ли нужда от нещо друго, принцесо? — попита той. — Готвачът ще приготви закуската ви само след няколко минути. Искате ли чаша шоколад докато чакате?
— Не, благодаря ти. Ще бъдеш ли достатъчно добър да ми донесеш писалка и мастило?
Фленаган изскочи от салона, за да се погрижи за поръчката.
— Учудвам се, че падна на колене — изръмжа Колин.
Думите му я накараха да се усмихне.
— Имаш късмет с такъв сърдечен прислужник, Колин.
Той се въздържа от отговор. Фленаган нахълта в стаята с нещата, които Алесандра му беше поръчала. Той постави писалката и мастилницата на една малка масичка, сетне вдигна масичката и я премести до принцесата. Тя му поблагодари и тази малка проява на внимание го накара да се изчерви от удоволствие.
— Затвори вратата след себе си, Фленаган — заповяда Колин. — Не искам никой да ни притеснява.
Тонът му издаваше раздразнение. Алесандра леко въздъхна. Колин не беше лесен характер. Тя насочи цялото си внимание към домакина.
— Причиних ти неприятности. Наистина съжалявам…
Той не я остави да довърши извинението си.
— Ни най — малко.
Ако беше сама, Алесандра би се засмяла. Колин си беше разтревожен, и то доста.
Беше стиснал зъби и ако това не е израз на истинските му чувства, то тогава кое ли ще бъде?
— Добре — съгласи се тя само, за да му угоди.
— Въпреки това — започна той с отсечен глас — мисля, че можем да обсъдим някои уместни въпроси сега. Защо, за Бога, си помисли, че бих могъл да се оженя за теб?
— Баща ти каза, че ще го направиш.
Той дори не се и опита да скрие яда си.
— Аз съм зрял човек, Алесандра, и сам вземам решенията си.
— Естествено, Колин, но ти винаги ще бъдеш негов син. Твой дълг е да постъпваш така, както смята той за добре. Синовете трябва да се подчиняват на бащите си, независимо от възрастта си.
— Това е абсурдно.
Тя елегантно сви рамене. Колин търпеливо продължи:
— Не знам каква сделка сте сключили с баща ми, и съжалявам ако той е дал някакви обещания от мое име, но искам да ти е ясно, че аз няма да се оженя за теб.
Тя сведе поглед към бележника в ръката си.
— Добре — отвърна примирено.
Бързото съгласие и безстрастния й тон пробуди в него съмнения.
— И не ми се сърдиш, че ти отказах?
— Не, в никакъв случай.
Тя вдигна поглед и се усмихна. Колин изглеждаше объркан.
— Разочарована съм — призна тя. — Но не ти се сърдя. Едва те познавам. Би било неразумно да се ядосам.
— Така е — съгласи се той. — Не ме познаваш, но защо тогава искаш да се омъжиш за мен?
— Вече ви обясних, сър. Баща ви ми нареди да се омъжа за вас.
— Алесандра, бих искал да разбереш…
Тя не го остави да довърши.
